Решение № 694 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2150/2014 г.

Решение № 694 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2150/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Юнион комерс" ЕООД, гр. Свиленград, ул. "Стефан Стамболов" № 16, вх. Б, ет. 2, ап. 10, представлявано от управителя Иван Петров Иванов, чрез адв. Г. Пейчинов, против Решение № 2822 от 12.12.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2342 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 261106688 от 3.04.2012 г., на орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 721/21.06.2012 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/"ОДОП"/, в частта, с която на жалбоподателя не е признат данъчен кредит в размер на 162 046.25 лв. и лихва в размер на 71 028.11 лв. поради отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди през 2007 г. и 2008 г. по фактури с издатели "Радомекс" ЕООД и ЕТ "Микро мобил - Георги Иванов" с предмет на доставките платове. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3, изразяващи се в необосновани фактически изводи за липса на реални доставки по фактурите. Доказано било, че преките доставчици на ревизираното лице са вносители на текстил от Република Турция, който бил превозван с превозни средства на турските фирми доставчици до склад в гр. Горна Оряховица, където стоката била обмитявана. Оттам, представляващият РЛ избирал стоката, която била превозвана до гр. Хасково със същите превозни средства на турските доставчици /по обратния им път/ или със собствено на дружеството превозно средство и приемана в собствен склад на ревизираното дружество от съпругата на управителя. Всичко това било доказано с гласните показания на свидетелите-управителят на РЛ и съпругата му и управителите на фирмите-преки доставчици, а също и на двама турски шофьори, превозвали стоката до гр. Горна Оряховица и после до Хасково. Съдът не съобразил, че недоказването на произхода на стоката по фактурите, по които се претендира данъчен кредит и нередности при доставчиците, за които РЛ не знае или не може да не знае, не е предпоставка за възникване и упражняване на това право. Това следва и от задължителната съдебна практика на СЕС, изразена и в мотивите на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и др. Иска се отмяна на решението и РА, както и присъждане на сторените разноски. Ответникът Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив с процесуален представител гл. юриск. Бъчварова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел за безспорно и доказано наличието на стоки от рода на процесните у оспорващото дружество и последващата им реализация като предмет на облагаеми доставки, по които са начислени преки и косвени данъци, но жалбоподателят не доказал, че е получил стоките именно от посочените в процесните фактури издатели. Тези фактически изводи са основани на мотиви за нередовност на водените от доставчиците счетоводства, липса в тях на аналитично отчитане на стоките по счетоводна сметка 304 - "Стоки", както и на отразяване на представените митнически декларации за внос на стоката от Турция; късно представени приемо-предавателни протоколи без доказателствена стойност, поради отразяване на стоката в килограми и в метри; липса на безспорни доказателства за транспорт от Горна Оряховица до Хасково; свидетелските показания не кореспондирали с другите доказателства и по-специално с представените приемо-предавателни протоколи между преките доставчици и ревизираното лице. Относно фактурите на ЕТ " Микро мобил - Георги Иванов" освен изложените мотиви специфично съдът приел, че не са представени митнически декларации и ЧМР за внос на стоката от Турция с получател прекия доставчик. В заключение, съдът приел, че не е доказано преките доставчици да са разполагали със стоки от рода на процесните, които да са предали на ревизираното дружество, поради което фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит, не отразяват действителни данъчни събития и претендираното право е отказано законосъобразно. Решението е частично неправилно. Относно доставките на ЕТ "Микро мобил - Георги Иванов", първоинстанционният съд обосновано е приел, че само данъчните фактури, по които се претендира данъчен кредит и показанията на представляващия прекия доставчик не са достатъчни за обоснован фактически извод за реални доставки на родово-определени вещи. Към тези фактури няма представени митнически декларации и международни товарителници за вноса на стоката от РТурция, поради което изцяло недоказани са твърденията на ревизираното лице, че този доставчик е получил въпросната стока, обмитена в Горна Оряховица и превозена от там до Хасково. Този доказателствен дефицит не може да бъде преодолян само със събраните гласни доказателства. В частта на съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата против РА в посочената част и в съответната част за разноските, с която РЛ е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер до 754,30 лв., решението следва да остане в сила. Решението е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон в останалата му част - относно потвърждаването на отказ на право на данъчен кредит по фактурите на "Радомекс" ЕООД и съответната част за разноските. С възражението против Ревизионния доклад, ревизираното лице е представило приемо-предавателни протоколи към всяка фактура, подписани от негов представител за получател и от разпитаните като свидетели в съдебното производство представители на доставчиците. С жалбата по административен ред са представени митнически декларации за внос на стока от процесния род и международни товарителници с посочена турска фирма превозвач за транспорт на стоката до Горна Оряховица с получател "Радомекс" ЕООД. Първоинстанционният съд безкритично е повторил мотива на органите по приходите, че тези представени митнически декларации не съответстват по време на датите на издаване на процесните фактури, което означавало, че стоката е следвало да стои на склад няколко месеца преди да бъде продадена на РЛ /обратно на твърденията на последното/. Обратното се вижда от приложените към всяка фактура митнически декларации за внос на л. 236 и сл. от том III на административната преписка. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя и доводите на ревизиращите, че доколкото представените с жалбата по административен ред митнически декларации и ЧМР са различни от тези, представени при насрещната проверка на фирмата доставчик в ревизионното производство, това прави недостоверни по-късно представените декларации и товарителници. Обратно, от свидетелските показания на представляващия фирмата "Радомекс" ЕООД и разпита като свидетели на двама от шофьорите на турската фирма-превозвач, е установено, че дружеството-пряк доставчик е имало редовни търговски контакти с турските си доставчици, така че това обяснява представянето при насрещната проверка на "Радомекс" ЕООД митнически декларации за периоди, различни от тези на издадените фактури, още повече, че от намерения при ревизията доставчик не е поискано никакво обяснение или уточнение в тази връзка. От отговора на вещото лице по въпрос I. 3 на съдебно-счетоводната експертиза, поставен по искане на участвалия в съдебното заседание на 21.01.2013 г. прокурор, се вижда, че за всяка от процесните фактури има митническа декларация за внос, което е в подкрепа на твърденията на ревизираното лице за внос на стоката от РТурция. Това, от своя страна, обосновава обратния на направения от първоинстанционния съд фактически извод, а именно, че прекият доставчик е разполагал със стоки от рода на процесните, за да прехвърли собственост върху тях на РЛ. Игнорирането от страна на административния съд на доказателствената стойност на приемо-предавателните протоколи към всяка от процесните фактури на този доставчик изглежда безпредметно, при положение, че представителят на фирмата - доставчик, разпитан като свидетел, под страх от наказателна отговорност, е потвърдил предаването на стоката на ревизираното лице, удостоверено с тези протоколи. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя заключението на първоинстанционния съд, че щом счетоводството на прекия доставчик не е водено редовно и в него не са отразени представените митнически декларации за внос, липсва аналитична отчетност на стоките по сметка 304 "Стоки" и в това счетоводство не са отразени разходи за наем на склад, това автоматично означава, че преценката на събраните писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията на ревизираното лице следва да бъде в негова вреда. Жалбоподателят не може да носи отговорност за нередовно воденото счетоводство на неговия доставчик и за пропуските при това водене, защото това би било частен случай на санкциониране на данъчно-задължено лице с отказ на право на данъчен кредит поради действия на доставчика, на които то не е можело по никакъв начин да влияе. /арг. от Решение на СЕО от 6 юли 2006 г. по съединени дела С-439/04 и С-440/04, Axel Kittel и Recolta Recycling SPRL и др./. В същото време, събраните непротиворечиви гласни доказателства подкрепят твърденията на ревизираното дружество за транспортиране на стоката по твърдения от ревизираното лице начин. Обстоятелството, че не са представени доказателства за направени разходи за гориво от страна на ревизираното лице за превоза на част от стоката със собствен транспорт, не може да бъде решаващо за извода, че такъв транспорт не е осъществен, след като такива доказателства не са искани от дружеството нито в ревизионното производство, нито на следващите етапи на административния процес. При доказан внос на стоката по тези фактури от Турция с получател прекия доставчик и предаването й на ревизираното лице, както и при безспорното плащане по фактурите и последващата й реализация като предмет на облагаеми доставки, правото на данъчен кредит по фактурите на "Радомекс" ЕООД е отказано незаконосъобразно, поради което съдебното решение, в частта му, с която този отказ е потвърден и в съответната част за разноските, с която РЛ е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер над 754,30 лв., подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови ново по същество, с което РА бъде отменен в посочената част. При този изход на процеса, в зависимост от уважената част на жалбата, на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 686,21 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение