Решение № 380 от 12.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 379/2009 г.

Решение № 380 от 12.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 379/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по жалба на подсъдимия И. П. Х. против въззивно решение № 206/28.05.2009 г., по в.н.о.х.д. № 186/2009 г. на Софийски апелативен съд. В касационната жалба, поддържана и в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивното решение, е посочена явната несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Отправено е искане за изменение на решението с намаляване размера на наложеното наказание и приложение института на условното осъждане. Повереникът на частните обвинители Е. Х. Е. и В. О. Г. намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК за да се произнесе, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт, е потвърдена присъда № 53 от 10.12.2007 г., постановена по н.о.х.д. № 1878/07 г. на Софийски градски съд, с която е признат за виновен и осъден подсъдимия И. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. I-во и пр. III-то, б. "б", пр.I-во, във вр. с чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 1, б. "в" и му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - две години лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим на изтърпяване и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Подсъдимият е признат за виновен и оправдан по предявеното му обвинение, че деянието представлява"особено тежък случай". Жалбата на подсъдимия Х е неоснователна. Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура по глава 27 НПК. Изложени са в достатъчен обем съображения, свързани с подкрепеното от останалия доказателствен материал самопризнание на подсъдимия - показанията на свидетелите В, на К. Г., комплексната медико-автотехническа и химическа експертизи. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, с акцент върху отказа за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, не намира опора в доказателствената съвкупност. Приложимостта на чл. 55 НК следва ex lege и размерът е справедливо определен. Законосъобразни са изводите на инстанциите по същество и по отношение начина на изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода. Несъстоятелни са доводите на защитата, че в нарушение на разпоредбата на чл. 56 НК, алкохолната концентрация в кръвта на касатора, е отчетена като отегчаващо отговорността обстоятелство. Въззивната инстанция, в съответствие със законовите изисквания, аргументирано е изтъкнала високото съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия, далеч надвишаващо изискуемото се от закона количество за квалифициращия елемент"пияно състояние". Правилно са анализирани двата аспекта на превантивното въздействие на наложеното наказание, като личната превенция е средство за осъществяване на генералната. С оглед високата лична степен на обществена опасност на дееца и високата на деянието, правилно е преценено, че за постигане целите на наказанието в личен и обществен план, наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно. Необходимостта от полагане на грижи за малолетно дете и безработната съпруга, не намалят личната обществена опасност на дееца и неговото превъзпитание и поправяне не може да бъде постигнато, без откъсването му от естествената семейна и социална среда. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимия Х., като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а въззивният съдебен акт - в сила, като правилен и законосъобразен Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение