Решение № 2855 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8397/2012 г.

Решение № 2855 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8397/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "КК и КО" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Хиподрума", ул. "Ал. Македонски" № 6, подадена чрез представляващия дружеството Огнян Кирилов Серафимов, срещу решение № 2104 от 20.04.2012 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 2173/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 1004313/19.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, офис София-област, потвърден с решение № 191/03.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на действащите процесуални и материални норми, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че при издаването на данъчните кредитни известия не са спазени изискванията на чл. 115 от ЗДДС. С влязло в сила съдебно решение на СРС безспорно са установени количеството и стойността на извършените СМР. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Господинова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София- град е бил РА № 1004313/19.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, офис София-област, потвърден с решение № 191/03.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество не е признато намалението на начисления ДДС в размер на 154 840 лв. по три броя ДКИ - № 4000000031/25.09.08 г. към фактура № 4000000030/18.09.08 г.; № 4000000033/29.10.08 г. към фактура № 4000000032/10.10.08 г. и № 4000000044/30.01.09 г. към фактури с номера 4000000039/31.12.08 г. и 4000000042/13.01.09 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, като е изложил следното в мотивите на своето решение: При съставянето на кредитните известия не са спазени изискванията на чл. 115 ЗДДС - в тях липсва посочване на основанието, поради което се издават, не са връчени на получателя. Протоколите за неизвършени СМР са подписани само от изпълнителя, т. е не са били приети от другата страна по договора, поради което същите не са годно доказателство за описаните в тях обстоятелства. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените. В хода на първоинстанционното производство е представено влязло в сила на 27.05.2011 г. съдебно решение № II - 66-176 от 05.05.2011 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. 10888/2010 г. Със същото във връзка с предявен иск от "КК и КО" АД срещу "Комплексно застрояване" ЕООД - София /погрешно посочено "застраховане"/ с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД е прието, че по договора между страните от 12.12.07 г. за извършване на СМР на обект "Супермаркет, подземен гараж и жилища" реално изпълнените СМР по протокол № 1 от 04.09.08 г., протокол № 2 от 22.07.08 г., протокол № 3 от 08.10.08 г., протокол № 4 от 05.11.08 г., протокол № 5 от 21.12.08 г., протокол № 6 от 25.12.08 г. и протокол № 7 от 13.01.09 г., във връзка с които са издадени описаните по-горе фактури, са на стойност 628392 лв. и ДДС 125678 лв. /общо 754 070 лв./ при фактурирани от жалбоподателя СМР на стойност 1207984.98 лв. и ДДС - 241597.02 лв. Следователно, със сила на пресъдено нещо между страните по договора за строителство е установено намалението на данъчната основа по процесните фактури със 579 593.33 лв. и ДДС 115 918. 66 лв. За посочените суми ДКИ законосъобразно са издадени, а разликата между ДДС в размер на 154 840 лв. по три броя ДКИ, издадени от жалбоподателя и установения размер с влязлото в сила съдебно решение - 115 918. 66 лв. /38 921.34 лв./ остава дължим и по отношение на него ДКИ са незаконосъобразно издадени. Независимо от изложеното, както вече беше посочено по-горе, оспореният РА, с който не е призната направената от жалбоподателя корекция на ДДС в размер на 154 840 лв. по три броя ДКИ, следва да бъде потвърден, поради следното: В касационното производство от страна на касатора е представен РА № 2021205318/07.12.2012 г., издаден от ТД на НАП - София, влязъл в сила, издаден след извършена ревизия по ЗДДС на "КК и КО" АД за периода 01.01.2011 г. - 30.06.2011 г. Със същия за данъчния период м. май 2011 г. е признат декларираният от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 106687.15 лв. На основание решението на СРС № II - 66-176 от 05.05.2011 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. 10888/2010 г., ревизираното дружество е издало КИ № 0000000120/28.05.2011 г. със стойност 579 593.33 лв. /1 207 984.90 - 628 391.66/ и ДДС 115 918. 66 лв. КИ е осчетоводено за данъчния период м. май 2011 г. и корекцията на ДДС и данъчната основа по фактурите с номера 4000000030/18.09.08 г.; 4000000032/10.10.08 г., 4000000039/31.12.08 г. и 4000000042/13.01.09 г. е призната от ревизиращите органи, тъй като е констатирано и осчетоводяването на оспорения в настоящото съдебно производство РА № 1004313/19.11.2010 г. При това положение, жалбата срещу посочения РА № 1004313/19.11.2010 г. се явява неоснователна, тъй като ако тя бъде частично уважена до размера на установената данъчна основа и ДДС с решението на СРС, би се достигнало до двукратно намаляване на начисления данък в размер на 115 918.66 лв. Поради така изложените съображения, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение