Решение № 11942 от 21.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Е. Митева против решение 2247/22.12.2021 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело 632/2021 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1114-615326/17.06.2021 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са по отношение липсата на обсъждане и анализиране в оспореното решение на събраните по делото доказателства. Касаторът счита за безспорно установено извършеното от страна на търговеца нарушение на разпоредбите на ЗДДС и Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите. В тази връзка излага подробни мотиви по отношение на предпоставките и условията за издаването на оспорената заповед и налагането на ПАМ, като поддържа, че същите не са обвързани с издаването и налагането на административни наказания по реда на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Бурукчи ЕООД, [населено място], община Гърмен чрез процесуалния си представител адв. Н. Карасмилова - Чилева оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1114-615326/17.06.2021 г. на началник отдел Оперативни дейности София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Бурукчи ЕООД е наложено запечатване на търговски обект автосервиз, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от търговеца за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. а ЗДДС. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че от страна на административния орган не е доказано извършването на твърдяното административно нарушение, което се явява основание за налагане на процесната принудителна административна мярка. Установено според съда е, че търговският обект е проверен на 02.06.2021 г., като в хода на проверката е извадена контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за дата 22.04.2021 г. и е установено, че за посочената дата няма регистрирани извършени продажби от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство. След изискана от дружеството справка за извършени плащания по банков път за период 22.04.2021 г. е прието, че има извършено плащане в размер на 2 600 лв. по издадена стокова разписка от Бурукчи ЕООД от същата дата с 20210423, като плащането в брой не е регистрираното чрез провереното ФУ. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА 0454205/02.06.2021 г. и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ F615326/07.06.2021 г. Във връзка с издадения АУАН и отправеното от страна на дружеството искане за спиране на съдебното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-97/21, в хода на съдебното производство е изискана информация за наличието на наказателно постановление по АУАН F615326/07.06.2021 г. По делото е представена резолюция за прекратяване на административнонаказателната преписка от 12.11.2021 г. Видно от мотивите й, административнонаказващият орган приема, че липсват доказателства по преписката, че по посочената стокова разписка с 20210423 от 22.04.2021 г. е извършено плащане от клиент на дружеството. Според първоинстанционният съд от събраните по делото доказателства се установява, че оспорената заповед е издадена въз основа на съставен от органите по приходите протокол за извършена проверка и АУАН. В тази връзка е изложил мотиви, че задължителна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, е констатирано по надлежния ред административно нарушение, като по силата на чл. 193, ал. 1 ЗДДС установяването на нарушенията на този закон се извършва по реда на ЗАНН. С оглед издадената резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка и установената в хода на административнонаказателното производство липса на доказателства за извършено от страна на търговеца нарушение, съдът обосновава извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 193, ал. 1 ЗДДС. Липсата на установено по надлежния ред административно нарушение според състава води до извод за незаконосъобразност на принудителната административна мярка поради издаването й в нарушение на чл. 186, ал. 1 във връзка с чл. 193, ал. 1 ЗДДС. В допълнение съдът е посочил, че оспорения акт е незаконосъобразен и поради издаването му в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на пропорционалност и съразмерност, закрепен в чл. 6 АПК. В тази връзка излага мотиви, че при налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай, не е извършена преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси и изложените аргументи във връзка с продължителността на срока на мярката са общо формулирани и нямат характера на същински мотиви относно целите на ПАМ. С тези съображения съдът е отменил наложената принудителна административна мярка като незаконосъобразна. Решението е правилно като краен резултат. В конкретния случай, от представените по делото доказателства се установява, че на 02.06.2021 г. е извършена проверка на търговски обект автосервиз, стопанисван от Бурукчи ЕООД, във връзка с подаден в ТД на НАП София сигнал, към който е приложено копие от стокова разписка от 22.04.2021 г. Според отразеното в заповедта е извършено плащане на обща стойност 2 600 лева по така издадената разписка, за което не е издаден фискален бон. В заповедта е посочено, че е разпечатан КЛЕН от ФУ, монтирано и действащо в обекта, за 22.04.2021 г., при анализ, на който е установено, че за същата дата на ФУ няма регистрирани извършени продажби. При тези факти приходният орган е приел наличието на извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС неиздаване на фискален бон за извършена от търговеца продажба. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсата на установено по надлежния ред административно нарушение води до незаконосъобразност на принудителната административна мярка, поради издаването й в нарушение на чл. 186, ал.1 във връзка с чл. 193, ал.1 ЗДДС. В конкретния случай за описаното в протокола за извършена проверка деяние е съставен акт за установяване на нарушение, но адмистративнонаказателното производство е прекратено и не е издадено наказателно постановление, поради липса на доказателства за извършено плащане по стоковата разписка от 21.04.2021 г. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба, че принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 ЗДДС се прилага независимо от наложените санкции. Допуснатото нарушение не е засегнало крайните изводи на съда по приложението на материалния закон. С оглед установените факти по делото, законосъобразно съдът е приел, че извършването на нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС от страна на Бурукчи ЕООД и наличието на основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС не е доказано. Задължението за издаване на фискален бон е за извършена продажба на стоки и услуги срещу извършено и получено плащане в брой. В случай липсват доказателства за извършено плащане в брой на сумата 2 600 лева от клиент в търговския обект. Представеното копие на стокова разписка, с отразени в нея данни на дружеството, стопанисващо проверения обект и разпечатка от КЛЕН за 22.04.2021 г., без други доказателства, не са достатъчни да установят твърдяното нарушение. В съдържанието на приложената по делото стокова не е отбелязано извършено и получено от търговеца плащане в брой. Недоказано остава и обстоятелството налице ли е подаден до органите по приходите сигнал за извършени от страна на търговеца нарушения на разпоредбите на ЗДДС и Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и протокол за регистрирането му, които са относими към изясняване на факта на получено плащане, съответно извършената продажба, за която търговецът не е издал фискален бон на твърдяната дата 22.04.2021 г. за сумата 2 600 лева, предвид липсата на приложен такъв по административната преписка. Констатациите на органите по приходите в протокола за извършена проверка 0454205/02.06.2021 г. сочат, че при осъществената проверка в търговския обект са представени всички изискани от търговеца документи, в резултат, на което не са установени несъответствия. Доказателствената тежест за установяване на фактическите и правни основания за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС е на органите по приходите и в случая не е изпълнена. (В този смисъл решение 3043/12.03.2018 г., постановено по адм. дело 8680/2017 г. по описа на ВАС, първо отделение, решение 4866/02.04.2019 г., постановено по адм. дело 13926/2018 г. по описа на ВАС, първо отделение, решение 15352/13.11.2019 г., постановено по адм. дело 5831/2019 г. по описа на ВАС, осмо отделение, решение 15480/14.11.2019 г., постановено по адм. дело 7069/2019 г. по описа на ВАС, първо отделение, решение 15341/10.12.2020 г., постановено по адм. дело 9785/2020 г. по описа на ВАС, първо отделение, решение 4757/14.04.2021 г., постановено по адм. дело 12256/2020 г. по описа на ВАС, първо отделение). При така установеното по делото, доводите в касационната жалба по отношение на мотивите, изложени от административния орган за продължителността на срока на процесната мярка, не следва да бъдат обсъждани. По тези съображения настоящият състав намира, че решението, с което оспореният индивидуален административен акт е отменен, като краен резултат е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 200 лева за процесуално представителство от един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 30.11.2022 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,