Решение № 8628 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2803/2013 г.

Решение № 8628 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2803/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Иван Стефанов Калейн, Борис Благоев Пенев, Маргарита Благоева Йовчева, Стефан Величков Стефанов и Людмила Величкова Калейна, всичките от гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 2554/23.07.2010 г., постановено по адм. дело № 3896/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, потвърдено с решение № 14304/7.11.2011 г. по адм. дело № 13319/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на IV отделение на основание чл. 239, т. 1 АПК поради открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаване на делото. Изложени са подробни доводи, описващи фактическата обстановка по делото пред първоинстанционният административен съд, водено на основание чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Относно твърденията за новооткрити доказателства се сочи решение № СО-08-ПР/12.01.2012 г. на директора на РИОСВ - гр. София за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционно предложение за изграждане на "Национална тренировъчна база на БФ с ЛПСОВ за 200 кв. м. в УПИ I, ПИ с идентификатор 68134.1937, кв. 269А, местността "Артерия Трайко Китанчев", район "Витоша", Столична община. Според искателите това доказателство убедително доказва несъстоятелността на твърденията за наличие на окончателно и напълно осъществено мероприятие по застрояване на целия терен на правителствения комплекс "Бояна", придаващо изцяло завършен и неприкосновен статут на неговата територия. Представени са и други писмени доказателства, за които искателите твърдят, че са новооткрити. Подробни съображения, обосноваващи наличието на основание по чл. 239, т. 1 АПК са изложени в искането за отмяна, към което са приложени и други писмени доказателства, за които се твърди, че са новооткрити. Представена е и писмена защита. Ответникът по искането за отмяна Кмета на Столична община, район "Витоша", редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Петчленен състав счита, че искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежно легитимирани страни и е процесуално недопустимо по отношение на обстоятелството, за което се твърди, че е ново и е обективирано в решение № СО-08-ПР/12.01.2012 г. на РИОСВ - гр. София, а в останалата част е допустимо, но неоснователно поради следните съображения: С решение № 2554/23.07.2010 г., постановено по адм. дело № 3896/2010 г. по описа на Административен съд, София-град е отхвърлена жалбата на Иван Стефанов Калейн срещу заповед № РД-09-102/19.04.2010 г. на кмета на район "Витоша", Столична община на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с която е одобрено решение № 1 по протокол № 6/19.03.2010 г. на комисията, назначена с негова заповед за определяне на застроената част за бивши имоти, пл. № 40018, к. л. 591 и 592 и пл. № 40059, к. л. 592 по помощния план на кв. "Бояна". С решение № 14304/7.11.2011 г. по адм. дело № 13319/2010 г. на ВАС, IV отделение е оставено сила горепосоченото решение на административния първоинстанционен съд. Възприето е и от двете съдебни инстанции, че в посоченото УПИ няма свободни незастроени площи с оглед реализираните мероприятия. Според съдилищата като част от комплекс "Бояна" имотите са предоставени за нуждите на Министерския съвет, съгласно ПМС № 181/20.07.2009 г. за определяне на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Касационният съдебен състав е приел, че е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че отразените мотиви в решението на комисията и възприети при издаването на процесната заповед на кмета, изцяло кореспондират с тези от допуснатата съдебно-техническа експертиза, тъй като и с нея е установено, че мероприятията, предвидени по ЗРП върху имотите относно, които от Иван Калейн е поискал издаването на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ са реализирани, поради което е прието за правилно установеното от първоинстанционния съд, че няма оставащи свободни от застрояване площи от тях и че издадената на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е законосъобразна. Изложени са мотиви, че снабдяването с удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение от ОСЗГ по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти, намиращи се в границите на урбанизиращите територии. В този смисъл е прието, че за да бъдат издадени посочените документи е необходимо провеждане на процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ за определяне на застроената и свободната о застрояване площи, за което първо се произнасяне на техническата към общината, която определя размера на застроената и свободна от застрояване площ, отчитайки обстоятелствата по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, а нейното решение се одобрява със заповед на кмета на общината. Прието е от съдилищата, че тези изисквания в случая са спазени. Касационният съдебен състав е установил, че обстоятелството, че имотите са част от комплекс "Бояна", определен за стратегически обект от значение за националната сигурност, налагат извод за приложимостта на чл. 24, ал. 5 и 6 ЗСПЗЗ - земите представляват държавна собственост и могат да да се ползват само за целите, за които са предоставени, а собствениците на тези имоти се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Изложено е също така, че съобразяването на това обстоятелство е от компетентността на ОСЗГ в качеството на компетентен орган да се произнесе по искането за възстановяване на имот при условията на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, но от друга страна отразяването му в оспорената заповед, обективираща факти с правно значение във връзка със същото реституционно производство, не може да съставлява основание за отмяната й като незаконосъобразна само на това основание. С решение № 12240/4.10.2012 г. по адм. дело № 8924/2012 г. на петчленен състав на ВАС, Първа колегия в производство по отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК е отхвърлено искането за отмяна на влязлото в сила решение № 14304/7.11.2011 г. по адм. дело № 13319/2010 г. на ВАС, IV отделение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 2554/23.07.2010 г., постановено по адм. дело № 3896/2010 г. В посоченото първо отменително производство искателите са представили заповед № РД-09-50-728/25.05.2011 г. на главния архитект на Столична община, обяснителна записка за изменение на плана за регулация на УПИ (за МС), скица и решение № 493/30.06.2011 г. на МС на РБ. За всички тези представени от искателите доказателства, петчленният състав на ВАС е приел, че не са новооткрити по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като са създадени преди приключване на делото в касационната му фаза и са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал. Наред с това е изтъкнато от съда, че доводите в искането за отмяна по същество представляват касационни основания за отмяна, с които се оспорва законосъобразността на съдебното решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 АПК въз основа на това е отхвърлено искането на искателите на основание чл. 239, т. 1 АПК. В производството пред настоящия петчленен състав на ВАС, I отделение второ производство по отмяна на влязло в сила решение), същите искатели представят следните доказателства, за които твърдят, че са такива по чл. 239, т. 1 АПК, а именно: решение № СО-08-ПР/12.01.2012 г. на РИОСВ, заповед № РД-09-51/8.03.3010 г. на кмета на район "Витоша" при Столична община, протокол № 3/11.02.2010 г. на комисия във връзка с чл. 13 ППЗСПЗЗ, удостоверение № 9400-4861/15.04.2010 г. по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ на главния архитект на район "Витоша", скица № 9400-4861/15.04.2010 г., издадена на основание чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, скица на поземлен имот № 23037/9.08.2011 г. С изключение на решение № СО-08-ПР/12.01.2012 г. на РИОСВ, всички останали писмени документи, изброени по-горе са съществували по време на разглеждане на първоинстанционното съдебно производство, респ. в касационното производство, посочено по-горе. Относно представеното решение № СО-08-ПР/12.01.2012 г. на РИОСВ, за което се твърди, че представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и което е от съществено значение за делото, искането в тази част е процесуално недопустимо. От извършената служебна справка в деловодната система на Върховния административен съд се установи от решение № 7771/6.06.2013 г. по адм. дело № 2731/2013 г., че цитираното решение на РИОСВ е оповестено на интернет-страницата на 16.01.2012 г., каквото задължение има този орган по силата на чл. 99, ал. 4, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и според ал. 6 на същата разпоредба датата на оповестяване на решението е датата, на която се счита, че то е сведено до знанието на всички и от тази дата тече тримесечният срок, визиран в чл. 240, ал. 2 АПК - от узнаване на основанието, който срок е изтекъл на 16.04.2012 г., а искането за отмяна на влязло в сила решение е от 11.01.2013 г., поради което искането в тази му част е процесуално недопустимо и не следва да се разглежда по същество - чл. 159, т. 5 и 6 във връзка с чл. 249 АПК. В останалата част искането е процесуално недопустимо, но по същество е неоснователно. Всички изброени по-горе писмени документи, на които се позовават искателите не могат да се квалифицират като нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като са съществували към момента на разглеждане, респ. постановяване на решението на АССГ и на ВАС, IV отделение в касационното производство. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК за да се проведе успешно производството по посочената разпоредба, следва страната, участвала в процеса да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава, че въпреки нейната процесуална активност новото доказателство или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно. В процесния случай не се касае за нито една от двете хипотези, визирани в чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовават искателите. Позоваването в искането на решение по адм. дело № 9104/2012 г. на ВАС, петчленен състав не може да доведе до отмяна по извънинстанционния контрол, поради обстоятелството, че се касае за други страни, различен административен акт и не може въз основа на друго решение да се претендира отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Въз основа на гореизложеното, настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия счита, че искането по чл. 239, т. 1 АПК, основаващо се на заповед № РД-09-51/8.03.3010 г. на кмета на район "Витоша" при Столична община, протокол № 3/11.02.2010 г. на комисия във връзка с чл. 13 ППЗСПЗЗ, удостоверение № 9400-4861/15.04.2010 г. по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ на главния архитект на район "Витоша", скица № 9400-4861/15.04.2010 г., издадена на основание чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, скица на поземлен имот № 23037/9.08.2011 г. е неоснователно и затова следва да се отхвърли като неоснователно - чл. 244, ал. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,