Решение № 4214 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2019 г.

Решение № 4214 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /ИД на БАБХ/, чрез юрк. Стайкова против решение № 1264/11.06.2019 г., постановено по адм. дело № 782/2019 г. от Административен съд П., в която са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска се отмяната на съдебния акт, претендират се разноски и се прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. Ответната страна – Т. Севова от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Т. – АК П., в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски, за които представя списък и писмени доказателства. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 0 СОС-7/06.03.2019 г., издадена от ИД на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение на Т. Севова, на осн. чл. 107, ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 и чл. 27 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, за длъжността "началник отдел "Контрол на храните" към ОДБХ – П. при БАБХ, с ранг IV-ти старши, считано от датата на връчване на заповедта. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е присъдил разноски на жалбоподателката. За да постанови обжалвания правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон- чл. 107, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице изискуемите елементи от фактическия състав на приложената от административния орган правна норма. Фактическият състав на основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл предполага бездействие от страна на държавния служител, изразяващо се в неподаване на декларация за уведомяване за наличие на обстоятелства по чл. 27. Според чл. 27 от ЗДСл, когато по време на осъществяване на служебното правоотношение възникне някое от основанията за несъвместимост по чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, служителят е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител съдържа изчерпателно изброяване на обстоятелствата, които пораждат несъвместимост със заемането на държавна служба. Несъвместимостта е вид ограничение за заемането на определена служба, или извършването на определена дейност, с цел да бъде избегната възможността за оказване на външно въздействие върху лицата, които изпълняват дейността или службата. Несъвместимостта може да бъде съществува от самото начало на заемане на службата или да се породи впоследствие. Едно от нейните проявления се съдържа в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл, съгласно която не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което работи по трудово правоотношение. Към датата 05.03.2019 г., когато г-жа Севова е подала искане да бъде възстановена на предишната си длъжност, позовавайки се на влязло в сила съдебно решение № 502/08.03.2018 г. по адм. дело № 2967/2017 г. на АдмС - П., потвърдено с решение № 2457/20.02.2019 г. по адм. дело № 5060/2018 г. по описа на ВАС за отмяна на заповед № 0 СОС-63/09.10.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ за прекратяване на служебното правоотношение, тя не е била в друго служебно или трудово правоотношение. Доказателствата по делото са, че към посочената дата всички нейни трудови договори, сключени в периода на съдебните процеси, са били прекратени. Дали са налице предпоставките за възстановяване на служителя на заеманата длъжност, както и наличието на несъвместимост административният орган е следвало да прецени след възстановяването на служителката на заеманата отпреди прекратяване на служебното й правоотношение длъжност, т. е. при изпълнение на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, което не е сторено в разглеждания казус, както правилно отбелязва решаващият съд. Служебното правоотношение с ответницата по касация не е възстановено фактически във вида в който е съществувало преди отмяната на заповедта за прекратяването му. Формалното му възстановяване от органа по назначаване е единствено с цел да бъде прекратено на посоченото в оспорената пред административния съд заповед правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 4 и т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 6 и чл. 27 от ЗДСл. Ето защо следва да бъдат споделени изцяло изводите на първоинстанционния съд, направени след обстоен анализ на доказателствата по делото, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение със Севова не са били налице материално-правните предпоставки на цитираните разпоредби на закона за произнасяне на административния акт-не е налице неизпълнение на задължение по чл. 27 от ЗДСл-не е изтекъл срока за уведомяване за наличие на основание за несъвместимост към 06.03.2019 г. от една страна, а от друга не е налице и несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл-данните по делото са за прекратени към тази дата предходни трудови договори. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателно и следва да бъде уважена, съобразно представените писмени доказателства – договор за правна помощ и съдействие и списък на разноските, в размер на 600 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на процесуалния представител на касатора не следва да бъде уважено, предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение