Решение № 8472 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11089/2017 г.

Решение № 8472 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11089/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по жалба подадена от Г. Х. Ш. срещу решение № 386 от 9.05.2017 г. по адм. д. № 196/2017 г. на Административен съд С.- област, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение с peг. № 338000-1117/22.02.2017 г. на началника на Районно управление -Самоков, обективиращо отказ за издаване на разрешително за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага доводи, че е собственик на "Н." ООД и ЕТ "Г. Х.", чиято основна дейност е добив и преработка на дървен материал. В производствената база в с. Г. "Н." ООД притежава техника, производствени машини и съоръжения за 77 226 лв., съгласно приложен инвентарен опис. П. е заверени копия на талоните на още 6 товарни автомобила и един лек автомобил собственост на едноличния търговец, търговското дружество и физическото лице, някои от които нощуват пред производствената база, а други - високо в планината. Във връзка с участия в търгове притежава много дървен материал в планината, който в зависимост от атмосферните условия може да престои месеци в планината, поради което е необходимо да има постоянна охрана, тъй като набезите и кражбите са почти ежедневие. Представил е 8 броя свидетелства за собственост на едър добитък - коне и съответно справка от МЗХ, които често нощуват в гората, там където са сечищата и където са складира добития дървен материал за да може да бъде транспортиран до цеха при подходящо време. Конете също често са обект на кражби. Освен конете и добития дървения материал високо в планината остава и колесен трактор, за който е представили заверено копие от талона. Често се налага да остава в планината и подвижна техника, най-често моторни триони, чиято стойност е значителна. Много от колегите му в бранша назначават охрана, дори и въоръжена, но с цел икономия и запазване на работни места, жалбоподателят лично охранявал обектите си в гората и носел оръжието си с цел самоотбрана. Представил е и справка от НАП за 10 броя действащи трудови договори. При положение, че се разбере, че му е отнето оръжието, ще започнат кражби на имуществото, което ще доведе и до съкращаване на работници. Нерядко се налага да пренася и суми, като оръжието му е необходимо за охрана на инкасото. Още отпреди да му бъде издадено разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие, основният производствен цех в с. Г. е бил опожарен. Цехът е в непосредствена близост до къщата в която живее със семейството си. Вероятността огъня да се прехвърли върху къщата е била много според пожарникарите и опасността за живота на цялото семейство е била напълно реална. С оглед дейността с която се занимава и фактът, че вече е бил обект на посегателство и няма гаранции, че няма пак да се случи, съдът е следвало да приеме, че жалбата е основателна. Ответната страна не е взела становище. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 8.06.2017 г., в предвидения от закона срок, при връчено съобщение за решението на 29.05.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства обосноваващи необходимостта от притежаване на оръжие. Представени са доказателства за извършвана от жалбоподателя дейност в областта на дърводобива и животновъдството. Обстоятелството, че се занимава с дърводобив и животновъдство, във връзка с които дейности, се налага да пренася оборотни средства и да извършва проверка на обектите си в планината, не обосновават необходимост за носене на оръжие. Пред съда е представена справка за съдимост, чрез която жалбоподателят иска да установи твърдяни факти за извършени спрямо него криминални посегателства, но тези документи са издадени преди 22 години и няма данни събитията, отразени в тях да са актуални и към настоящия момент. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорения административния акт е законосъобразен предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ и е отхвърлил оспорването. Като се имат предвид заявленията и събраните в административното и съдебното производство доказателства, обосновано административният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал по отношение на него и семейството му наскоро да са извършвани противоправни действия, които да дават основание да се приеме, че са застрашени и в тази връзка да се доказва основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. При обсъждане на доказателствата за притежаваното имущество от жалбоподателя и предприятието му едноличен търговец и дружество с ограничена отговорност и предмета им на дейност - дърводобив, във връзка с които сочи, че извършва проверка на обектите в планината и пренася парични средства, основателно административния съд е приел, че след извършения палеж от преди 22 години, за които извършителите са осъдени с влязла в сила присъда, не са доказани други противоправни посегателства, които да сочат за основателна опасности налагащи притежаване на огнестрелно оръжие за охрана. Показанията на свидетелите А. и Марков са обсъдени, съгласно чл. 172 ГПК и с оглед на степента им на конкретност, относимост и правдоподобност и са изложени обосновани мотиви, в кои части се кредитират включително относно обектите и извършваната дейност, но без да се сочат конкретни факти за противоправни посегателства с изключение на това от преди 22 г. Верни са крайните изводи за това, че обосноваването на хипотетични възможности за противоправни посегателства не изпълнява изискванията на законодателя относно основателна причина за притежаване и носене на огнестрелно оръжие. След като жалбоподателят има нужда от охрана на търговската и производствената 1си дейност може да реализира необходимостта си за охрана на тази дейност по реда на чл. 5 от Закона за частната охранителна дейност, което е различно от целта за самоохрана. Налага се извод, че касационната жалба е неоснователна, не са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната на обжалваното решение, което следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховния административен съд, Седмо отделение