Решение № 15463 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13538/2017 г.

Решение № 15463 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13538/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Аякс – А. Ялъмов", [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Я. Минчева, против решение № 1595 от 03.10.2017 г. по адм. дело № 1675/2017 г. на Административен съд – Варна, 8-ми състав, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо № 02-030-2600/711 от 20.04.2017 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за неизпълнен ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2016 г. и е осъден ЕТ да заплати на ДФ "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че съдът неправилно е приел, че подаденото по образец заявление за подпомагане за кампания 2016 г. до ДФ"Земеделие" представлява заявление за поемане на нов агроекологичен ангажимент. Сочи, че ДФЗ ползва един и същ образец, който се подава както при заявление за плащане, така и заявление за подпомагане. Счита, че неправилно съдът е отхвърлил като неотносимо към спора възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповед № РД 09-105/01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, тъй като финансовото подпомагане в случая е отказано поради неспазване на ограниченията въведени с тази заповед. Моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което съдът да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юриск. Д. Ашикова с писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане то да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че по делото няма спор по установените факти, като след анализ на общностната и национална уредба за отпускане на агроекологични плащания, съдът е стигнал до обоснован извод за отговорността на бенефициера за спазване условията за отпускането им, като предпоставка за заявяване на нови агроекологични ангажименти. Сочи, че правилно е прието за неоснователно възражението за техническа грешка в заявлението, тъй като няма данни за изпълнена процедура за корекция на данни по чл. 51 от Наредба № 7/2015 г., в срока и при условията на чл. 11 от Наредба № 5/2009 г. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1595 от 03.10.2017 г. по адм. дело № 1675/2017 г. на Административен съд – Варна е отхвърлена жалбата ЕТ "Аякс – А. Ялъмов", против уведомително писмо № 02-030-2600/711 от 20.04.2017 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за неизпълнен ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2016 г. и е осъден жалбоподателя да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 100 лв. С решението съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържащ изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Съдът е установил, че актът е постановен в изискуемата писмена форма с изложени съображения по приложението на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., според който агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 2, 5 и 7 могат да се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент. Съдът е посочил, че в случая от подаденото заявление е видно, че за подпомагане за кампания 2016 г., ЕТ "Аякс – А. Ялъмов" е декларирал площ 257, 51 ха, което е с 28, 28 ха повече от първоначално одобрената площ от 229, 23 ха за кампания 2015 г., поради което на основание чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7/2015 органът правилно е счел, че е подадено заявление за поемане на нов агроекологичен ангажимент. Съдът е приел, че ЕТ не е изпълнил условието по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7/2015 за отпускане на агроекологична помощ, тъй като не е подал ежегодна, в случая за молба за плащане на помощта, което е било безспорно установено след извършване на съответните административни проверки. Установено е, че в случая няма данни жалбоподателят да е изпълнил задължението по поетия от него петгодишен ангажимент да подаде за 2016 г. заявление за плащане, а е подал заявление за поемане на нов агроекологичен ангажимент, поради което правилно е постановен процесният отказ. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че не са налице и данни за допусната техническа грешка, защото има очевидно различие на декларираните от ЕТ площи за 2015 г. и за 2016 г. и не е била изпълнявана процедура за корекция на данните по чл. 51 от Наредба № 7/2015 г. в срока и при условията по чл. 11 от Наредба № 5/2009 г. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, поради и което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактите и обстоятелствата имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта. Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ "Аякс – А. Ялъмов"против уведомително писмо № 02-030-2600/711 от 20.04.2017 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за неизпълнен ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. Жалбоподателят в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР ЗПЗП е подал заявление УИН 03/1606/66679 и е заявено участие по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС 4. 1) от мярка 10 "Агроекология и климат". В касационната жалба се развива тезата, че неправилно е прието, че не е изпълнено задължението за подаване на ежегодна молба за плащане, в изпълнение на поетия 5-годишен ангажимент, а вместо това е подал заявление за поемане на нов агроекологичен ангажимент. Съдът не възприема това становище, защото съгласно чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 807/2014, когато бенефициерът увеличи площта на стопанството през срока, за който се изпълнява ангажиментът, поет като условие за предоставяне на подпомагането, държавите членки могат да предвидят ангажиментът да бъде разширен, за да обхване и допълнителната площ за оставащата част от срока на ангажимента, или първоначалният ангажимент да бъде заменен с нов. Това важи и в случаи, когато се увеличава площта, която ангажиментът обхваща в рамките на стопанството. Съгласно пар. 2 на горепосочения регламент, ангажиментът може да бъде разширен, за да обхване допълнителна площ, както е посочено в параграф 1, само при следните условия: а) това служи на целите във връзка с околната среда, към които е насочен ангажиментът; б) това е оправдано от гледна точка на характера на задължението, продължителността на оставащия срок и размерите на допълнителната площ; в) това не намалява ефективността на проверките за осигуряване спазването на изискванията за предоставяне на подпомагането. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че на национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 г. са регламентирани с Наредба № 7/24.02.2015 г., като съобразно чл. 20 от тази наредба, при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление с изключение на чл. 3, т. 5 с над 20% от първоначалния размер или с повече от 10 хектара земеделските стопани поемат нов агроекологичен ангажимент, за нов петгодишен период за всички подпомагани площи. В настоящия случай касационният жалбоподател е заявил за кампания 2016 г., площ от 257, 51 ха, което е с 28, 28 ха повече от първоначално одобрената площ от 229, 23 ха., т. е. налице е увеличение с повече от 10 ха., от което следва обоснованият извод, че е налице заявление за поемане на нов агроекологичен ангажимент и не е изпълнено условието по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за подаване на ежегодна молба за плащане на помощта. По силата на горепосочените норми кандидатите за подпомагане са длъжни да извършват агроекологичната дейност за период от пет последователни години, считано от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", както и през всяка следваща година до изтичане на срока петгодишния срок кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Посочените норми са формулирани кумулативно от издателя на визирания нормативен акт и определят от кога и как възникват посочените задължения. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че подаването на ежегодна молба е част от системата за проверка на многогодишното подпомагане на агроекологичните методи за производство като по този начин се осигурява ефикасна проверка на спазването на изискванията за предоставяне на помощите. За касатора е възникнало задължението за подаване на заявление за всяка една година от целия петгодишен период, поради което правилно на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г. е постановен процесния отказ поради неизпълнен ангажимент. Следователно издателят на атакувания административен акт и първоинстанционният съд правилно са тълкували и приложили материалния закон и в конкретната хипотеза не е налице твърдяното от касатора неправилно приложение на материалния закон, а неговото приложение е в пълно съответствие с нормативните изисквания. Възражението на касатора за незаконосъобразност на заповед № РД 09-105/01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните също е неоснователно. В настоящото производство се оспорва уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г. Неотносимо към настоящия спор е дали и кога тази заповед е била оповестена на сайта на ДФЗ, както и дали ограничението за прием на заявления може да се предвиди с нея. Следва да се отбележи, че със заповед № РД 09-105/01.03.2016 г. на МЗХ е определена началната дата за прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за кампания 2016. С т. 2. 1 от същата заповед е наредено през кампания 2016 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", с които се поема нов ангажимент за дейностите по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и Ливадния блатар в обработваеми земи с орнитологично значение". Налице са основанията за неодобряване на парцелите по процесното заявление при кумулативните предпоставки на чл. 20, ал. 7 от относимата Наредба № 7/24.02.2015 г., както и т. 2 и т. 2. 1 от заповед № РД 09-105/01.03.2016 г. на МЗХ. Предвид на изложеното следва да се приеме, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, следва в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид изразеното становище (отговор) по жалбата, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като бъде осъден касатора да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение