Решение № 1345 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12361/2009 г.

Решение № 1345 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12361/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Димитър Стоянов Димитров от гр. Търговище, против решение № 58/14.07.2009 г., постановено по адм. дело № 53/2009 г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 584/7.05.2009 г. на директора на ОД на МВР - Търговище за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът поддържа, че решението, като неправилно, следва да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е обосновано от фактическа и правна страна, а изводите на съда са подкрепени с анализ на конкретните доказателства. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, намира същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради следното: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Димитър Стоянов Димитров, подадена срещу заповед № 584/7.05.2009 г. на директора на ОД на МВР - Търговище, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за извършено нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел. В подкрепа на така направения извод следва да се отбележи, че заповедта е издадена от органа, компетентен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" по смисъла на чл. 228, т. 2 вр. чл. 186, ал. 1 ЗМВР, при това в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. С обжалваната пред съда заповед на директора на ОД на МВР - Търговище е наложено дисциплинарно наказаниe "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на Димитър Димитров, за извършено от последния тежко нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в това, че на 31.03.2009 г., в извънработно време е управлявал собствения си лек автомобил по пътя София - Варна след употреба на алкохол; при проверка с техническо средство "Алкотест 7410 Дрегер" е констатирана концентрация на алкохол в кръвта 1.99 промила, при което му е връчен талон за медицинско изследване, но последният отказал кръвна проба. Въз основа приложените по делото доказателства и установеното от фактическа страна, правилно съдът е приел, че с горепосочените действия служителят категория "Е" - старши полицай в група "Охранителна полиция" при РУ на МВР - Омургат при ОД на МВР - Търговище, е нарушил заповед № I-з1161/28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи, за търсене на дисциплинарна отговорност на служителите на МВР при управление на МПС след употреба на алкохол или под въздействие на друго упойващо вещество, с която е запознат срещу подпис видно от представен по делото списък, както и Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. При преценка на релевантните факти и обстоятелства съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани изводи, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, като данните по преписката и съдебното производство установяват извършването на действия, осъществяващи състава на дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. Във връзка с оплакванията на касатора следва да се отбележи, че твърдението, че не е бил запознат със заповед № I-з1161/28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи, за търсене на дисциплинарна отговорност на служителите на МВР при управление на МПС след употреба на алкохол или под въздействие на друго упойващо вещество, противоречи на данните по представените доказателства. Служителят изрично е изразил съгласието си с фактите, констатирани в хода на дисциплинарното производство, обективирани в справка № 3789/22.04.2009 г., в т. ч., че е запознат срещу подпис с посочената заповед. В обясненията си по случая жалбоподателят действително е навел твърдения, че половин час преди проверката за алкохол е пил хапчета за високо кръвно, а непосредствено преди нея - ползвал освежител за уста, но не и че това е довело до отчитане на завишена стойност на алкохолно съдържание в кръвта. Още повече, че с отказа си да даде кръвна проба за изследване, /който също съставлява нарушение на служебната дисциплина/ полицейският служител сам е осуетил възможността констатираните 1.99 промила, да бъдат проверени посредством медицинско изследване. В тежест на жалбоподателя по делото е било да установи наличието на различни от употребата на алкохол, причини за показанието на техническото средство, с което е установено съдържание на алкохол в кръвта при управление на лек автомобил на 31.03.2009 г., съставляващо основание за налагане на дисциплинарно наказание. След като не е сторил това, правилно съдът е приел, че заповедта е съобразена с приложимия материален закон. В чл. 227, ал. 1 ЗМВР са посочени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение, като в т. 10 като основание за уволнение е предвидено "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". По смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР такова е всяко деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, каквито се съдържат и в цитираните в обжалваната заповед, актове на министъра на вътрешните работи, с които служителят е запознат срещу подпис. След като служителят не е изпълнил произтичащите от тях задължения, като с поведението си е изразил демонстративно незачитане на закона и несъмнено е уронил престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава, поведението му представлява основание за дисциплинарно уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Правилно първоинстанционния съд е приел, че само по себе си управлението на лек автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, обективира фактическия състав на горепосочените норми, тъй като представлява поведение несъвместимо с етичните правила и води до уронване престижа на службата. Настоящият състав не споделя доводите в касационната жалба, че не са съобразени релевантни обстоятелства, установени по представените по делото доказателства и по-конкретно, че по случая е образувано следствено дело. Наказателната отговорност няма преюдициален характер по отношение на дисциплинарната отговорност, а основанието за уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е самостоятелно и не е обвързано с наличието на криминализирано деяние. Независимо дали деянието е наказуемо по НК, след като представлява деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и е уронващо престижа на службата, за дисциплинарнонаказващия орган е възникнало правомощието на това основание да наложи на служителя дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и последното, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,