Решение № 12684 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9159/2015 г.

Решение № 12684 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9159/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диана Димитрова Димитрова, от гр. Варна, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Йордан Чаков срещу решение № 1382/18.06.2015 г. по адм. дело № 1990/2014 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу задължително предписание изх. № ЗД-ЗД-Вн 16/0007/3.06.2014 г. издадено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Варна, и са присъдено юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно - отмяна на задължителното предписание. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Калоян Тодоров Ганев, от гр. Априлци, чрез процесуалния си представител адвокат Евгения Дойнова, в писменото си становище поддържа доводи за неоснователност на оплакванията. Ответникът - Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Варна чрез старши юрисконсулт Смъркова в писменото си становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото задължително предписание № ЗД-ЗД-Вн 16/0007/3.06.2014 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Варна, след като е констатирал, че малолетното дете Димана Калоянова Ганева е дете в риск, на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ е предписал на майката Диана Димитрова: 1/ Да съдейства на служителите от Отдел "Закрила на детето" при осъществяване на предприетата мярка за закрила спрямо детето Димана Ганева като: 1.1. Активно се включи при ползване на социална услуга в общността, предоставена от ЦОП - срок три дни, считано от дата на влизане в сила на предписанието; 1.2 Периодично да предоставя информация за психическото и физическото състояние на детето, но не по-рядко веднъж седмично, както и да осигури достъп до домакинството, където се отглежда Димана за осъществяване на наблюдение - срок постоянен, считано от датата на влизане в сила на решението. За да постанови този резултат съдът след цялостна служебна проверка на оспорената заповед и задълбочен анализ на доказателствата по делото и установените с тях релевантни обстоятелства, е направил извод, че заповедта е законосъобразна - издадена е от компетентен орган в предписаната от закона форма и при спазване на установените административнопроизводствени правила, съобразена е с материалния закон и съответства на неговата цел. Решението е правилно. Съдът е приел, че в случая е доказано, че детето на жалбоподателката е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11 ДР ЗЗД. Изводът е направен въз основа на събраните по делото доказателства. Налице е дълбок разрив в отношенията между майката Диана Димитрова и бащата Калоян Ганев, които са ескалирали до такава степен, че грижите за детето Димана са останали на заден план. Бащата Калоян Ганев е бил поставен в състояние на невъзможност да участва в отглеждането и възпитанието на дъщеря си. Безспорно е установено по делото, че майката за продължителни периоди от време е извън Република България и е поверила непосредствените грижи за Димана на майка си- бабата на детето Димитринка Димитрова. Видно е от съставените доклади, както и от заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, че детето развива синдром на родителското отчуждение, което влияе върху неговото психично състояние. Предписаната мярка за социална закрила е необходима с активното участие на двамата родители. От доказателствата по делото е установено, че бащата Калоян Ганев следва препоръките за посещаване на консултации в гр. Троян. Предвид отказа на майката за сътрудничество и готовност да изпълнява препоръките на социалния работник е издадено процесното предписание. Подобно поведение на майката, независимо от виждането на родителя за потребностите на детето от грижи, възпитание, емоционално и нравствено развитие, социални контакти, е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не съответства на неговите обективни потребности. Ето защо се налага извода, че в случая са налице предпоставките на чл. 18, ал. 4 ППЗЗД, която разпоредба предвижда, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение на Варненския административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,