Решение № 16943 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2013 г.

Решение № 16943 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Мария Петкова Тодорова, в качеството й на ЕТ "Мария Тодорова" със седалище и адрес на управление гр. Враца, жк "Дъбника", бл. 17, вх. А, ап. 23, чрез адв. Димитър Василев Димитров, против Решение № 98 от 14.03.2013 г. на Административен съд Велико Търново, по адм. д. № 881 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против Ревизионен акт № 061200492/31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 449/17.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в която за данъчни периоди м. 06, 09, 10 и 11. 2009 г., м. 01, 02, 03, 04, 07, 10 и м. 12.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 10 990.93 лв. и са начислени лихви в размер на 2 337,87 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказани реални доставки на плодове и зеленчуци. Поддържа се, че при ревизията били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в противоречие с материалния закон и със задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуването на разпоредби от Директивата за ДДС, съдът потвърдил отказа на правото на данъчен кредит поради действия на преките доставчици. Твърди се, че в хода както на ревизионното, така и на съдебното производство са ангажирани доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика, чрез юрк. Яна Георгиева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 716.57 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С РА за ревизираните периоди месеци 04.2007 г., 06, 09, 10 и 11.2009 г., м. 01, 02, 03, 04, 07, 10 и 12.2010 г. на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Стрелча 23" ЕООД, "Инвест-ВГ" ЕООД и "Майстор Пол" ЕООД с предмет плодове и зеленчуци. Компетентният орган е отказал да признае правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като е намерил за недоказани доставките на плодове и зеленчуци на жалбоподателя. Този извод ревизиращият орган е обосновал с факта, че част от фактурите не са включени в дневниците за продажба на доставчиците, същите не са ангажирали никакви доказателства за процесните доставки, а жалбоподателят, освен фактурите, не е представил други съпътстващи движението на стоките документи, които да удостоверяват реално получаване на такива стоки от посочените трима доставчици. За доказване на реалността на доставките на плодове и зеленчуци от тези доставчици първоинстанционният съд е назначил по искане на жалбоподателя икономическа експертиза, вещото лице по която е прегледало счетоводството на жалбоподателя, но не и на доставчиците, поради ненамирането им. Пред съда са представени пътни листи във връзка с транспортирането на процесните стоки, като ответникът по реда на чл. 193 от ГПК е оспорил истинността им - верността на съдържанието, вкл. достоверната дата на съставяне и автентичността на подписа за водач. Пред съда са разпитани двама свидетели относно начина на осъществяване на доставките. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице против РА, административният съд е приел, че жалбоподателката не е доказала реалното осъществяване на фактурираните доставки. За това, според съда, не е достатъчно само представянето на данъчни фактури и то такива, за които не е установено начисляването на ДДС от страна на доставчиците като косвено доказателство за тяхната неистинност. Съдът е приел, че нито приетото по делото експертно заключение, нито представените едва пред съда и оспорени относно тяхната автентичност и истинност пътни листа, нито показанията на разпитаните свидетели поотделно и в тяхната съвкупност опровергават фактическите констатации в ревизионното производство. Решението е правилно, като не се установяват изтъкнатите в касационната жалба пороци. Правилно административният съд е приел, че реалността на доставките е първа предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит на получателя по тях, доказването на която е в тежест на данъчно-задълженото лице, което претендира това право като субект, за когото са изгодните последици от осъществяването на посочения факт с правно значение. Правилно съдът е приел и че само данъчни фактури не са достатъчни за доказването на посочената реалност при липса на всякакви други доказателства за предаване на процесните родово-определени вещи. Доказателствената стойност на представените едва пред съда пътни листи съдът правилно е преценил, съобразявайки, че не са представени доказателства за достоверността на датата на тези частни документи чрез възпроизвеждането им в официален документ или чрез настъпването на друг факт, установяващ по несъмнен начин предхождащото ги съставяне. Правилна е преценката на съда и на събраните гласни доказателства. Предвид съпружеските и трудово-правните отношения на свидетелите с жалбоподателката, съдът обосновано ги е приел за заинтересовани от изхода на делото. Представените в касационното производство фактури за последващи доставки на плодове и зеленчуци от страна на ревизираното лице и доказателства за наем на склад не са относими към касационните основания, а са такива за установяване на факти, поради което са недопустими в касационното производство /арг. чл. 219, ал. 2 и чл. 220 АПК/. ВАС многократно се е произнасял, че непълнотата на доказателствата по вина на страните не е касационно основание за отмяна на първоинстанционното решение и непредставянето на относими доказателстав по фактите пред първоинстанционния съд е в тежест на пропусналата тази процесуална възможност страна. Поради същата причина и липсата на доказателства за последващата реализация на процесните стоки, събрани в първоинстанционното производство, не е касационно основание за отмяна на първоинстанционното решение, а недоказването на реалното предаване на стоките и последващата им реализация отличава случая от този по главните производства на цитираните от касатора решения на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата по ДДС. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника не следва да се присъжда, защото страната не е представлявана в касационното производство и такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение