Решение № 2277 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3959/2013 г.

Решение № 2277 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3959/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Юсеф Мохамед Юсеф - гражданин на Ирак, срещу решение № 293 от 14.01.2013 г., постановено по адм. дело № 7079 от 2012 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) - не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Юсеф Мохамед Юсеф срещу решение № 527 от 17.07.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че изложените от лицето причини не представлявали материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на статут на бежанец. За жалбоподателя липсвали основателни опасения за сигурността и правата му по изброените в този текст причини. От изтъкнатите по време на интервютата обстоятелства не можело да се установи спрямо чужденеца да са били предприемани действия по смисъла на ЗУБ нито от официалните иракски власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата да не е в състояние да контролира. Нямало данни и чужденецът да е осъждан и арестуван в Ирак. Съдът е оценил като противоречива поддържаната от търсещия закрила бежанска история. Не били налице и предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно било позоваването на задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465 от 2007 г. Елгафаджи срещу Държавния секретар по правосъдието на Холандия на разширен състав на СЕС. Нямало данни насилието в Ирак да е достигнало изискуемата по смисъла на това тълкуване изключителна степен. Съдът се е позовал на дадената оценка на ситуацията в Ирак в справка вх. № 1379 от 15.03.2012 г. и справка вх. № 01-3350 от 29.06.2012 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, според които макар да съществувал риск от извършването на терористични атентати, те били случайни актове на насилие и като такива не можели да се оценяват като въоръжен конфликт. Наред с преценката на държавата по произход съдът е преценил и фактите, свързани с личното положение на молителя, като е установил липсата на добре обоснован страх от преследване в изложената от Юсеф Мохамед Юсеф бежанска история, като с оглед тълкуването, дадено от СЕС по дело № С-465 от 2007 г., информацията за ситуацията в Ирак и липсата на тежки и лични заплахи по отношение на търсещия закрила съдът е обосновал извод, че не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава чужденецът, е поради заплаха, отправена му заради работата му в християнски клуб, като се установява противоречие между даденото с молбата за предоставяне на статут сведение, че лицето е християнин, и отбелязването по-късно през същия ден в регистрационния му лист, че е мюсюлманин шиит. От данните по преписката не се установява лицето да е било или да е станало християнин и в тази връзка както административният орган, така и първоинстанционният съд са отчели противоречия и непоследователност в поддържаната от жалбоподателя бежанска история. Поради това и не може да се приеме, че е налице някоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето му на бежански статут. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Търсещият закрила се позовава преди всичко на несигурната обстановка в Ирак. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2009 г. на Съда на Европейския съюз. В съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Ирак, съдържаща се в представените по преписката справки от 15.03.2012 г. и от 29.06.2012 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, административният съд е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От данните по тях не може да се направи извод, че степента на насилие е масово и безогледно. Неоснователно е и възражението относно приложените по делото справки на ДАБ. Същите представляват писмени доказателства, редовно събрани в хода на административното производство по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК, поради което правилно е ценено тяхното съдържание за актуалната обстановка в Ирак. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административния съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,