Решение № 4667 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 190/2017 г.

Решение № 4667 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 190/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областен управител на област С. З. срещу Решение № 281/01.11.2016 г., постановено по адм. дело № 388/2016 г. от Административен съд - С. З.. В жалбата се сочат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - А. П. Д. не взема становище по подадената касационна жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд - С. З. е образувано по подадена жалба от А. П. Д. от гр. Р., обл. П. срещу заповед № АП-01-ЗД-246 от 03.08.2016 г. на Областният управител на област С. З.. С оспорената заповед е отхвърлена като неоснователна претенцията за присъждане на еднократно обезщетение съгласно чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) по искане с вх. № 75-р/25.10.2005 г., подадено от П. Д. И. в качеството му на наследник на репресирано лице - Д. И. Д. за претърпяна репресия, изразяваща се в "убийство по политически причини" на 12.08.1948 г. в с. К., общ. С. З.. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, но в нарушение на нормите на материалния закон. Съдът е установил, че в хода на административното производство заявителя П. Д. И. е починал, като с писмо с изх. № 75-р/04.03.2013 г. (подписно от зам. областен управител на О. С. З.) на ответника по касация А. П. Д. като наследник на П. Д. И. е указано правото му да встъпи в производството, както и че следва да представи официални документи относно характера на репресията, ако разполага с такива. Със заявление № 75-р/15.06.2016 г. неговият наследник А. П. Д. е заявил желание за възобновяване на производството. От фактическа страна съдът е установил, че първоначално към искането за изплащане на еднократно обезщетение от починалото лице П. Д. И. е приложено копие от препис извлечение от акт за смърт № 14/13.08.1948 г. на репресираното лице Д. И. Д., издаден от Кметско наместничество на с. К., Удостоверение за наследници № 93/22.07.2004 г. издадено от същото Кметско наместничество, нотариално заверена декларация от П. С. И. и С. К. С., клетвена декларация от П. Д. И., Удостоверение за наследници № 284/21.01.2013 г., издадено от община С. З., препис - извлечение от протокол от заседание на Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ с рег. № 96-00-132/08/23.07.2009 г. съдържащ решение на комисията, декларация по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ за А. П. Д.. Със заявление № 75-р/01.07.2016 г., жалбоподателят е представил пред административния орган два броя нотариално заверени декларации от М. Д. Г. и П. З. М., в което е посочено, че Д. И. Д. е убит в дома си през 1948 г. Въз основа на така установеното, съдът е посочил, че в нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 б. "е" областният управител е приел, че ново представените декларации не сочат конкретните обстоятелства, свързани с произход, религиозни убеждения, както и какви политически възгледи е имало репресираното лице, довели до убийството му. Приел е по нататък в мотивите си, че в случая Областният управител на област С. З. не е изпълнил задължението си да информира наследника на заявителя А. Д. за възможността по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, а именно да изпрати представените нови нотариално заверени декларации на М. Г. и П. М. на Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ за преценка на спорните обстоятелства по преписката. С тези мотиви решаващият съд е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне Решението е валидно, обосновано и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗГПРРЛ Централната комисия се произнася по обстоятелства, за които липсват изцяло или част от изискваните писмени доказателства, ако липсата им е удостоверена от съответните органи по чл. 3, ал. 3, т. 1. В ал. 3 от същата разпоредба е предвидено, че при разглеждане на исканията по ал. 1 се допускат всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, депозирани пред комисията в писмена форма с нотариална заверка на подпис. В случая първостепенния съд законосъобразно е приел, че още с представеното по делото писмо с изх. № 75-р/04.03.2013 г., с което е указано на А. П. Д., като наследник на заявителя, че има право да встъпи в производството, както и че следва да представи официални документи относно характера на репресията, ако разполага с такива, на областния управител към този момент е била известна липсата на официални документи - видно от представените по делото доказателства от л. 21 до л. 29 от адм. дело № 388/2016 г. На следващо място от представеното по делото решение на Централната комисия от 13.07.2009 г., съдържащо се в препис - извлечение от протокол от заседание на същата дата, (л. 21 от адм. дело № 388/2016 г.) с които комисията е върнала преписката на областния управител за окомплектоване е безспорно установено, че се касае и отнася за предходни декларации, изхождащи от други лица, и същите са представени от починалото лице П. Д. И.. В този смисъл правилен се явява извода на първоинстанционния съд, че Централната комисия не е запозната с тези нови декларации, след като е върнала преписката за окомплектоване през м. 07. на 2009 г. Обосновано съдът е приел, че задължение на областния управител е в такъв случай да информира наследника на репресираното лице, когото е конституирал в производството за възможността да изпрати тези нови нотариално заверени декларации на Централната комисия за преценка на спорните обстоятелства. Законосъобразно съдът е заключил, че извършеното нарушение от областния управител е съществено, тъй като при изпълнението му би могло да се стигне до други изводи по фактите, а оттам и по правото свързано с чл. 3, ал. 2 от ЗПГРРЛ. Доводът изтъкнат в жалбата от касационния жалбоподател, че представените нови декларации страдат от същите пороци е ирелевантен факт в случая, тъй като компетентен да се произнесе за това е Централната комисия, с оглед компетентността и правомощията на същата по чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ. По изложените съображения решението на Административен съд - С. З., като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение