Решение № 619 от 8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1632/2008 г.

Решение № 619 от 8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1632/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218и, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). С решение от 6.07.2007 г. по гр.д. № 275/2006 г. Окръжен съд М. е отменил частично решението от 11.11.2003 г. по гр.д. № 567/98 г. на РС М. и е уважил предявения от В. И. Г. и К. Й. Й. срещу И. П. К. и П. И. К. иск по чл. 108 от ЗС, по отношение на 1710 кв. м. - част от нива от 3 дка в землището на гр. М., местността "С", представляваща имоти № 2248, № 2249 и № 2250 по кадастралния план от 1993 г., а сега - имоти № 4* и № 48489.670.173 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 30/7.02.06 г. на О. управител. Със същото решение въззивният съд е обезсилил решението на районния съд в частта, с която съдът се е произнесъл по непредявен отрицателен установителен иск - за несъществуване на правото на изкупуване от ответниците на спорния имот по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касационни жалби срещу въззивното решение са подали и двете страни. Ищците поддържат, че въззивният съд не е следвало да обезсилва частично решението на първата инстанция. Макар в петитума на исковата молба да не е имало искане съдът да се произнесе с решението си и по правата на ответниците, това следвало от разпоредбата на чл. 118 от ГПК (отм.) и от преюдициалния характер на този въпрос спрямо иска по чл. 108 от ЗС. Ответникът И. К., който е встъпил по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) в процесуалното качество на другия ответник П. К., обжалва решението в частта по иска с правно основание чл. 108 от ЗС. Поддържа, че въззивният съд не е следвало да уважава този иск, при положение, че ищците не се легитимират като собственици с влязло в сила решение на поземлената комисия, сега - общинска служба "З". Освен това - не били съобразени показанията на свидетеля И, че имотът на тяхната наследодателка П се е намирал на друго място и не съвпада с процесния. Съдът не е имал основание да не зачете неговите и на наследодателя му П. К. права на ползуватели, които са изкупили спорния имот по реда на преходните разпоредби на ЗСПЗЗ и са се снабдили с нотариален акт за собственост. Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбите за процесуално допустими - подадени са в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. За да се произнесе по тяхната основателност, съдът взе предвид следното: Установено е по делото, че с решение по протокол № 19 от 23.12.92 г. на ПК М., на наследниците на П. Т. П. е признато право на възстановяване с план за земеразделяне на нива от 3 дка в местността "С".установено е, че ищците са наследници на П. П. С последващо решение по протокол 19-Б от 18.05.95 г. поземлената комисия е отказала възстановяване на собствеността върху същия имот. Това решение е прогласено за нищожно с решение от 12.03.98 г. по адм.д. № 149/97 г. на ОС М. С ново решение по протокол 19-Б от 26.06.98 г. ПК М. е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността на наследниците на П. П. върху същия имот, поради това, че той попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това решение е отменено с влязло в сила решение от 3.04.2001 г. по адм.д. № 604/99 г. на Районен съд М., с което е признато по отношение на поземлената комисия правото на наследниците на П. Т. П. да възстановят собствеността на въпросната нива в стари реални граници. В съдебното производство по настоящото дело е установено с техническа експертиза, че според комбинирания помощен кадастрален план, в който са нанесени имотите, съществували при образуването на ТКЗС и имотите, предоставени на ползуватели, спорната нива е нанесена с пл. № 44, за който след извършено анкетиране е отбелязано, че е бил собственост на П. Т. П. Този имот включва имоти пл. № 2248 и пл. № 2250, за които е отбелязано, че техен ползувател е И. П. К., както и имот пл. № 2249 с ползувател П. И. К. Във връзка с тяхното право на ползване по делото са представени две удостоверения от 1987 г., подписани от кмета на с. Д., според които П. И. К. и И. П. К. са получили по ПМС № 1/7.01.81 г. две места от по 700 кв. м. в местността "С". Ползувателите са изкупили имотите по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и са се снабдили с нотариални актове за собственост. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищците са собственици на спорния имот. По този въпрос той се е съобразил изцяло с указанията, дадени с отменителното решение на ВКС при първоначалното разглеждане на делото от касационната инстанция - № 807 от 26.06.06 г. по гр.д. № 3265/04 г., според което правото на възстановяване на собствеността на наследниците на П. Т. П. е признато с решението на поземлената комисия от 1993 г. и с последващото съдебно решение по адм.д. № 149/97 г. на ОС М., а точната индивидуализация на имота може да се определи от вещо лице. Прието е, че е установена идентичността между притежаваната от П. П. нива в местн. "С" и процесните имоти. По правата на ответниците е прието, че двете удостоверения № 44 и № 45 от 1987 г. не удостоверяват предоставено право на ползване върху земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в тях не са посочени решенията на ИК на ОНС, с които това право е било отстъпено. Затова и последващото изкупуване на имотите по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ не създава права на собственост. За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която не са зачетени правата на ответниците за изкупуване на спорния имот въззивният съд е приел, че районият съд се е произнесъл по непредявен иск. Решението е правилно. Спорът за това дали ищците се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на земеделска реституция е разрешен с първото решение на ВКС по настоящото дело и не може да се поставя повторно пред настоящия състав. Въззивният съд изцяло се е съобразил с приетото от състава на ВКС, че собствеността е възстановена с решението на поземлената комисия по № 19 от 23.12.92 г., както и със съдебните решения по последвали откази от възстановяване на собствеността, като границите на възстановения имот следва да се определят от вещо лице в рамките на настоящото съдебно производство. Към изложените от въззивния съд мотиви може да се добави и това, че поземлената комисия, сега - общинска служба "З" е отказала с последващ акт възстановяването на собствеността на ищците не защото не зачита правата на наследодателката П, а защото не може да прецени какви са правата на ответниците по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилно са определени и границите на възстановения имот. Съдът е основал решението си на неоспорената експертиза от 5.09.2003 г., приета в първоинстанционното производство, която възпроизвежда данни от помощния кадастрален план, съдържащ информация за границите на имотите преди образуването на ТКЗС, както и за техните собственици, определени чрез анкетиране а също и за имотите, предоставени на ползуватели по постановления на МС. Според тази експертиза имот пл. № 44 с площ от 2851,30 кв. м. е бил собственост към момента на образуване на ТКЗС на П. Т. П., наследодател на ищцата, а понастоящем върху него попадат имоти № 2248, 2249 и 2250, за които претендират първоначалните ответници. С последваща експертиза от 9.03.07 г. е изяснено, че планът на новообразуваните имоти, изработен на базата на помощния план, е влязъл в сила. При тези данни не може да се повдига спор за местоположението на имота, който е притежавала П. Т. П. Жалбоподателят е разполагал с възможност да обжалва помощния план по предвидения в закона административен ред, който не е използван. В съответствие с данните по делото е приетото от въззивния съд, че ответниците не са установили правата си на ползуватели върху процесния имот и съответно - правото да го изкупят по § 4б от ЗСПЗЗ. Представените удостоверения не съдържат информация за решението на ИК на ОНС, с което е предоставено правото на ползване и което има правопораждащо действие. Ето защо тези удостоверения правилно не са зачетени от въззивния съд. Освен това- данните по удостоверенията, че са предоставени имоти в местността "С" се разминават от тези по списъците - лист 9-10 от първоинстанционното производство, в които се сочи друга местност - "П". Неоснователен е доводът в касационната жалба на ищците, че след като спорът за правата на ответниците е преюдициален по отношение на предявения ревандикационен иск, съдът е следвало да се произнесе по него с решението си, на основание чл. 118 от ГПК (отм.), дори и да не е бил предявяван такъв иск. Вярно е точно обратното - за да се произнесе по един иск, бил той първоначален, насрещен, обратен или инцидентен установителен, съдът следва да е сезиран по съответния ред. В случая няма направено искане да се отрекат правата на ответниците, първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по този въпрос с решението си, което правилно е обезсилено в тази част от въззивната инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,