Решение № 340 от 1.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 906/2011 г.

Решение № 340 от 1.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 906/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Б. Г. С., чрез пълномощника му адвокат К. П., за отмяна на влязлото в сила решение от 30.07.2009 г., постановено по гр. д. № 123 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е уважен предявеният от Я. А. Р. против Б. Г. С. ревандикационен иск по отношение имот с площ * кв. м., част от имот № * по плана на земеразделяне на [населено място], включена към парцел *, кв. * по парцеларния план на стопанския двор на [населено място], която площ е индивидуализирана по граници и по скица към експертно заключение и за частична отмяна на констативен нотариален акт № *, т. *, д. № */* г. на нотариус при КРС. В молбата са изложени твърдения, че след влизане в сила на решението молителят е открил нови писмени доказателства, установяващи твърдението му, че е придобил собствеността върху имота преди реституирането му по ЗСПЗЗ, т. е. обосновано е основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по молбата Я. А. Р. оспорва същата, като претендират възстановяване на направените разноски. Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, удостоверен с представеното заявление от 9.06.2011 г., установяващо момента, в който молителят се е снабдил с новите доказателства. С решението, чиято отмяна се иска, е уважен ревандикационен иск, предявен от Я. А. Р., основаващ правата си на възстановяване правото на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне по решение № 57П31 от 14.12.1999 г. на ПК-К. против Б. Г. С., противопоставящ право на собственост, удостоверено с два констативни нотариални акта, придобито на търг от ЛС на ТКЗС. С влязлото в сила решение е прието, че ответникът не е доказал да притежава права върху процесния имот - по делото не е представен договора, нито протоколът за проведения търг и не може да се прецени извън съоръженията, прехвърлено ли е правото на собственост по отношение на други недвижими вещи, конкретно на прилежащия терен, кога и от кой орган, съответно бил ли е прехвърлителят оторизиран за това. Отразената в констативния нотариален акт оценка на терените, извършена от лицензиран оценител е от много по-късен момент - към изготвяне на нотариалния акт през м. 12.1997 г. и е за нуждите на нотариалното производство. Това прави невъзможна проверката за спазване на изискванията, касаещи закупуване на земя /прилежащ терен/ при липса на други доказателства и не може да се обоснове, че процесната площ е закупена като прилежаща към силажовместилищата в парцел * по парцеларния план, още повече да се обоснове, че това закупуване предхожда обособяването на имота по плана за земеразделяне. Към молбата за отмяна са приложени протокол от 5.06.1994 г. и протокол от 27.04.1994 г. за проведени търгове от ЛС на ТКЗС с приложени към всеки от тях скици, фактури № 183 от 1994 г. и № 186 от 1994 г. за заплатени на ЛС на ТКЗС суми по търговете, договор от 5.07.1994 г., с който ЛС на ТКЗС [населено място] продава на Б. С. недвижимо имущество, включително силажовместилище в [населено място], заедно с прилежащата земя от * кв. м., оценена на 48757.50 лв. и вносна бележка от м. 07.1994 г. за заплащане на стойността на земята. При условията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се отмени влязло в сила решение само когато непълнотата на фактическия или доказателствен материал, касае решаващите изводи на съда, обусловили крайния изход на спора и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. По отношение на договора от 5.07.1994 г. не може да се приеме, че същият съставлява новооткрито доказателство - молителят е страна по този договор и е представил същия в нотариалното производство при снабдяването си с констативен нотариален акт, съответно липсвала е пречка същия да бъде приобщен към доказателствения материал в хода на делото. Останалите документи обаче са свързани с процедурата по проведения търг и са част от архива на ЛС на ТКЗС и макар да са описани в договора от 5.07.1994 г. липсват данни молителят да е разполагал с тях. С оглед поддържаната от ищеца Я. Р. в хода на делото теза - че собствеността му е възстановена още 1992 г. в стари реални граници и съответно ответникът не е могъл да придобие собствеността, тъй като му е продаден чужд имот - следва да се приеме, че не е проявено бездействие от молителя за попълването на делото с посочените доказателства. Последните установяват обстоятелства, свързани с решаващите мотиви на съда относно предмета на договора от 5.07.1994 г. и спазване на процедурата по сключването му, които ако бяха съобразени при постановяване на решението биха могли да обосноват различни правни изводи. В обобщение налице е основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва да се отмени влязлото в сила решение и делото да се върне за ново разглеждане на Окръжен съд-Кюстендил. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение