Решение № 2084 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7438/2012 г.

Решение № 2084 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7438/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ против Решение № 589 от 24.04.2012 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 508 по описа за 2011 г., в частта му, с която по жалба на Коста Стефанов Къчев от гр. Сливен е отменен Ревизионен акт /РА/ № 281001511 от 3.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчен период 1.01 - 31.12.2005 г. са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 3 007,78 лв. главница и 1 789,02 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод на съда за липса на основание за разделяне на годишния данъчен период на две части, като било доказано, че към 15.03.2005 г. ревизираното лице и съпругата му не са разполагали с паричните средства за придобиването на описания в РА недвижим имот - апартамент в гр. Сливен. Правилно съдът е приел наличието на нулево салдо към 1.01.2005 г. и е приел за правилно определена пазарната стойност на закупения имот, но неправилно е обсъждал понятието "годишна база" при преценка на несъответствието на приходи и разходи. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и в съответната част за разноските и постановяване на ново, с което жалбата против тази част на РА бъде отхвърлена и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Коста Стефанов Къчев не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: При ревизията е прието, че към момента на покупката през м. 03.2005 г. на недвижим имот в гр. Сливен РЛ и съпругата му, не са разполагали със средства за закупуването на имота с установен произход, макар, че в края на 2005 г. превишението на приходите над разходите им е било в размер на 44 237,38 лв., които средства могат да оправдаят обсъжданата покупка. Основното касационно оплакване за неправилно изчисление на годишната база за облагане е неоснователно. След като облагаемият данъчен период по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е годишен, на тази база е следвало да се преценява, дали ревизираното лице /и съпругата му, с която в режим на СИО са закупили недвижим имот през ревизирания период/ са разполагали с парични средства с доказан произход, които да оправдаят посочения разход. Самите ревизиращи са установили превишение на приходите над разходите за съпрузите в края на ревизирания едногодишен период, поради което не е доказано от страна на ревизиращите основанието, разходите за придобитото имущество да не съответстват на доказаните приходи. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,