Решение № 45 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 850/2006 г.

Решение № 45 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 850/2006 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 192, ал. 3 от ГПК /отм/ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от В. Л. К. от гр. Р. за отмяна по чл. 192, ал. 3 от ГПК /отм/ на решение № 45/23.02.2006 г., постановено по гр. д. № 425/1998 г. по описа на Русенски окръжен съд, в частта му, с която са отхвърлени исканията за допускане на поправки на очевидни фактически грешки в постановеното на 01.06.1998 г. решение по горепосоченото дело.

В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяна в обжалваната му част.

Ответникът по жалбата Х. Р. М. от гр. Р. не взема становище по жалбата.

При извършената проверка касационният съд установи следното:

Жалбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Подадената жалба е неоснователна.

С постановеното на 01.06.1998 г. решение на Русенски окръжен съд е приключило образуваното по въззивна жалба, подадена от В. К., производство по гр. д. № 425/1998 г., с което съдът е оставил в сила решение от 10.02.1998 г. постановено по гр. д. № 2830/1996 г. по описа на Русенски районен съд, като предявените от В. Л. К. против Х. Р. М. за плащане на дължимо трудово възнаграждение в размер на 18000 лева за времето от септември 1992 г. до февруари 1993 г. и за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, са отхвърлени като неоснователни и е обявено, че решението е окончателно.

С молба вх. № 53609/15.12.2005 г. подадена от В. Л. К. по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм/ е поискано да се допусне поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в постановеното решение от 01.06.1998 г. по гр. д. № 195/1998 г. по описа на Русенки окръжен съд, посочени както следва:

• т. 1 - определянето на иска от 18000 лева като "дължимо "трудово възнаграждение е погрешен термин, употребен от съда, като следва да се използва термина"полагаща" се сума,

• т. 2 - като втора грешка се сочи определянето в изречението на горната сума като "изплатена", а същата всъщност не е изплатена,

• т. 3 отразеното в 6 абзац, първо изр. от мотивите на съда, във връзка с предмета на първия иск, във връзка с уточняване на петитума на исковата молба, от което е видно, че предмет на същия е не само дължимото, но неплатеното по трудовия договор,

• т. 4 - допусната е грешка в диспозитива на решението, като искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е посочен в размер на 2000 лева, вместо в размер на 10000 лева,

• т. 5 - последното изречение в диспозитива на решението - "решението е окончателно" е явна фактическа грешка, тъй като основното решение по делото е влязло в сила след изменението на ГПК от 1997 г., като по силата на § 150, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ 124/1997 г./, като такова постановено от въззивна инстанция, подлежи на касационно обжалване.

С постановеното допълнително решение, предмет на настоящата жалба, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението на Русенски окръжен съд от 01.06.1998 г. по гр. д. № 425/1998 г. по описа на съда, като по иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вместо 2000 лева да се чете 10000 лева, като е оставено без уважение искането в останалата му част и е осъден В. К. за заплати на Р. М. 30 лева разноски по делото.

Въззивният съд, във връзка с отхвърлянето на исканията, посочени в цитираните в молбата пунктове, отнасящи се до постановеното в основното решение на съда, като допуснати от последния очевидни фактически грешки, правилно е посочил, че определянето на претенцията на молителя като искане за неплатено трудово възнаграждение, като дължимо е еднозначно и искането е неоснователно, а по отношение на необжалваемостта на решението на въззивния съд, дори и при наличието на това изрично записване в решението, същото е могло да бъде обжалвано с подаване на касационна жалба, каквато видно от данните по делото не е постъпила.

Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.

Видно от цитираното в молбата за допускане на поправка на очевидни фактически грешки в постановеното решение, отразено по пункт първи, втори, трети и пети от същата, за което исканията са били отхвърлени, не е налице явна фактическа грешка, тъй като за наличие на последната се изисква несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, което не е налице в настоящия случай. Такава грешка би представлявало погрешно посочване в решението на съда имената на страните, размера на присъдената сума, респективно на отхвърления размер на претендираната сума, каквото е било налице в постановеното решение и за което въззивният съд е допуснал исканата поправка, също така погрешни пресмятания на суми, каквито хипотези не са налице по отношение на исканията отправени в молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, които са отхвърлени от въззивния съд с постановеното решение.

С настоящата молба се излага твърдението, че осъждането на молителя К. да заплати направените разноски на основание чл. 63, ал. 2 от ГПК /отм/, постановено с допълнителното решение, представлява очевидна фактическа грешка, което е неоснователно. Това оплакване е могло да бъде направено по пътя на обжалване на решението в частта му по отношение на разноските, каквато жалба не е била подадена от настоящия жалбоподател, а депозираната от последния жалба е по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК /отм/.

Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд