Решение № 5286 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11629/2017 г.

Решение № 5286 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11629/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1358 от 25.07.2017 г., постановено от Административен съд - П., по адм. дело № 1008 по описа на същия съд за 2017 г., с което е отменен РА № Р-16001616003915-091-001 от 03.01.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД- П. на НАП, потвърден с Решение № 156 от 27.03.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- П., при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ЕТ "ВИКТОРИЯ-69- П. М." е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 5 040,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 741,18 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - ЕТ "ВИКТОРИЯ-69- П. М." не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил РА № Р-16001616003915-091-001 от 03.01.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД- П. на НАП, потвърден с Решение № 156 от 27.03.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- П., при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ЕТ "ВИКТОРИЯ-69- П. М." е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 5 040,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 741,18 лв, като е отхвърлил жалбата на ЕТ "ВИКТОРИЯ-69- П. М." в останалата й част. В частта, в която Административния съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "ВИКТОРИЯ-69- П. М.", решението е влязло в сила като необжалвано. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че процесните фактури обективират реално възникнали данъчни събития. По отношение на трите броя фактури, издадени от "ФЕЦ И." ООД, съответно: № 107 от 22.04.2015 г., с данъчна основа (ДО) в общ размер от 12 000,00 лв., ДДС в общ размер от 2 400,00 лв. и предмет на доставките- 1) "провеждане на маркетингово проучване с над 500 респонденти за актуалните потребителски нагласи и доклад за рекламна концепция с препоръки към възложителя"; 2) "дизайн на графични материали за фирмена идентичност, печатни материали, лого и рекламни билбордове"; 3) "дизайн, отпечатване и разпространяване на 7000 бр. информационни брошури"; с № 108 от 22.04.2015 г., с ДО в размер от 10 000,00 лв., ДДС в размер от 2 000,00 лв. и предмет на доставката- "изработка на Сайт (уеб базирана система за реклама и резервации); и с № 121 от 31.07.2015 г., с ДО в размер от 3 200,00 лв., ДДС в размер от 640,00 лв. и предмет на доставката- "окончателно плащане по договор за изработка на Сайт" (уеб базирана система за реклама и резервации). Според първостепенния съд са представени достатъчно доказателства, в това число процесните фактури, договори за всяка от фактурите, приемо-предавателни протоколи, които навеждат до извод за реално осъществяване на доставките по процесните фактури и неправомерно отказано право на данъчен кредит във връзка с тях. Решението е валидно, допустимо и правилно. По отношение на трите броя фактури, издадени от "ФЕЦ И." ООД, съответно: № 107 от 22.04.2015 г., с данъчна основа (ДО) в общ размер от 12 000,00 лв., ДДС в общ размер от 2 400,00 лв. и предмет на доставките- 1) "провеждане на маркетингово проучване с над 500 респонденти за актуалните потребителски нагласи и доклад за рекламна концепция с препоръки към възложителя"; 2) "дизайн на графични материали за фирмена идентичност, печатни материали, лого и рекламни билбордове"; 3) "дизайн, отпечатване и разпространяване на 7000 бр. информационни брошури"; с № 108 от 22.04.2015 г., с ДО в размер от 10 000,00 лв., ДДС в размер от 2 000,00 лв. и предмет на доставката- "изработка на Сайт (уеб базирана система за реклама и резервации); и с № 121 от 31.07.2015 г., с ДО в размер от 3 200,00 лв., ДДС в размер от 640,00 лв. и предмет на доставката- "окончателно плащане по договор за изработка на Сайт (уеб базирана система за реклама и резервации), правилно първоинстанционният съд е приел, че фактурираните доставки на услуги са реално осъществени. В случая съвкупната преценка на представените доказателства- договори, приемо-предавателни протоколи за всяка една от извършените доставки на услуги по процесните фактури и нарочни декларации от прекия доставчик, че няма финансови претенции към фирма ЕТ "ВИКТОРИЯ-69- П. М." като възложител по процесните договори, установява реалното осъществяване на доставките именно от дружеството-доставчик "ФЕЦ И." ООД. Приемо-предавателните протоколи, в качеството им на частни документи, нямат материална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, но това не означава, че те нямат значение за процеса, защото следва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото и те са свързани както с процесните фактури, така и с реалния резултат от доставките. Относно изложените доводи в касационната жалба, че не са представени доказателства за техническата обезпеченост на "ФЕЦ И." ООД във връзка с изработката на информационните брошури. Първоинстанционният съд правилно се е съобразил с практиката на СЕС, а именно с Решение по дело C-18/13. Съгласно него: Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама - нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. В настоящото съдебно производство не са изложени доводи за наличието на измама и органите по приходите, не са установили, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. В случая ревизираното лице е представило достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение в тази му обжалвана част, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора, на ответника по касация се дължат разноски, но след като той не е взел становище по касационната жалба, нито се е явил и представлявал в съдебно заседание, то такива не следва да бъдат присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,