Решение № 10698 от 28.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 215/2018 г.

Решение № 10698 от 28.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 215/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Брикел" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, ж.к. Извън града, подадена чрез изпълнителния директор на дружеството, против решение № 294 от 17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 550/2016 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 79-1/11.05.2016 г., издаден от старши специалист "Публично изпълнение" при община Гълъбово, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, във връзка с чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Касаторът оспорва решението, като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Излага довод за нищожност на решението, с което е потвърден АУЗД, поради липса на качеството решаващ орган на ответника по касация. Иска да бъде отменено оспорваното решение и уважена касационната жалба. Ответникът – директорът на дирекция "Административноправно обслужване и финанси" при община Гълъбово взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора е отхвърлил жалбата на "Брикел" ЕАД срещу АУЗД № 79-1/11.05.2016 г., издаден от старши специалист "Публично изпълнение" при община Гълъбово, определен за орган по приходите със заповед № 8/07.01.2016 г. на кмета на община Гълъбово, потвърден с решение № 4/26.07.2016 г. на директора на дирекция "Административноправно обслужване и Финанси" ("АПО и финанси") при община Гълъбово, с който са установени задължения на дружеството за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2007-2015 г. и за данък върху превозните средства за периоди 2014-2015 г., в общ размер на 2 514 922, 27 лв., от които главница 1 675 467, 39 лв. и 839 454, 88 лв. лихви (главница - ДНИ — 129 610, 07 лв., ТБО — 1 543 262, 57 лв., данък върху превозните средства за 2014-2015 г. — 2594, 75 лв.). По партида на "Брикел" ЕАД са декларирани общо 122 недвижими имота, 24 леки автомобила и 5 други превозни средства. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на ЗМДТ. Приел е, че на 22.07.2011 г, дружеството е подало до кмета на община Гълъбово искане за разсрочване на плащанията на публичните задължения, посочени в покана изх. № 01-28/07.07.2011 г., за което е дадено съгласие от Общински съвет - Гълъбово с решение № 602 по протокол № 63/18.08.2011 г. Сключено е и допълнително споразумение за погасяване на задълженията, като последното плащане "Брикел" ЕАД е направило на 31.07.2014 г. Приета е и неоспорена по делото съдебно-икономическа експертиза. Размерът на задълженията за главница за периода 2008-2015 г., вещите лица заключават, че е този посочен и в оспорвания акт, а размерът на лихвите за забава са в размер на 760 552, 42 лв., по-голям от определения в акта размер. В съответствие с правилото на чл. 155, ал. 8 ДОПК, съдът е приел, че не следва да се увеличава задължението за лихви, тъй като това би било във вреда на жалбоподателя. По отношение на давността за задълженията за 2008 г. е приел, че същата е започнала да тече на 01.01.2009 г. и е текла до 27.09.2011 г., когато е дадено съгласие за отсрочване и разсрочване на задълженията съгласно погасителен план. Последното плащане по това споразумение "Брикел" ЕАД е направило през месец октомври 2012 г. Дружеството не е изпълнило две последователни вноски — за месеците ноември и декември 2012 г., последната в срок до 30.12.2012 г., което при прилагане на т. 2.5. от Споразумението неплатените задължения за ДНИ и ТБО, предмет на споразумението, отново са станали изискуеми. От 31.12.2012 г. течението на давността е възобновено и продължило до 08.08.2013 г., когато отново е спряно на основание чл. 172, ал. 1, т. 3 от ДОПК поради разрешено разсрочване, обективирано в сключеното между страните Допълнително споразумение за погасяване на задължения № 1 от 08.08.2013 г., с последно плащане 31.07.2014 г. Приел е, че изтеклата давност за ТБО и ДНИ за 2008 г., извън разсрочването и отсрочването на задълженията, е 4 години, 11 месеца и 15 дни. Съдът е приел, че по отношение на имотите и превозните средства на касатора, относно така определените задължения не са опровергани констатациите в АУЗД. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Неоснователен е доводът за нищожност на решението, с което е потвърден оспореният акт, поради липса на качеството на решаващ орган на ответника по касация. Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. АУЗД може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция (чл. 107, ал. 4 ДОПК). Решаващ орган е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, който упражнява правомощие на териториален директор на Националната агенция за приходите (чл. 4, ал. 5 ЗМДТ). Правилно е прието от съда, че определянето на размера на ДНИ и данък МПС за периода по акта за процесните имоти е извършено при спазване на относимите материалноправни разпоредби. Дължимите ДНИ и данък МПС са определени, съобразно приетите с Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на община Гълъбово годишни размери. По силата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В ал. 2 на същия законов текст е уредена абсолютната погасителна давност - с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година, както и когато актът, с който е определено задължението, се обжалва – чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4. Видно от предписанието на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Юридическият факт, който води до прекъсване на давността за задълженията за периода 2008-2010 г. е издаването на акта за установяване на задължения, но не и неговото връчване или влизането му в сила. С издадения АУЗД № 1/7.07.2011 г. давността е прекъсната и е започнало течението на нов давностен срок. При тази законова регламентация правилен е изводът на решаващия съд, че към датата на издаването на АУЗД задълженията за процесния период не са погасени по давност по смисъла на чл. 171, ал. 1 ДОПК и правомерно са били предмет на производство по установяване на задължения за данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Предвидената в закона 5-годишна давност не е изтекла при издаване на обжалвания акт, включително по отношение на най-старите обхванати от него задължения за 2007 г. От друга страна с издадения предходен АУЗД № 1/7.07.2011 г. (л. 197), задълженията са установени и актът по силата на закона има предварително изпълнение. Недопустимо е за същия период 2008-2010 г. да бъде издаван нов акт. В частта, касаеща определените от органа задължения за годините 2007, 2008, 2009 и 2010, процесният АУЗД трябва да се отмени. Сумата на определените задължение е в размер на 1 004 554, 07 (един милион четири хиляди петстотин петдесет и четири) лева и 7 стотинки, в едно с дължимата лихва. Правилно са определени размера на ДНИ за процесните имоти и данък МПС за периода 2011- 2015 г., при спазване на относимите материалноправни разпоредби. Дължимите ДНИ и данък МПС за 2011-2015 г. са определени, съобразно приетите с Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на община Гълъбово годишни размери и поради това, в частта, с която жалбата на "Брикел" ЕАД срещу определените задължения за ДНИ и данък МПС за годините 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 е отхвърлено, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. На следващо място разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Основателно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година, а размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване - чл. 62, чл. 63, ал. 2 и чл. 67 ЗМДТ. Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията посочени от оспорващия и е длъжен въз основа на представените доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 - чл. 168 АПК. В случая без да изпълни задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК и да даде указания за представяне на доказателства, съдът необосновано и без наличието на данни по делото е приел, че имотите на дружеството попадат в район, за който са предоставяни и трите услуги по чл. 62 ЗМДТ за периода 2011-2015 г. Не е указано да бъдат ангажирани доказателства относно реалното предоставяне на услугите за процесния период, което има за последица непопълване на делото с релевантните за делото доказателства. Липсват доказателства за предоставяне на услугите, формиращи трите компонента на ТБО за периода, нито има обсъждане на такива доказателства в съдебния акт. Доказателствената тежест е на органа, който е длъжен да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата ТБО. Следва да се установи, че в района на общината, където се намират обектите - собственост на дружество, се предоставят определени видове услуги (чл. 170, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 ДОПК). Определянето на размера на ТБО за всяка услуга поотделно е изискване на закона, но неспазването на това изискване не е самостоятелно основание за отмяна, защото актът е издаден по реда на ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, а разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК задължава съда да се произнесе по същество. След отмяната на решението делото следва да се върне за ново разглеждане, изпълнение на задължението на съда по чл. 171, ал. 4 АПК. Резултатът от касационното обжалване налага корекция на присъденото от административния съд в полза на община Гълъбово възнаграждение в размер на 2100 лева, което съобразно потвърдената част на акта следва да се намали на 142 лв. С оглед своевременно направеното искане от адв. Канева, на община Гълъбово за настоящата инстанция следва да се присъдят сторените разноски, по представените доказателства за реално направени разходи и съобразно уважената част от претенцията, в размер на 202, 80 лв. Разноските за настоящото касационно производство за частта, с която делото се връща за ново разглеждане следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК от първоинстанционния съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение