Решение № 2113 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11921/2011 г.

Решение № 2113 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11921/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1435 от 14.06.2011 г., постановено по административно дело № 767/2011 г., Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Ангел Петров Ангелов от гр. Варна против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-535/28.10.2010 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" - Община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-010/21.01.2011 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" - Община Варна, с който са установени задължения на жалбоподателя за данък върху недвижимите имоти, на основание чл. 10 от ЗМДТ за периода 1.01.2006 г. - 30.04.2006 г. и периода 1.01.2008 г. - 30.09.2010 г., в общ размер на 346,69 лв., от които главници - 304,68 лв. и лихви към 22.10.2010 г. - 42,01 лв. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от Ангел Петров Ангелов от гр. Варна. В нея и в допълнителна молба касаторът развива съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, и аргументира теза за незаконосъобразност на процесния АУЗД поради допуснати процесуални нарушения при издаването му и противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Исканията са за отмяна на съдебното решение, цялостна отмяна на потвърдения по същество с него АУЗД, а при условията на евентуалност - в частта за лихвите, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, действащ чрез ст. юрисконсулт Загорова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на Варненския административен съд да се потвърди като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на съда, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от порок, обуславящ наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. За да не уважи подадената до него жалба на Ангел Ангелов, Варненският административен съд е приел, че актът е валиден и не страда от пороци, налагащи обявяването му за нищожен или неговата отмяна като незаконосъобразен. Определените за притежаваните от Ангелов недвижими имоти в гр. Варна в ж. к. "Вл. Варненчик" и в м. "Евксиноград" с процесния АУЗД данъци са дължими от него. В тежест на физическото лице е да установи факта на плащането на процесните задължения, а по делото не са събрани доказателства за извършено валидно плащане на данъците. Неоснователно Ангелов се позовавал на представените бележки за платени данъци за имотите, които са издадени от служител на "Местни данъци" при Община Варна, но не представляват официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Положените върху тях печати се водят на Корнелия Петрова и Веселин Колев, които са общински служители, но в кръга на службата им не е включено приемане на плащания за данъци. Представените бележки не отговарят и на изискванията за форма за плащане на касите на Дирекция "Местни данъци" - в тях не се съдържа наименованието на документа, името на служителя, приел плащането и др. От заключението на вещото лице по възложената му съдебно-счетоводна експертиза се е установило, че сумите, посочени в представените от Ангелов бележки, не са постъпили в бюджета на Община Варна. Неоснователно Ангелов се позовавал на издадените му удостоверения за данъчна оценка и за наличие или липса на задължение, тъй като същите не удостоверяват факта на плащане на процесните данъци за периодите и имотите, определени с АУЗД. Въз основа на горното в мотивите на проверяваното решение е формулиран извод, че атакувания пред Варненския административен съд АУЗД е законосъобразен, поради което жалбата срещу акта е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира доводът за неправилност на оспореното с касационната жалба съдебно решение за основателен. Спорът по делото се концентрира върху наличието или липсата на плащания на процесните данъци за недвижими имоти преди издаването на акта за установяване на задължение по декларация, респективно - относно съществуването на основание за издаването му. Задължението за данък върху недвижимите имоти е публично общинско вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, което според чл. 178, ал. 1 от ДОПК може да бъде платено в брой или безкасово по съответната сметка. В чл. 2 от ЗМДТ също е посочено, че местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. В съответствие с тези способи за плащане данъчнозадълженото лице твърди, че е заплатил дължимите от него данъци в брой в сградата на общината, за което е получил писмени документи от служители на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна. Възражението на касатора (директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна) е, че дори и наистина да е имало такова плащане, тези служители не са били овластени да събират пари в брой за дължими на общината местни данъци и такси. Следователно, същественото обстоятелство, което трябва да бъде изяснено, е дали наистина Ангел Петров Ангелов е заплатил дължимите от него данъци в брой на служители от Дирекция "Местни данъци", и то в сградата на общината, дали тези служители са имали правомощия да съберат вземанията по длъжностна характеристика или не, и какво се е случило със събраните пари за данъци (ако действително такива са заплатени). Установяването на тези обстоятелства обуславя съществени правни изводи по съществото на спора. А то е част от предмета на досъдебното производство, което е образувано и се провежда по този и други (значителен брой) идентични случаи (данни по делото в тази насока се съдържат в приложеното и пред Варненския административен съд становище на омбудсмана на Република България, на което Ангелов се позовава). В случая именно от направеното разследване по наказателното производство ще се установят (евентуално) престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора пред Административен съд - Варна. От определящо значение за преценката на материалната законосъобразност на акта е установяването на правнозначимите факти. За да не остане делото неизяснено от фактическа страна (което всъщност се е случило), с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, Варненският административен съд е следвало да се възползва от правомощието си по чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, и да спре производството по административно дело № 767/2011 г., защото при разглеждането му са били установени престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на делото - условие, императивно определено от законодателя като предпоставка за спиране на съдебното производство. В резултат на неспиране на съдебно-административното производство са останали неизяснени обуславящи изхода на спора въпроси. Като не е спрял производството по делото при тези данни, Варненският административен съд е допуснал нарушение на посоченото съдопроизводствено правило. Визираното процесуално нарушение е съществено, тъй като поставя под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на акта за установяване на задължение по декларация въпроси. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Допуснатото нарушение представлява касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане следва да се спре производството по делото до приключване на наказателното производство. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касатора акцесорно искане за присъждане на деловодните разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, като разноските се възложат съобразно изхода на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,