Решение № 15822 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2018 г.

Решение № 15822 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. от [населено място], [община], подадена чрез адвокат Тодорова, против Решение № 819/23.07.2018 г. по адм. дело № 764/2017 г. на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Задължително предписание № П/Д-СО-СВ-001 от 29.05.2017 г., издадено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – гр. Своге и е присъдено юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно- за отмяна на задължителното предписание. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- гр. Своге, при редовно призоваване, не излъчва представител и не изразява становище по жалбата. Ответницата – Р. С., чрез адв. Кашъмов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт, като същият следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото Задължително предписание № П/Д-СО-СВ-001 от 29.05.2017 г., директорът на Дирекция "Социално подпомагане"– гр. Своге, след като е констатирал, че малолетното дете Й. П. е дете в риск, на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет), е предписал на бащата П. П. да не възпрепятства и ограничава режима за контакти на детето с майка му Р. С. по начина, по който е посочен в определение на Районен съд – Костинброд за привременни мерки, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9. 00 ч. в съботния ден до 20. 00 ч. в неделния, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата /протокол от 06.02.2017 г. по гр. д. № 372/2016 г., влязъл в сила на 06.02.2017 г., със срок до влизане в сила на съдебно решение/. За да постанови този резултат, съдът, след цялостна служебна проверка на оспорената заповед и задълбочен анализ на доказателствата по делото и установените с тях релевантни обстоятелства, е направил извод, че заповедта е законосъобразна – издадена е от компетентен орган в предписаната от закона форма и при спазване на установените административнопроизводствени правила, съобразена е с материалния закон и съответства на неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Мерките за закрила в семейна среда се прилагат, за да бъдат подпомогнати детето и семейството, в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. В чл. 23 от Закона за закрила на детето са регулирани различни мерки с оглед потребностите на детето и родителите му. С чл. 18, ал. 2 от ППЗЗДет е предвидено, че мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗД, се прилагат съгласно изготвения план за действие. Задължително предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗДет се издава в случаите на отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето. Съдът е приел, че в случая е доказано, че детето на жалбоподателя е дете в риск от увреждане на психоемоционалното му развитие и в риск от родителско отчуждение от майка му, поради което е наложено издаването на оспореното предписание, съгласно чл. 18, ал. 4 от ППЗДет, съгласно която разпоредба при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител, или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. В случая след извършена проверка от страна на ДСП е установено, че са нарушени правата на детето Й. П. по чл. 9, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Изводът е направен въз основа на събраните по делото доказателства. Налице е дълбок разрив в отношенията между майката Р. С. и бащата П. П., които са ескалирали до такава степен след развода им, че бащата нарушава правото на майката да упражнява родителски грижи за детето като не спазва режима, определен от съда, за личен контакт между тях. С. е поставена в състояние на невъзможност да участва в отглеждането и възпитанието на сина си, тъй като бащата изисква провеждането на срещите между майка и дете да се осъществяват винаги в неговия дом, както и в присъствие на други лица, което представлява сериозно препятстване на личните им контакти и прави невъзможно пълноценното общуване между тях. Видно е от съставените доклади, че детето развива синдром на родителското отчуждение, започнало е да заеква вследствие отношенията между родителите, което влияе върху неговото психично състояние. Й. П. се явява дете в риск по смисъла на § 1, т. 11 от ЗЗДет поради обстоятелството, че родителските права на майка му са ограничени и съответно детето е останало без необходимата грижа от нейна страна, като по този начин се нарушава правото му да осъществява контакт с майка си, както и да запази привързаността си към нея с цел осигуряване на най-добрия му интерес. Предписаната мярка за социална закрила е необходима с активното участие на двамата родители. От доказателствата по делото е установено, че бащата не дава детето на майката с преспиване, поради опасенията на същия, че тя може да го отвлече в чужбина, които обаче не се потвърждават от доказателствата, приложени по делото. В случая майката е следвала препоръките за посещаване на консултации в Центъра за обществена подкрепа във връзка с ползване на социална услуга за подобряване на взаимоотношенията между нея и бащата П. П. съгласно най-добрия интерес на децата им. Предвид отказа на бащата за сътрудничество и готовност да изпълнява препоръките на социалния работник е издадено процесното предписание. Подобно поведение на бащата, независимо от преценката на родителя за потребностите на детето от грижи, възпитание, емоционално и нравствено развитие, социални контакти, е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не съответства на неговите обективни потребности. Ето защо се налага изводът, че в случая са налице предпоставките на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД, която разпоредба предвижда, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, който полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Наведените твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие на съдебното решение с материалния закон са бланкетни и не намират опора в събраните по делото доказателства, поради което служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не констатира касационни основания по чл. 209, т. 1 -3 от АПК. Предписанието е обосновано с приложената спрямо детето мярка на закрила на основание чл. 23 от ЗЗДет, поради идентифициран риск от синдром на родителско отчуждаване, дължащ се на установения в хода на осъществената социална работа отказ на бащата да дава детето на майката без опосредяване на контакта им през него и в този смисъл да изпълнява стриктно съдебното решение относно режима на лични контакти. Обосновани са изводите на съда, че при издаването на задължителните предписания са спазени формата и административнопроизводствените правила. Отчетен е не само техният преустановителен, но и превантивен характер. Верни са изводите на съда, че жалбоподателят е добър и всеотдаен родител, който е положил много усилия за изграждане на близост със сина си, но за правилното и пълноценно възпитание на детето е необходимо връзката между него и майката да не бъде прекъсвана, независимо от отношенията между двамата родители. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение на Административен съд София – област е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат присъдени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно доказателствата в тази насока /Договор за правна помощ от 14.09.2018 г. и списък с разноски от адв. Кашъмов/, възлизат на сумата от 500, 00 лева. По направеното искане за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд, няма доказателства за това те да са предявени своевременно. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,