Решение № 1006 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7661/2010 г.

Решение № 1006 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7661/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и на "Мост" ООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Кирил Христов Коликов. Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва Решение № 292 от 1.03.2010 г. по адм. дело № 268/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, Първо отделение, ХVII-ти състав, в частта, в която е обявен за нищожен Ревизионен акт № 1603048/20.09.2006 г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1107/27.12.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП и в частта, в която същия РА е отменен като незаконосъобразен за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1560 лв., ведно с прилежащи лихви, за данъчен период м. Август 2001 г. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и съответно потвърден РА изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Мост" ООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Кирил Христов Коликов обжалва решението на АС - гр. Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 1603048/20.09.2006 г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1107/27.12.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, а с това и обжалвания РА. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Подробни съображения излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП: Съдът е приел, че издаденият РА в частта относно определените задължения на "Мост" ООД, гр. Пловдив в размер на 18505,92 лв. по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли и м. ноември 2001 г. е нищожен. Основание за този извод са изричните констатации на ревизиращите органи, а именно извършено прихващане на ДДС за внасяне и начислени лихви във връзка невнесения данък с ДДС за възстановяване, обективирани, както в оспорения РА, така и в ДАПВ № 2616/24.08.2001 г. и ДАПВ № 3292/27.12.2001 г., издадени на "Мост" ООД. Цитираните ДАПВ (приобщени към доказателствата по делото) са влезли в сила, видно от приетата по делото справка в тази връзка. С ДАПВ № 2616/24.08.2001 г. е било извършено прихващане на декларирания "ДДС за възстановяване" в размер на 2486,41 лв. по СД за данъчен период м. 07.2001 г. с декларирания и невнесен "ДДС за внасяне" по СД за периода от м. 09.2000 г. до м. 6.2001 г. включително, ведно с начислените лихви за забава. Аналогичен е случая и по отношение на ДАПВ № 3292/27.12.2001 г., издадени на "Мост" ООД. Със същия е извършено прихващане на декларирания "ДДС за възстановяване" в размер на 56,29 лв. по СД за данъчен период м. 11.2001 г. със сумата в размер на 26,06 лв., представляваща част от остатъка на декларирания и невнесен "ДДС за внасяне" по СД за периода м. 06.2001 г. Констатирано е, че за всеки от процесните данъчни периоди е подадена надлежна СД, в която дружеството е декларирало резултат ДДС за възстановяване или за внасяне в съответния размер, който е прихванат с горепосочените ДАПВ. Решението на АС - Пловдив в тази част е правилно. Даденото тълкуване на правното естество на ДАПВ от страна на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Установената съдебна практика по подобна фактическа обстановка при действието на отменения ДПК приема, че ДАПВ е данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и след като същият е влязъл в сила, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условия и реда на чл. 115 и 116 от ДПК (отм.). В практиката не са редки случаите, когато са налице влезли в сила ДАПВ, а ревизионното производство се развива по действието на ДОПК, което е наложило необходимостта да се даде тълкуване на правния характер на ДАПВ, респективно акта за прихващане или възстановяване по смисъла чл. 129 от ДОПК. В тази насока в съдебната практика се приема, че и при действието на ДОПК (до изменението) допълнението на нормата на чл. 129, ал. 3 - ДВ, бр. 108/2007 г. при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, то правилно АС е приел, че оспореният РА е нищожен, в частта относно определените данъчни задължения за ДДС в размер на 18505,92 лв. по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли и м. ноември 2001 г. В случая всички заповеди за възлагане на ревизия са издадени от Данаил Атанасов Попов - началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП гр. Пловдив, който не е овластен да възлага ревизии за изменение на вече установени данъчни задължения. Заповедта за определяне на компетентен орган № К 392/18.01.2008 г. е издадена също от Данаил Атанасов Попов - началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП гр. Пловдив. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, органът, който е възложил ревизия, определя компетентния орган по приходите, който да издаде ревизионния акт и това следва да бъде териториалният директор. В хода на съдебното производство от страна на дружеството - жалбоподател са представени счетоводни документи за процесните данъчни периоди, в това число и оригиналните екземпляри на първичните счетоводни документи. Жалбоподателят е ангажирал доказателства, оборващи част от фактическите констатации на оспорения РА и по конкретно, по отношение на част от фактурите включени в дневниците за покупки и в подадената СД за данъчен период м. 08.2001 г., които водят до извода, че са налице предпоставките на чл. 64 от ЗДДС - отм. /редакция ДВ, бр. 111 от 21.12.1999 г./. В хода на съдебното производство е изискан и приет по делото ДРА № 82/16.04.2004 г., издаден на ЕТ "Руди - Тодор Стефанов" от ТДД гр. Велико Търново, за извършена данъчна ревизия по прилагане на ЗДДС (отм.) и ППЗДДС (отм.), с обхват от 1.01.2001 г. до 30.11.2003 г., включващ и процесния период м. август 2001 г., за който е постановен отказът на правото на данъчен кредит по спорните данъчни фактури. Видно от представения данъчен акт на посочения доставчик, към момента на извършване на ревизията, същият се е намирал на данъчния си адрес. ДРА № 82/16.04.2004 г. е бил връчен лично на едноличния търговец Стефан Димитров Тодоров. През процесния данъчен период не са извършени корекции по отношение на доставките, по които лицето е изпълнител. Верни са констатациите на Съда, че с представянето на ДРА, издаден на ЕТ "РУДИ - Тодор Стефанов", по повод същия данъчен период и липса на корекция от страна на данъчния орган по повод декларирания от прекия доставчик на жалбоподателя доставки, в качеството му на изпълнител по тях, се установява факта на начисляването на ДДС и реалност на доставките. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, Съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки визирани в чл. 64 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на жалбоподателя на данъчен кредит в общ размер на 1560 лв. по фактура № 0000001056/29.08.2001 г. и фактура № 0000001057/30.08.2001 г., издадени от ЕТ "РУДИ - Тодор Стефанов", поради което оспореният РА правилно е отменен в тази част. Касационната жалба на данъчния орган се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а атакуваното съдебно решение - потвърдено. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението в тази част не страда от пороците, изложени в касационната жалба. По касационната жалба на "Мост" ООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Кирил Христов Коликов: За да отхвърли жалбата на дружеството, АС - Пловдив е приел, че законосъобразно е извършена ревизия при особени случаи съгласно нормата на чл. 122 от ДОПК. Установено е наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 6 от ДОПК - данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28, което дава основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия чл. на ДОПК, основа. В хода на ревизията, а и при административното обжалване, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, оборващи констатациите на процесния РА. Решението на АС - Пловдив в тази част е правилно. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания РА в тази част. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Предвид извършения анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и събраните в хода на ревизията писмени доказателства - СД и дневници за покупки, органите по приходите са приели за установено, че през ревизирания период (1.01.2001 г. - 28.02.2006 г.), "Мост" ООД е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 24368.47 лв. На основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), същият е отказан в пълен размер с оспорения РА, поради непредставяне на фактурите, описани в дневниците за покупки на ревизираното лице. Съдът е обсъдил резултатите от назначените по делото съдебно - графологични експертизи, както и показанията на свидетелката Табанлиева, които опровергават твърденията на жалбоподателя относно положените подпис в Протокол № 130202/03.04.2006 г. и Протокол № 764602/8.06.2006 г. По отношение на останалите фактури, предмет на разглеждане на данъчни периоди - м. август, м. септември, м. октомври и м. декември 2001 г. и от 1.01.2002 г. до 28.02.2006 г., включени в съответните дневници за покупки през процесните данъчни периоди, от страна на дружеството не са били ангажирани доказателства, въз основа на които да се обоснове извода, че са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 64 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на припадане на данъчен кредит, независимо от дадените му изрични указания в тази насока. Двете касационни жалби като неоснователни следва да се оставят без уважение, а решението като правилно - в сила. С оглед изхода на спора на страните не се следват разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд - Първо "А" отделение,