Решение № 161 от 17.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2010 г.

Решение № 161 от 17.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателя Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Е. Г. Д. и Т. Г. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 14.04.2009 г. по гр. дело № 3052/2003 г. на Софийския градски съд, въззивна колегия, II-а отделение, с което е потвърдено решението от 17.02.2003 г. по гр. дело № 5263/2001 г. на Софийския районен съд, 47-ми състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от Г. В. Ц., В. В. С., Н. В. Ц., Л. В. П., П. И. К., Б. И. К., М. Ц. И.,, В. Ц. Н. и Т. И. Н. срещу Н. И. Т., Х. Р. Т. и Е. Р. Т. за предаване владението върху * кв. м. от място, съставляващо имот пл. № *, кад. лист * по плана на [населено място], [жк], при съседи: [улица], от две страни имот на ищците и от запад-имот на Т. П.. Поддържа се, че молителите са законни наследници на Г. В. Ц., починал на 17.12.2007 г., който е бил ищец по гр. дело № 5263/2001 г. на СРС, ГК, 47-ми състав и жалбоподател по гр. дело № 3052/2003 г. на СГС, ГК, ВО, II-а състав. Твърди се, че разглеждането на въззивното дело от градския съд е завършило на 03.04.2009 г., когато било проведено последното открито съдебно заседание, а въззивното решение било обявено. Според молителите, въззивният съд не е изпълнил разпоредбите на чл. 182, ал. 1, б. "б" и чл. 183, ал. 1 ГПК (отм.), като е провел едно съдебно заседание след смъртта на един от ищците, без да спира делото и без да е взел необходимите мерки за отстраняване пречките за движението му. Молителите твърдят, че не са конституирани като страна във въззивното производство и по този начин са лишени от възможността да вземат участие в него и да защитят правата си. Искат отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд при условията на чл. 307, ал. 3 ГПК. В хода на настоящото производство са заличени като страни по делото починалите Л. В. П., В. В. С. и Н. В. Ц. и на тяхно място са конституирани законните им наследници, както следва: Б. И. П., М. Б. П. и И. Б. П. -вместо първата починала; Г. Н. Г. и Й. В. В. - вместо втората и А. К. Ц., С. Н. А. и В. Н. Ц. -вместо третия починал. Н. ответници, както и Т. И. Н., М. Ц. И., В. Ц. Н., П. И. К., Б. И. К. заявяват, че се присъединяват към молбата за отмяна. Ответникът Х. Р. Т. намира молбата за отмяна за неоснователна. Поддържа, че градският съд не е нарушил чл. 182, ал. 1, б. "б" и чл. 183, ал. 1 ГПК (отм.). Твърди, че неучастието на молителите във въззивното производство се дължи на тяхното поведение, респ. на процесуалното поведение на процесуалния представител на баща им /който е и техен процесуален представител от 01.09.2009 г./, а не на нарушение на закона от страна на градския съд. Според ответника Х. Т., молителите са знаели за ревандикационния иск, предявен от баща им и докато делото е било висящо пред касационната инстанция са упълномощили адвоката С. Б. да ги представлява и да защитава интересите им относно същия имот; определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване е повече от година след това упълномощаване, но нито те, нито адв. Б. са уведомили съда за смъртта на Г. В. Ц., нито са поискали наследниците да бъдат конституирани като страна по делото; нито са подали касационна жалба срещу решението от 14.04.2009 г., нито са се присъединили към касационната жалба, подадена от адв. Б. от името на ищците, в т. ч. и от името на починалия им баща. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересувани страни по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Видно от удостоверение № 100052 от 15.01.2008 г. Г. В. Ц. -ищец по гр. дело № 5263/2001 г. на Софийския районен съд и жалбоподател по гр. дело № 3052/2003 г. на Софийския градски съд, ГК, ВО, II-а състав, е починал на 17.12.2007 г. и е оставил за свои наследници по закон молителите Е. Г. Д. и Т. Г. А. Съгласно чл. 296, т. 3, предл. първо ГПК, въззивното решение от 14.04.2009 г. по гр. дело № 3052/2003 г. на СГС, ГК, ВО, II-а състав е влязло в сила на 24.09.2010 г., когато е постановено определение № 846/2010 г. от същата дата по гр. дело № 1464/2009 г. на Върховния касационен съд, I г. о., с което в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване. Молбата за отмяна е подадена на 20.10.2010 г. в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК е основателна. В случаите на смърт на страна-физическо лице, тя се замества от нейния правоприемник /или правоприемници/. П. в лицето на наследниците на починалата страна настъпва по силата на закона, като правоприемникът става страна вместо починалия независимо от това дали желае да стане страна и дали ще вземе фактически участие в процеса. От деня, когато е станал материалноправно правоприемник, той става и процесуален правоприемник по всички висящи дела, по които наследодателят в деня на правоприемството е бил страна, без да има значение, дали той е бил ищец или ответник по делото. В настоящия случай, процесуалното правоприемство в лицето на молителите е настъпило на 17.12.2007 г. със смъртта на наследодателя Г. В. Ц., който към този момент е имал качеството на един от жалбоподателите във въззивното производство по гр. дело № 3052/2003 г. на СГС, ГК, ВО, II-а състав. В заседанието на 03.12.2007 г. делото е било обявено за решаване, но поради заболяване на докладчика, с определение от 30.09.2008 г. е бил отменен хода по същество, а с разпореждане от 07.10.2008 г. делото е било насрочено за 03.04.2009 г. В това заседание са събирани доказателства и са проведени устните състезания, след което е постановено решението от 14.04.2009 г. На молителите, които не са били конституирани като жалбоподатели във въззивното производство не са изпращани призовки за проведеното съдебно заседание на 03.04.2009 г., нито им е съобщено постановеното на 14.04.2009 г. решение. Срещу въззивното решение е била подадена на 22.05.2009 г. касационна жалба от адв. Б./в качеството му на пълномощник, от името на всички ищци, в т. ч. и от името на Г. В. Ц./, без да са конституирани молителите, като касатори на мястото на починалия си наследодател. Предвид на изложеното, налице е основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Молителите са обвързани от постановеното в лицето на починалия техен наследодател неблагоприятно за тях решение и са легитимирани да искат на това основание отстраняване на формираната спрямо тях сила на пресъдено нещо на атакувания съдебен акт и преразглеждане на делото от въззивната инстанция. Постановеното по отношение на починалата преди заседанието, в което са проведени устните състезания страна решение е неправилно поради липсата на процесуална правоспособност, а нейните универсални правоприемници са били лишени от възможността да вземат участие в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството. Неоснователен е довода на ответника по молбата за отмяна, че молителите упражняват недобросъвестно процесуални права, понеже имали четири нарочни възможности да уведомят съда за смъртта на Г. В. Ц.: след като адв.С. Б.-пълномощник на починалата страна, получил призовката за нея на 27.10.2008 г., явил се е като неин представител в заседанието на 03.04.2009 г., получил съобщението за решението от нейно име без да уведоми градския съд за смъртта на упълномощителя си и подал пак и от нейно име касационна жалба срещу въззивното решение. Задължението за добросъвестно упражняване на процесуалните права има за свои адресати участващите в делото лица /страните и техните представители: законни или по пълномощие/ и се отнася до всички процесуални действия на тези лица по всички производства. В случая, макар и по силата на закона да стават страна в процеса на мястото на починалия си наследодател, молителите не са били конституирани по делото като негови универсални правоприемници, т.е. не са имали качеството на формална страна по делото и спрямо тях не са възникнали правата, а и задълженията, на които са адресат участниците в процеса, в т.ч. и да упражняват добросъвестно процесуални права. В обобщение, молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена, като делото се върне на градския съд за ново разглеждане от друг състав с участието и на молителите като правоприемници на починалата страна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.