Решение № 4399 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10696/2017 г.

Решение № 4399 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10696/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Р., против решение № 28/3.08.2017 г., постановено по адм. дело № 127/2017 г. по описа на Административен съд - Р., с което е отменено решение № 1040-17-9/22.03.2017 г., на директора на ТП на НОИ - Р., ведно с потвърденото разпореждане № РО-5-17-00229451/10.02.2017 г., на Ръководителя по контрола на разходите на ДОО за събиране на суми по Ревизионен акт за начет № РМ-5-17-00221830/25.01.2017 г., на контролен орган по чл. 107 от КСО в размер на 1980.63 лева. Касаторът твърди, че с ЕР на НЕЛК, е отменено ЕР на ТЕЛК - Р., поради допуснати нарушения на нормативните разпоредби при издаването. Реално с ЕР № 0063/20.01.2016 г., на НЕЛК се отменя обжалваната оценка по част 1, раздел 9, точка 30.2 за двете коленни стави, като я определя като необоснована, без описан ортопедичен функционален дефицит и некореспондираща на приложените рентгенографии и състоянието на лицето, установено при прегледа в НЕЛК. Не е взета предвид относимата медицинска документация, каквато е била представена, което е довело до издаване на неправилно решение № 4767/16.12.2014 г. на ТЕЛК за общи заболявания на I-ви състав Р. - несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице. Извършено е нарушение на нормативни разпоредби по издаване на решението на ТЕЛК, поради което е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и са налице условия за ангажиране на имуществена отговорност на членовете на ТЕЛК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касатора моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - д-р И. Г. Д. от гр. Р. и д-р П. С. Т.-Стефанова също от гр. Р., представлявани от адв. Димова от АК - Р., оспорват жалбата, като излагат подробни съображения в писмен отговор, както и в становище в откритото съдебно заседание пред ВАС. П. присъждане на направените разноски за касационната инстанция, като представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно. Правилно и обосновано съдът е приел, че причинените вреди на ДОО не са пряка и непосредствена последица от постановеното решение на ТЕЛК - Р.. Осигурителните плащания са извършени на основание чл. 98, ал. 7 от КСО и членовете на ТЕЛК - Р., не следва да носят имуществена отговорност по чл. 110, ал. 3, вр. ал 1, т 1 КСО. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото и извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е решение № 1040-17-9/22.03.2017 г., на директора на ТП на НОИ - Р., ведно с потвърденото разпореждане № РО-5-17-00229451/10.02.2017 г., на Ръководителя по контрола на разходите на ДОО за събиране на суми по Ревизионен акт за начет № РМ-5-17-00221830/25.01.2017 г., на контролен орган по чл. 107 от КСО в размер на 1980.63 лева. С обжалваното решение на Административен съд - Р. е отменено по жалба на д-р И. Г. Д. и П. С. Т.-Стефанова от гр. Р., решение № 1040-17-9/22.03.2017 г., на директора на ТП на НОИ - Р., ведно с потвърденото разпореждане № РО-5-17-00229451/10.02.2017 г., на Ръководителя по контрола на разходите на ДОО за събиране на суми по Ревизионен акт за начет№ РМ-5-17-00221830/25.01.2017 г., на контролен орган по чл. 107 от КСО в размер на 1980.63 лева, от които 1664.62 лева главница и 316.01 лева - лихва. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на жалбоподателките сторените разноски в размер на 362 лева. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с Експертно решение № 4767/16.12.2014 г. на ТЕЛК общи заболявания I състав при МБАЛ - Р. с членове: д-р И. Димитрова, д-р М. Минчева и д-р П. Тодорова, при освидетелстване, и след преглед на М. К. Г. е определена 52% трайно намалена работоспособност (ТНР) за срок до 01.12.2016 г., съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер, считано от 5.01.2015 г. Това ЕР на ТЕЛК - Р. е обжалвано от медицинската комисия при ТП на НОИ - Р. пред НЕЛК. С ЕР № 0063/20.01.2016 г. на НЕЛК - втори специализиран състав по вътрешни болести е отменено ЕР на ТЕЛК № 24767/16.12.2014 г. по оценката на работоспособността, като НЕЛК е издал ново решение, с нов краен процент - 44% намалена работоспособност. В решението си НЕЛК е изложил мотиви, че наличната документация дава основание за по-нисък процент ТНР. Във връзка с влязлото в сила ЕР № 0063/20.01.2016 г. на НЕЛК и новоопределения процент ТНР - 44%, на основание чл. 72 и чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, пенсионният орган е издал Разпореждане № 2144-17-29/24.06.2016 г., с което се прекратява пенсията за инвалидност поради общо заболяване, отпусната в минимален размер от 05.01.2015 г. на М. К. Г. Пенсионният орган е приел, че за периода от 5.01.2015 г. до 29.02.2016 г. вкл. пенсията се явява неправилно изплатена по вина на ТЕЛК - Р. Мотивирано становище в този смисъл е дадено и от началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ - Р. Безспорно установено е, че от съпоставката между двете експертни решения, на ТЕЛК и отменящото го на НЕЛК, а и от становището на председателя на медицинска комисия 1 при ТП на НОИ - Р., получената разликата в общия процент ТНР определен от ТЕЛК (52%) и от НЕЛК (44%) е резултат от отпадане на оценките по част 1, раздел 9, т. 30.2 - за двете коленни стави, съгласно Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността - НМЕ. НЕЛК приема, че дадената оценка в ЕР на ТЕЛК по част 1, раздел 9, т. 30.2 за двете коленни стави е необоснована без описан ортопедичен дефицит и не кореспондира с приложените рентгенографии и състоянието на лицето, установено при прегледа в НЕЛК. На членовете на ТЕЛК д-р И. Д., д-р П. Т.-С. и д-р М. М. е съставен ревизионен акт за начет № РМ-5-17- 00221830/25.01.2017 г., за сумата от 1 980,63 лева (вкл. главница и лихви) за неправилно изплатена пенсия от 5.01.2015 г. до 29.02.2016 г. на М. К. Г.. С Разпореждане № РО-5-17-00229451/10.02.2017 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, постановено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е вменено задължение на членовете на ТЕЛК да възстановят сумата от 1 980,63 лв. - главница и лихва, поради причинена щета на ДОО от отмяната на ЕР на ТЕЛК, която е довела до неоснователно изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М. Г.. Това разпореждане е обжалвано от д-р Димитрова и д-р Тодорова пред Директорът на ТП на НОИ - Р. Последният се е произнесъл с Решение № 1040-17-9/22.03.2017 г., като е отхвърлена жалбата им и е потвърдил Разпореждане N- РО-5-17-00229451/10 . 02.2017 г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по Ревизионен акт за начет № РМ-5-17- 00221830/25.01.2017 г. в общ размер на 1 980,63 лева, от които главница 1 664,62 лева и лихва 316,01 лева, което е и предмет на съдебния контрол пред Административен съд - Р. При постановяване на първоинстанционното решение, съдът е приел, че с оспорения акт, неправилно е ангажирана имуществената отговорност по реда на чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО на лекарите - членове на териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/, чието решение е отменено с решение на Националната експертна лекарска комисия/НЕЛК/. Изложил е, че при определянето на степен на трайно намалена работоспособност с решението на ТЕЛК е изразено експертно мнение въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинична данни и лабораторни изследвания за конкретното заболяване. Не са налице твърдения или данни за нарушения на нормативни разпоредби, уреждащи производството по издаване на експертни решения, съдържанието и формата им. И двете експертизи действат в рамките на своята професионална компетентност при определяне на процента на трайно намалена работоспособност /% ТНР/ и не може да се приеме, че са налице нарушения на нормативни разпоредби при издаването на отмененото експертно решение, ако причината за отмяна е само разлика при поставянето на точната диагноза. Съдът е приел, че под нарушенията на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза, следва да се разбират нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по издаването им, съдържанието и формата на издадения индивидуален административен акт /ИАА/, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки основани на собствената професионална квалификация и опит. Наред с това съдът е посочил, че в случая осигурителните плащания са извършени на основание чл. 98, ал. 7 КСО, ако се приеме, че в резултат на това са нанесени щети на ДОО, то те са пряка последица от прилагането на тази разпоредба, която допуска да се извършват плащания и по оспорено и невлязло в сила решение на ТЕЛК. Поради това, дори и да са причинени вреди на ДОО, те не са пряка и непосредствена последица от виновни действия на лекарите от състава на ТЕЛК, като орган на медицинската експертиза на работоспособността. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение на Административен съд - Р. е неправилно и незаконосъобразно. Същото е постановено при неправилна преценка на относимите доказателства и приложимия материален закон. Не е съобразено и с установената съдебна практика по сходни случаи. В конкретният случай на М. К. Г. с ЕР № 4767/16.12.2014 г. ТЕЛК за общи заболявания първи състав - Р. определя обща оценка трайно намалена работоспособност/ТНР/ - 52%, формиран по реда на чл. 63, ал. 3 НМЕ, по съответните отправни точки от Приложение № 1 към НМЕ, съгласно следните оценки: Част 9, Раздел 23, Точка 4.3 - 30% - за ревматоиден полиартрит; Част 7, Точка 15 - 20% - за радикулопатия; Част 4, Раздел 6, Точка 2 - 20% - за артериална хипертония; Част 1, Раздел 4, Точка 4.2 - 30% - за спондилоартроза; Част 1, Раздел 9, Точка 30.2 - 20% - за артроза на дясна колянна става; Част 1, Раздел 9, Точка 30.2 - 20% - за артроза на лява колянна става; С ЕР на НЕЛК № 0063/20.01.2016 г., са определени 44% ТНР, като общият процент ТНР е формиран по реда на чл. 63, ал. 3 НМЕ, предвид определените проценти ТНР по съответните отправни точки от Приложение № 1 към НМЕ за отделните заболявания. При съпоставката между двете експертни решения, на ТЕЛК и отменящото го на НЕЛК е видно, че разликата в общия процент ТНР определен от ТЕЛК (52 %) и от НЕЛК (44 %) е резултат от отпадане на оценките по част 1, раздел 9, т. 30.2 от Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността - НМЕ за двете коленни стави. В тази връзка НЕЛК приема, че дадената оценка в ЕР на ТЕЛК по част 1, раздел 9, т. 30.2 за двете коленни стави е необоснована без описан ортопедичен дефицит и не кореспондира с приложените рентгенографии и състоянието на лицето, установено при прегледа в НЕЛК. С издаденото ЕР на ТЕЛК е определила степен на трайно намалена работоспособност 52 % за конкретно посочени заболявания по Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, която е намалена на 44% с ЕР на ТЕЛК. Настоящият съдебен състав приема, че е без значение обстоятелството, че с ЕР на НЕЛК са потвърдени изводите на ТЕЛК по всички заболявания, освен по едно - по част 1, раздел 9, т. 30.2 за двете коленни стави. В случая от лекарите - членове на ТЕЛК, видно от постановеното решение не са спазили правилата на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1, ал. 3 от НМЕ. Тримата лекари от ТЕЛК, не са положили дължимата грижа, за изследване на посочения ортопедичен дефицит и на двете коленни стави, поради което и решението им се явява необосновано по смисъла на част 1, раздел 9, т. 30.2 от приложение № 1, въпреки посочването в решението, че е извършен преглед на лицето на 16.12.2014 г., и че констатациите са на база на медицинските изследвания, рентгенографии, ЕКГ, епикризи, консултации с ревматолог, невролог. Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза при установяването на ТНР, участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са определени в приетата на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, Наредба за медицинските експертизи. В разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НМЕ се посочва, че установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Несъобразяването с отправната точка предвидена в приложение № 1 - "Отправни точки за оценка на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти" при експертизата на работоспособността извършвана от орган на медицинската експертиза представлява нарушение на материалноправните норми /нормативни разпоредби/ при издаването на акта по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и е основание за съставяне на ревизионен акт за начет. От това следва, че неправилно първоинстанционният съд приема, че в конкретния случай експертните решения на членовете както на ТЕЛК, така и на НЕЛК изразяват експертно мнение, въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Неправилно първоинстанционният съд приема, че и двете експертизи действат в рамките на своята професионална компетентност при определяне на процента на трайно намалена работоспособност, поради което не може да приеме, че са налице нарушения на нормативни разпоредби при издаването на отмененото експертно решение на ТЕЛК. Щом като определения процент на ТНР по решението на ТЕЛК - Р. е бил коригиран /намален/ от ТЕЛК - С. на 44%, поради необоснованост по смисъла на част 1, раздел 9, т. 30.2 от приложение № 1, и на лицето не се следва пенсия за инвалидност поради общо заболяване, то този акт на ТЕЛК е незаконосъобразен и възоснова на този незаконосъобразен акт е изплащана пенсия за инвалидност на М. К. Г. от 5.01.2015 г. до 29.02.2016 г. Пенсията се явява неправилно изплатена по вина на ТЕЛК - Р. в посочения състав на ЕР № 24767/16.12.2014 г. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО, която предвижда, че отговорността се носи за вреди, които са причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, когато отмяната е поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Съгласно разпоредбата на чл. 62 НМЕ, видът и степента на увреждането и степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинична експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. От тази разпоредба следва, че изводът на първоинстанционият съд, че при издаването на ЕР № 24767/16.12.2014 г. на ТЕЛК - Р. не е установено, да е допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена или да е налице, нарушена процедурата по издаване на решението и пр. е неправилен и необоснован. Необоснован е и изводът, че експертното решение не е издадено в нарушение на нормативните изисквания, както и изводът, че не е налице щета за ДОО, която да е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК - Р., позовавайки се на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО, на което основание е изплатена пенсията за инвалидност на М. Г., чието възстановяване се иска, считайки, че с тази разпоредба е дадена правна възможност, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК са обжалвани, до влизането им в сила да се изплаща пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост, т.е. това плащане е извършено по силата на закона и ако, от това са нанесени щети на ДОО, то те са пряка последица от прилагането на тази разпоредба, която допуска да се извършват плащания и по едно невлязло в сила решение на ТЕЛК, което може да се окаже, че страда от всякакви пороци, включително и от нищожност. Дори и да са причинени вреди на ДОО, те не са пряка и непосредствена последица от постановеното от ТЕЛК решение, поради което на членовете му не може да се търси деликтна отговорност. Настоящият съдебен състав приема, че при оценката на вида и степента на увреждането в проценти не са спазени изискванията на НМЕ, както и Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР. Не е взета предвид относимата медицинска документация, каквато е била представена, което е довело до издаване на неправилно решение № 4767/16.12.2014 г. на ТЕЛК за общи заболявания на I-ви състав Р. - несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице. Реално с ЕР № 0063/20.01.2016 г., на НЕЛК се отменя обжалваната оценка по част 1, раздел 9, точка 30.2 за двете коленни стави, като я определя като необоснована, без описан ортопедичен функционален дефицит и некореспондираща на приложените рентгенографии и състоянието на лицето, установено при прегледа в НЕЛК. От това следва, че несъобразяването с отправната точка предвидена в приложение № 1, под надслов - "Отправни точки за оценка на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти" при експертизата на работоспособността извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение на материалноправните норми - /нормативни разпоредби/ при издаването на акта. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, в която е предвидено, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. По изложените съображения, следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване с материалния закон и като го е отменил, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което подлежи на отмяна. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на д-р И. Г. Д. от гр. Р. и д-р П. С. Т.-Стефанова също от гр. Р., представлявани от адв. Димова от АК - Р., подадена против решение № 1040-17-9/22.03.2017 г., на директора на ТП на НОИ - Р., ведно с потвърденото разпореждане № РО-5-17-00229451/10.02.2017 г., на Ръководителя по контрола на разходите на ДОО за събиране на суми по Ревизионен акт за начет № РМ-5-17-00221830/25.01.2017 г., на контролен орган по чл. 107 от КСО в размер на 1980.63 лева, от които 1664.62 лева главница и 316.01 лева - лихва. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на жалбоподателките сторените разноски в размер на 362 лева. Пред касационната инстанция директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Р., редовно призована не изпраща процесуален представител. В касационната жалба не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което не следва да се възлагат разноски по делото. При този изход на спора искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски за касационното производство е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,