Решение № 7466 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Я., от [населено място], област Пловдив против решение 9858/14.11.2024 г. по адм. дело 1340/2023 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б КСО и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт Вълчанова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор, с който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 9858/14.11.2024 г. по адм. дело 1340/2023 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на С. С. Я., от [населено място], област Пловдив срещу решение 2153-15-129 от 09.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-56 от 19.01.2023 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ, съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 КСО. Присъдил е разноски. За да постанови своето решение, административният съд е приел, че оспорените актове на пенсионните органи не страдат от пороците, визирани в чл. 146 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. 2113-15-4257/11.10.2022 г. С. Я. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б КСО. Приложените доказателства установяват осигурителен стаж от първа категория от 10 месеца и 16 дни, от втора категория от 08 години, 06 месеца и 18 дни и от трета категория 23 години, 06 месеца и 06 дни. Превърнат към трета категория на основание чл.104 КСО, общият осигурителен стаж на заявителя възлиза на 35 години, 08 месеца и 00 дни. Към датата на заявлението Я. е имал навършена възраст [възраст]. Спорен между страните е осигурителният стаж за периодите 01.03.2000 г. 30.09.2003 г. и 18.08.2004 г. 18.09.2007 г. в кооперация Добрила-Д гр. Сопот и за периода 10.11.2010 г.-28.07.2011 г. в Брунофарм ООД, за които не са представени доказателства, че жалбоподателят е управлявал МПС с товароподемност над 12 тона, поради което и трудът за тези периоди не е приет за положен при условията на втора категория. Обосновано административният съд не е ценил събраните гласни доказателства в тази насока, тъй като същите не установяват спорните обстоятелства. Приетата СТЕ не променя изводите за недоказаност на спорния стаж за придобит при условията на втора категория труд. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал.2 КСО през 2022 г., мъжете придобиват при осигурителен стаж от 15 години, положен при условията на втора категория труд, навършена възраст от 58 години и 10 месеца и при условие, че не са придобили право на пенсия по чл. 168 КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в КСО и имат сбор от осигурителния стаж превърнат към трета категория не по-малък от 100. Съгласно чл. 69б, ал.6 КСО за преценяване правото на пенсия по чл. 69б, ал.2 КСО осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане. Общият осигурителен стаж от втора категория с прибавяне на стажа от първа категория за жалбоподателя възлиза на 09 години, 05 месеца и 04 дни и не е налице едно от основанията за възникване на твърдяното притезателно право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, минимум 15 години осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория труд. Достигайки до същите изводи първоинстанционният съд е постановил своето решение при точно тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски за касационната инстанция, под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение