Решение № 9975 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3858/2025 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Априлци, чрез адвокат С. Лозанова, против решение 1045 от 31.05.2024 г., постановено по адм. д. 310/2017 г. на Административен съд- Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу заповед РД- 08- 57/16.08.2017 г. на областния управител на област Ловеч. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение ведно с присъждане на разноски. Ответникът областният управител на област Ловеч, в представен писмен отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение. Допълнителни съображения в подкрепа на тезата за неоснователност на касационната жалба са развити в писмената защита, депозирана от пълномощника гл. юрк. В. Иванова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Община Априлци, чрез кмета М. П., срещу заповед РД- 08- 57/16.08.2017 г. на областния управител на област Ловеч, с която на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е отменен Акт 1227/ 09.12.2015 г. за частна общинска собственост. С оспореното решение жалбата на общината е отхвърлена.За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд- Ловеч е приел, че специалната норма на чл. 79, ал. 1 от ЗДС не предвижда срок за упражняване правомощието на областния управител, когато е налице несъответствие между акта за общинска собственост и действителното правно положение. Посочено е, че актът за общинска собственост е официален свидетелстващ документ за принадлежността на правото на собственост и не попада в категорията на индивидуален или общ административен акт. Установил е, че по делото не са представени доказателства за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 7 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ за актуването на имота като частна общинска собственост, а оспорената заповед на областния управител е издадена в съответствие с целта на закона. Съдът се е позовал на приложимата нормативна уредба и по оплакванията на жалбоподателя са направени изводи, че за издаването на оспорената заповед на областния управител по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДС не е задължително наличието на предходен акт за държавна собственост, който съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗДС няма правопораждащо действие, а единствено установително действие, като е уточнено, че Община Ловеч има възможност да реализира правата си по общия исков ред по чл. 79, ал. 3 от ЗДС. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на изяснена фактическа обстановка, съдът е установил, че АЧОС 1227/ 09.12.2015г. е отменен от областния управител на област Ловеч, като е издаден без да са налице материалноправните основания за това, а именно предпоставките на посочените в акта чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ във връзка с чл.19, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, Протоколно решение 1 от 21.03.2014г. на Комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ и Заповед РД-12-47/ 24.03.2014г. на Директора на областна дирекция "Земеделие"- Ловеч; протоколното решение се състои от два раздела: раздел I, приложения от 1 до 4- отразени са имоти в землищата на община Априлци- с. Драшкова поляна, с. Скандалото, с. Велчево и гр. Априлци, за които комисията е констатирала, че са общинска собственост, съгласно чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, и раздел II, приложения от 1 до 4, в който са описани имоти от същите землища на община Априлци, които, на основание чл.45в, ал.6 ППЗСПЗЗ, според комисията не са земи по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като са имоти, по отношение на които са допуснати непълноти или грешки при регистрирането им като земи по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Съобразявайки горното, административният съд е споделил тезата на областния управител, че процесният ПИ с идентификатор 52218.936.11, като отразен в раздел II, приложение 4, т.4, от заповедта, съставлява имот, който не е включен в земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ като общинска собственост. Предвид констатираното в Протоколно решение 1 от 21.03.2014г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ /оспорено пред РС- Троян от община Априлци, чиято жалба е отхвърлена с влязло в сила решение по адм.д. 244/2018г./ и Заповед РД-12-47/24.03.2014г. на директора на областна дирекция "Земеделие"- Ловеч, законосъобразно областния управител на област Ловеч е издадал процесния административен акт на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДС. За да защити държавния интерес и да ограничи възможността за незаконосъобразно поведение на органите на местната власт, законодателят изрично е предвидил възможността на областния управител, като представител на държавата на местно ниво, да отменя неправилно съставени актове за общинска собственост върху имоти на територията на областта. Това право се свежда до проверка на материалната или процесуалната незаконосъобразност на проверявания акт, поради което отмяна е допустима при установяване на който и да е от тези пороци, дори и да не е издаден акт за държавна собственост/ в този смисъл и решение 7966/ 18.07.2023г. по адм.д. 2887/2023г., решение 6565/ 29.05.2024г. по адм.д. 2614/2024г. на ВАС, четвърто отделение, и други/. В тази връзка, правилно съдът е приел, че в това производство не се разрешава въпроса чия собственост е процесният имот, а се произнася относно законосъобразността на оспорената пред него заповед на областния управител. Изложените в обратния смисъл твърдения в касационната жалба са неоснователни не могат да бъдат споделени. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател, че наличието на спор за материално право е пречка за издаване на процесната заповед. Правилно административният съд е приел, че съставеният акт за общинска собственост няма правопораждащ ефект, т. е. не прави сам по себе си актувания имот общинска собственост и не изключва собствеността на държавата. Съдът е разгледал и посочените в акта за частна общинска собственост основания за съставянето и обосновано е приел, че не са представени доказателства, от които да се установи наличие на посочените хипотези. Областният управител разполага с правомощията за административна защита на държавната собственост по правилото на чл. 79, ал. 1 от ЗДС, която кореспондира на предвидената засилена защита на държавната спрямо общинската собственост, както беше споменато по-горе. В този смисъл е и константната съдебна практика, цитирана в обжалваното решение. В касационната жалба се поддържа твърдение, че за процесния имот има влязло в сила решение 20/14.02.1993г. на ОСЗ- Троян, с което се възстановява правото на собственост на общината. Аналогичен довод е релевиран в първоинстанционното производство и същият обосновано е преценен като неоснователен от решаващия съд. Действително, не се установява, че ПИ с идентификатор 52218.936.11 е идентичен с имота, визиран в т. 171 от решение 20/ 14.02.1993г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Априлци. Наред с това, съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДС споровете за материално право се решават по съдебен исков ред, с което се гарантира равнопоставеността на страните в производството, както и равнопоставеността между частната държавна и частната общинска собственост. По изложените съображения на касационната инстанция и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които съдът препраща на основание на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съдебен акт не страда от пороците - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставен в сила. Искането на касатора за заплащане на разноски се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, предвид изхода на спора. Ответникът не претендира разноски и такива не му се дължат. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,