Решение № 8923 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2013 г.

Решение № 8923 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2013 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава десета, Раздел трети от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба на Анна Димитрова Демирева от гр. Добрич срещу чл. 3, ал. 1, предл. 2 и 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица с молба за отмяната им. Ответниците, Министерски съвет на Република България и Национален осигурителен институт, представлявани съответно от юрк. Демирев и юрк. Печева, надлежно упълномощени, поддържат становища за недопустимост и, алтернативно, за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна. Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение, по жалбата намира следното: С определение № 2263/18.02.14 г. по адм. д. № 1801/14 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил прекратителното производството по делото определение № 16108/04.12.13 г. в частта на оспорването срещу разпоредбата на чл. 3, ал. 1, предл. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и е върнал делото в тази част за продължаване на съдопроизводството. Този резултат петчленният състав е обосновал с обстоятелството, че приетата в хода на производството нова редакция на текста е единствено относно срока, до който самоосигуряващото се лице, избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, следва да внесе осигурителните си вноски. С оглед данните, че оспорващата е самоосигуряващо се лице, по отношение на нея се установява правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК да оспори разпоредбата на чл. 3, ал. 1, предл. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, на българските граждани в чужбина и морските лица, предвид което жалба се определя като процесуално допустима. Следва да се има предвид, че доводите за незаконосъобразност, изложени в жалбата, касаят разпоредбата на чл. 3, ал. 1, предл. 3 от наредбата, респ. отнасят се до частта, в която производството е прекратено. При липсата на конкретни оплаквания по отношение чл. 3, ал. 1, предл. 2 от обжалвания подзаконов нормативен акт, Върховният административен съд приема следното: Към датата на приключване на съдебните прения в ДВ бр. 17/28.02.14 г. е обнародвано ПМС № 33/19.02.14 г за изменение и допълнение на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, на българските граждани на работа в чужбина и морските лица, съгласно § 1, т. 1 от което /в сила 01.01.14 г. ДВ бр. 17/21.2014 г./ ал. 1 на чл. 3 е изменена, както следва: "Осигурителните вноски се дължат авансово върху осигурителния доход съгласно чл. 6, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване и се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За осигурителен доход на самоосигуряващо се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който авансово се внесени осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят". Новата редакция на разпоредбата се изразява в заличаване текста на предл. 3 на основание влязлото в сила решение № 8660/17.06.13 г. по адм. д. № 10332/12 г. на Върховния административен съд, с което тази част от чл. 3, ал. 1 е обявена за нищожна. Ето защо, следва да се приеме, че указанията в отменителното определение по адм. д. 1801/14 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, са приложими и относно актуалния текст на оспореното предл. 2 от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, на българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Наредбата е приета от Министерския съвет на Република България на основание чл. 4, ал. 7 /сега ал. 10/ от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, предл. 2, съгласно която "за осигурителен доход на самоосигуряващо се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който авансово са внесени осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят" е в съответствие на конкретните текстове от КСО, относими към уредените с обжалваната част от поздаконовия нормативен акт отношения. Самоосигуряващ е всяко физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Лицата, по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, в категорията на които попада оспорващата, избрали по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство / чл. 4, ал. 4 КСО ./, са задължени, както и всички останали наети лица и/ или осигурители да внасят в определен размер и срок осигурителни вноски върху избран осигурителен доход в рамките на стойностите, посочени в чл. 6, ал. 7 КСО . Съгласно чл. 7, ал. 4 КСО осигурителните вноски върху избрания осигурителен доход самоосигуравящите се лица следва да внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 КСО установява същото задължение за осигурителите на лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 2 КСО. Съпоставката на посочениете текстове с текста на оспореното предл. 2 на ал. 1 от чл. 3 от наредбата, налага извода за пълно съответствие на нормите, касаещи самоосигуряващите се лица с нормите, уреждащи осигурителните отношения с останалите категории осигурители, предвид което разрешението на уредената в обжалваната разпоредба материя не може да бъде разглеждано като дискриминационно. Задълженията и сроковете за внасяне на осигуровките са уредени по идентичен начин за всички категории осигурители. Не се установят и нарушения на административнопроизводствените правила. Пълното съответствие на обжалваната разпоредба с цитираните по-горе разпоредби на КСО и данните по преписката относно съгласуване със заинтересуваните ведомства, проведена утвърдителна процедура по чл. 36, ал. 1, т. 4 КСО налага извода, че наредбата във фаза проект и окончателен действащ вариант е в съответствие с изискването на чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Спазено е и изискването за публикуване на проекта по начина, указан в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА /ред. ДВ бр. 46/07 г./ Предвид изложеното жалбата се определя неоснователна, поради което и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение