Решение № 13257 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2009 г.

Решение № 13257 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерството на отбраната срещу решение № 9/9.03.2009 г. по адм. д. № 416/2008 г. на Административен съд гр. Русе. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведеното основание за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Държавно ловно стопанство - Дунав срещу заповед № КД-14-18-4/19.06.2008 г. на началника на службата по геодезия и кадастър - гр. Русе, с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и регистър на гр. Русе, като имот с идентификатор 63427.233.35, стопанисван от жалбоподателя, е разделен на два имота с два идентификационни номера и имот с № 63427.233.42 е записан на Министерство на отбраната. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи, че актът за непълноти и грешки не е подписан от жалбоподателя като заинтересовано лице, както и че Министерство на отбраната не се легитимира като собственик на имота. Последният попада в 200- метровата ивица на крайбрежието на р. Дунав и е публична държавна собственост по смисъла на чл. 7 от ЗГ. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон. Изменението на кадастралната карта и регистър се извършва по реда на чл. 53 ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Наредбата също изрично е отразено, че съставения акт за непълноти и грешки се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, като е посочена и последицата от неподписването му от всички заинтересувани лица - издава се отказ за отразяване на непълнотата или грешката. С подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица се удостоверява факта, че по отношение на имота липсва спор за материално право. В случая актът не е подписан от жалбоподателя и само на това основание заповедта е незаконосъобразна. Освен това касаторът е следвало при създаването на кадастралната карта и регистър да изпълни задължението си по § 6, ал. 4 ПЗРЗКИР, според който по реда и в сроковете на посочения параграф да предаде на АК копия от карти, планове и актове за стопанисваните от него имоти. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. Решението не страда в твърдения в касационната жалба порок и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение