Решение № 5709 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3640/2018 г.

Решение № 5709 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3640/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Б. Т. К., чрез адвокат П. С., с която се иска отмяна на влязлото в законна сила решение № 1335 на Върховния административен съд, четвърто отделение, от 30.01.2018 г., постановено по адм. д. № 13551/2017 г., с което е оставено в сила решение № 1213 от 26.10.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-879/2017 г. В молбата се твърди, че са налице нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК – писмо вх. № към КЗК – 939/17 г. от 08.02.2018 г., п. к 07.02.2018 г.; писмо изх. № ДИП – 108/939 от 12.02.2018 г. на КЗК; разпечатка от имейл кореспонденция с КЗК относно датата на известяване; Решение № 1425/07.12.2017 г. на КЗК по преписка № - 939/2017 г., които са от съществено значение за решаване на спора по делото, които до този момент не са е били известни. По изложените съображения намира, че са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК и моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд, който да се произнесе по подадената касационна жалба срещу Решение на КЗК № 1213 от 26.10.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-879/2017 г. Ответният по молбата министър на здравеопазването, чрез своя процесуален представител гл. юрисконсулт И. Б. взема становище за неоснователност на жалбата. Ответната по молбата за отмяна Комисия за защита на конкуренцията не е взела становище по жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна, в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно. С решение № 1335 на Върховния административен съд, четвърто отделение, от 30.01.2018 г., постановено по адм. д. № 13551/2017 г., с което е оставено в сила решение № 1213 от 26.10.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-879/2017 г. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. Като основание на искането за отмяна е посочено това по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Като ново обстоятелство в случая се сочи решение № 1425 от 07.12.2017 г. на КЗК по преписка № КЗК – 939/2017 г., с което са отменени като незаконосъобразни действията на министъра на здравеопазването /приемане на оферти, назначаване на комисия, провеждане на открито заседание/по процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Закупуване на лабораторно оборудване в изпълнение на проект BG16 M1 ОP002 – 1. 011 - 0001 – Подобряване мониторинга на качеството на питейните води", финансиран по Оперативна програма "Околна среда" – 2014 – 2020 г. в частта за обособени позиции № 5, 6, 7, 8 и 10, открита с решение № РД – 11 – 227 от 01.08.2017 г., като е върната преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап събиране на заявления и оферти за участие по обособени позиции № 5, 6, 7, 8 и 10. Навеждат се доводи, че с това решение се дава друга оценка на действията на министъра на здравеопазването като възложител на обществената поръчка, която е различна от преценката за същите действия, направена от тричленния състав по решението, чиято отмяна се иска. Твърди се още, че въпросното решение на КЗК от 07.12.2017 г. е станало известно на молителя на 13.02.2018 г. съгласно уведомително писмо на КЗК изх. № ДИП – 108/939 от 12.02.2018 г. /л. 9 от делото/. Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице условията по чл. 244 АПК за отмяна на влязлото в сила решение на тричленния състав на ВАС, четвърто отделение, поради наличие на хипотеза по чл. 239, т. 1 АПК. Видно от въпросното писмо ДИП – 108/939 от 12.02.2018 г., всички страни по преписка КЗК – 939/2017 г. са били уведомени на 13.12.2017 г. от КЗК за постановеното от нея решения на 07.12.2017 г. Следователно, към 23.01.2018 г., когато е било проведено заседанието на тричленния състав на ВАС по адм. д. № 13551/2017 г. въпросното решение е било известно на молителя [фирма] и същият е могъл да го представи като доказателство по делото. Към кой момент решението на КЗК от 07.12.2017 г. е влязло в сила е обстоятелство, което е неотносимо към настоящето производство. Важното и същественото е, че към 23.01.2018 г. [фирма] е бил уведомен за него, поради което не може да бъде споделено твърдението му, че това решение му е станало известно едва на 13.02.2018 г. след получаване на уведомителното писмо от КЗК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, ал. 1 от АПК и направеното искане от [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Б. Т. К., чрез адвокат П. С., за отмяна на влязлото в законна сила решение № 1335 на Върховния административен съд, четвърто отделение, от 30.01.2018 г., постановено по адм. д. № 13551/2017 г., се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на Министерство на здравеопазването [населено място] юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,