Решение № 11407 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2459/2019 г.

Решение № 11407 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2459/2019 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на адв. М. Каварджикова, пълномощник на В. Михайлов, [ЕГН] срещу решение № 2605 от 10.12.2018 г. постановено по административно дело № 2419/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив. В касационната си жалба касаторът излага съображения, че оспорваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че заповедта съдържала задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и в частност тези по т. 1 и т. 2. Сочи, че в преписката липсва доказателство, че техническото средство е показало концентрация на алкохол в кръвта 0. 73 промила. Представените писмени доказателства не са заверени по надлежния ред. На следващо място сочи, че не са представени основания за задържане. Твърди, че е нарушен и чл. 5, § 1 от ЕКПЧ. Иска да се отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което да се отмени, като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № 432-33-186/16.07.2017 г. издадена от полицейски орган – разузнавач в сектор 02, отдел 04 в Дирекция "Вътрешна сигурност" на Министерство на вътрешните работи /МВР/. Претендира разноски. Ответникът по касация – Полицейски орган – при 01 РУ при ОД на МВР –Пловдив не се представлява, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на В. Михайлов срещу Заповед за задържане на лице рег. № 432-33-186 от 16.07.2018 г. издадена от полицейски орган – полицейски инспектор при Първо РУ на МВР при ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържане за срок от 24 часа. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, е установил фактите по делото, при съвкупния анализ на които, за да отхвърли жалбата и потвърди заповедта, е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Посочил е, че са спазени административнопроизводствените правила и, че заповедта съответства на материалния закон. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган – полицейски орган по чл. 57 ЗМВР и в законоустановената форма. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1 ЗМВР. В оспорваната заповед са посочени името и длъжността на полицейския орган, издал заповедта. Не е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, съгласно която заповедта за задържане следва да съдържа фактическите и правните основания за задържането. В случая, в оспорваната заповед са посочени както фактическите, така и правни основания за задържането на лицето. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. За прилагането на ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства установяващи по категорични вината на лицето извършило престъпление по см. на НК. Посочено е, че задържането на лицето е с оглед данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, както и с оглед предходно осъждане по чл. 343б, ал. 1 от НК, видно от справка за съдимост изискана от касатора. Правилни са изводите на съда, че са били налице основания за предприетото с процесната заповед задържане, съответстващи на приложимия материален закон. От посоченото ясно и безпротиворечиво може да се разбере, защо е задържано лицето. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Фактическите установявания на органа правилно са подведени под съответстващата правна норма, посочена като основание за издаване на заповедта – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, предвиждаща, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е законосъобразен. За прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено наличие на данни, че жалбоподателят е извършил престъпление. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение