Решение № 4054 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1953/2012 г.

Решение № 4054 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1953/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Аксаково, чрез процесуалния му представител юрк. Весела Юнакова, против решение № 2645 от 10.11.2011 г., постановено по адм. дело № 2556/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен негов мълчалив отказ за издаване на скица по заявление № УТ-1-209/10.03.2011 г., подадено от Десислава Йорданова Василева - Атанасова, като делото е върнато като преписка на административния орган за извършване на поисканата административна услуга. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се сочи, че административният съд неправилно е допуснал до разглеждане жалбата, чийто предмет е бил мълчалив отказ на кмета на общината да предостави исканата административна услуга. В конкретния случай административният орган изрично се е произнесъл по заявлението с писмо изх. № 0800-733/1/16.05.2011 г., като е указал на жалбоподателката, че услугата ще бъде извършена след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за местност "Лозите", землище с. Кичево. При това положение следва да се приеме, че жалбата е насочена и против последвалото изрично произнасяне, но последното не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Затова и жалбата против това писмо се явява недопустима за разглеждане по същество. В касационната жалба са развити и доводи, с които се оспорват изводите на съда по същество, а именно че административният орган незаконосъобразно е отказал да извърши исканата административна услуга, тъй като действа в условията на обвързана компетентност. Сочи се, че преди да извърши поисканата административна услуга, административният орган следва да прецени дали лицето има интерес от това. От анализа на приложимата за случая норма на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри следва, че за да е активно легитимирано едно лице да получи скица трябва да собственик или носител на ограничено вещно право върху имота, т. е. жалбоподателката не е заинтересовано лице да претендира издаване на скица, тъй като чрез нея цели да се снабди с констативен нотариален акт. Според касатора това не обуславя правен интерес от извършване на административната услуга, тъй като има законоустановен ред за придобиване право на собственост върху земи, попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не чрез обстоятелствена проверка по чл. 587 от ГПК. Оспорва се и решението, в частта му, с която в полза на жалбоподателката са присъдени разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., като се сочи, че съдът е следвало да определи минималното такова от 150 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения се иска обжалваното решение да бъде отменено, като съдът се произнесе с решение по същество, с което да отхвърли жалбата против отказа за издаване на скица. Ответникът - Десислава Йорданова Василева - Атанасова, чрез процесуалния си представител адв. Недка Маринова, представя писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е материално законосъобразно и е съобразено с разпоредбата на чл. 587 от ГПК. Неоснователен е доводът за недопустимост на жалбата срещу мълчаливия отказ с позоваването на изричен такъв. Жалбата против мълчаливия отказ е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Писмо № 0800-733/1/16.05.2011 г. не представлява изричен отказ и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С отказа за издаване на скица административният орган, чието единствено задължението е да извърши административна услуга по § 1 от ПЗР на ЗА - издаване на скица, превратно е упражнил правата си, с което е осуетил възможността на тази страна да заяви претендираните от нея собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. Разрешаването на спорове за собственост е от компетентност на гражданския съд. Поради това, дори и при конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ. Противното би означавало предрешаване на гражданскоправен спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината не притежава. В искания документ общината удостоверява всички правнозначими факти и обстоятелства, които ще се преценяват от нотариуса, но не следва да откаже издаването му. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховият административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба от Десислава Йорданова Василева-Атанасов против мълчалив отказ на кмета на община Аксаково да извърши административна услуга - да издаде скица на имот пл. № VII-198, кв. 30 по КП на м. "Лозите", землище с. Кичево, община Аксаково, по заявление № УТ-1-209/10.03.2011 г., която й е била необходима във връзка със започнала процедура за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка. С обжалваното решение съдът е приел, че предмет на оспорване е мълчалив отказ за извършване на административна услуга съгласно § 8 от ПЗР на АПК - издаване на скица по действащ кадастрален план от 1988 г., по който има самостоятелно обособен имот № VII-198. Скицата представлява извадка от действащ план с данни за площ, граници, местоположение, както и данни за собствеността според регистъра и по искането за издаването й административният орган действа при условията на обвързана компетентност. С издаването на скица единствено се удостоверяват правнозначими факти, но не се доказва право на собственост, нито се разрешава спор за материално право. Едва в хода на нотариалното производство, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя. По тези съображения съдът е приел, че административният орган незаконосъобразно е отказал да издаде скица на имота, поради което е отменил мълчаливия му отказ и е върнал делото като преписка на кмета на община Аксаково за извършване на поисканата административната услуга. Предвид изхода на спора съдът е присъдил в полза на жалбоподателката разноските по делото, включващи заплатена държавна такса в размер на 10 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 450 лв. Във връзка с възражението от страна на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът се е позовал на § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба и е приел, че трикратният размер на възнаграждението е 450 лв., в какъвто размер е и договореният и заплатен адвокатски хонорар, поради което не са налице основания за намаляването му. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на първоинстанционното производство. По същите доводи, поддържани още пред първата инстанция, съдът законосъобразно е приел, че предмет на оспорване е мълчалив отказ на административния орган, който не е последван от изричен такъв. Последвалото писмо не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а има само уведомителен и разяснителен характер. Неоснователни са и доводите по съществото на спора, а именно че жалбоподателката не е доказала правен интерес да получи исканата административна услуга, тъй като в ЗСПЗЗ съществува специален ред за придобиване на право на собственост върху земи, попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който изключва придобивния способ по чл. 587 от ГПК. В случая е безспорно установено, че е налице висящо нотариално производство, във връзка с което по делото е приложено удостоверение от нотариус за снабдяване със скица за целите на производството. В тази връзка съдът правилно е счел, че скицата е част от необходимите писмени документи по извършване на нотариалното удостоверяване и именно в компетентността на нотариуса, а не на административния орган, е да прецени дали е приложим общия правен способ за придобиване на право на собственост върху имота по давностно владение. Кметът е следвало да извърши административната услуга и да издаде скица на имота според кадастралния план на м. "Лозите" от 1988 г. Решението на съда в частта му за разноските също е правилно. Правилно са приложени § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба. По изложените съображения не са налице твърдяните отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на 450 лв., действително внесена сума за адвокатски хонорар, видно от договор за правна помощ и съдействие № 190568 от 05.01.2012 г. Не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение