Решение № 7228 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11081/2012 г.

Решение № 7228 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11081/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на "Топлофикация" ЕАД против решение № 2598 от 14.05.2012 г. по адм. дело № 7193/2011 г. на Административен съд София - град, с което е обявен за нищожен отказа на същия административен орган, обективиран в писмо рег. № Г-2292/14.07.2011 г., да предостави на Юлиан Тодоров Цанков информацията, поискана със заявление № Г-2292/1.06.2011 и преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че не е задължен субект по смисъла на чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), поради което не дължи произнасяне по този закон, както и че заявителят може да получи исканите сведения по друг ред. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против отказа да бъде отхвърлена. Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано съдът приема, че "Топлофикация" EАД, гр. София е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тъй като е публичноправна организация съгласно § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ. Дружеството е юридическо лице, обект на управленски контрол от страна на възложител по чл. 7, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Управителните и контролни органи на дружеството се определят от Столична община, която притежава 100 % от капитала на юридическото лице и е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 7, т. 1 от ЗОП. Поради това законосъобразно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че дружеството е задължен субект и следва да предостави информация, поискана по реда на ЗДОИ, ако не са налице предвидените в закона основания за отказ. Ето защо решението, с което се отказва достъп до исканата информация представлява индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. По тези съображения доводите на жалбоподателя, че дружеството не е задължен субект, не дължи информация по ЗДОИ, а жалбата против акта на изпълнителния директор е недопустима не могат да бъдат споделени. Изводът на съдебния състав за нищожност на постановения отказ също е законосъобразен. Заявлението на Цанков за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ е адресирано до изпълнителния директор на дружеството, като орган, осъществяващ управлението на юридическото лице. Поради това същият или изрично определено от него лице дължи произнасяне по заявлението (чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ). В случая оспореният отказ, независимо, че изхожда от изпълнителния директор, не е подписан от последния, а от неизвестно лице, за което липсват данни да замества титуляра или да е оправомощено да се произнася по заявлението за достъп до обществена информация. При тези данни и след като не е подписан от органа, сочен за издател, законосъобразно е прието, че постановеният отказ да се предостави информация е нищожен поради липса на компетентност на лицето, което го е подписало. Възраженията на касатора, свързани с характера на исканата информация не следва да бъдат обсъждани, тъй като такива доводи не се изложени в оспорения административен акт, а мотивите на същия не могат да бъдат допълвани с касационната жалба. С оглед всичко изложено законосъобразен и крайният извод на съда за обявяване на нищожността на оспорения административен акт и връщане на органа за ново произнасяне, при което следва да се съобрази характера на исканата информация и наличието на евентуални основания за отказ да бъде предоставена по смисъла на ЗДОИ. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,