Решение № 1137 от 2.2.2023 г. на ВАС, I о.

ВАСПърво отделение02.02.2023 г.докладчик т Емилия Миткова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 20/14.02.2022 г., постановено по адм. д. 199/2021 г. по описа на Административен съд Ловеч, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка 11092/25.05.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Велико Търново, дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на "Рики 2013" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект хранителен магазин, находящ се в гр. Ловеч, [улица], стопанисван от същото дружество, като е забранен и достъпът до обекта за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Рики 2013" ЕООД, [ЕИК], сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева направени разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА Членове: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Рики 2013" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Николова срещу решение 20/14.02.2022 г., постановено по адм. д. 199/2021 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПНАМ/ 11092/25.05.2021 г. на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново, дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на "Рики 2013" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект хранителен магазин, находящ се в гр. Ловеч, [улица], стопанисван от същото дружество, като е забранен и достъпът до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. В касационната жалба се излагат доводи, от които може да се направи извод, че решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага доводи по съществото на спора, като счита, че издадената ЗНПАМ е немотивирана в частта на определяне на продължителността на наложената мярка. Не оспорва извършеното нарушение, но счита че мярката не съответства на предвидения в чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, като нанася повече вреди на дружеството, отколкото е необходимо за постигане целта на закона. По подробно изложени доводи в касационната жалба иска отмяната на решението заедно с отмяната на заповедта. С допълнителна молба претендира присъждането на разноски. Ответникът - началник Отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез ст. юрисконсулт Ангелов оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да се остави в сила обжалваното решение и да се присъдят разноски за юрисконсултска защита за касационната инстанция. Отправя възражение по присъждане на разноски изобщо, а в условия на алтернативност прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПНАМ 11092/25.05.2021 г. на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново, дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на "Рики 2013" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект хранителен магазин, находящ се в гр. Ловеч, [улица], стопанисван от същото дружество, като е забранен и достъпът до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че 18.05.2021 г. в 15.50 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС хранителен магазин, находящ се в гр. Ловеч, [улица], стопанисван от "Рики 2013" ЕООД, е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, а именно не е издаден ФКБ от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при контролна покупка на 2 бр. еклера на обща стойност 1,60 лв., платени в брой. След легитимиране на приходните органи е издаден КЛЕН за периода от 18.05.2021 г. в 15:00 часа до 18.05.2021 г. в 15:52 часа от инсталирано в обекта фискално устройство и дневен отчет от същата дата, от които е видно, че за датата на проверката контролната покупка не е отразена. Установена е разлика в касовата наличност от 105,99 лв., като разчетената касова наличност от ФУ е 117,01 лв., а фактическата касова наличност е 223.00 лв. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА 0448920/18.05.2021 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването. Анализирал е подробно приложимата нормативна уредба. Изложил е мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Приел, че извършването на нарушение на изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство, е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания на Р. Ангелов съставил ПИП, който е извършил контролната покупка. Посочил е, че нито в административното производство, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят оспорва извършването на административното нарушение, като аргументите са единствено за маловажност, предвид стойността на контролната покупка 1,60 лв. Съдът е съобразил установената от органите по приходите разлика в касовата наличност в размер на 105,99 лв., като е приел, че подобна разлика е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е приел, че с неиздаването на ФКБ, което безспорно се установява от доказателствата по делото, е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и административният орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон. На следващо място според съда, съображенията изложени в обжалвания акт относно продължителността на срока на ПАМ отговарят на тежестта на нарушението и са съобразени с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. Съдът е приел е, че в случая административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност, като срокът е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Съдът намира за обосновани и основателни доводите на органите по приходите, че с оглед направените по време на проверката констатации и то по отношение на търговец, който има хранителен магазин, находящ се в централната част на гр. Ловеч, независимо от малкия размер на площта на магазина, конкретният търговец е създал организация на работа в търговския обект, която няма за цел и не води до изпълнение на нормативно установеното задължение за реално отчитане на всички извършени продажби и че една от целите на търговеца при така създадената лоша организация е именно отклонение от данъчно облагане. Решаващият състав е приел, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, като е посочил, че видно от изложените мотиви в обжалваната заповед, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В подкрепа на направените изводи съдът е цитирал практика на Върховния административен съд. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка или бележка от кочан. При извършената в посочения търговски обект хранителен магазин на 18.05.2021 г. в 15.50 часа контролна покупка на 2 бр. еклера от орган по приходите преди легитимация на стойност 1,60 лв. не е издаден фискален бон, с което е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Отпечатан е КЛЕН от инсталираното в обекта фискално устройство и дневен отчет, от които е видно, че за датата на проверката контролната покупка не е отразена. Както правилно е приел първоинстанционният съд, при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. При упражняване на правомощието за определянето на срока обаче, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция споделя оплакванията на касатора, че неправилно административният съд е приел, че заповедта е мотивирана относно срока за налагане на мярката. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, вида на търговския обект и вида на предлаганите стоки, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Няма конкретизация относно това каква е организацията на дейността на търговеца, като няма никакви доказателства, че същата не е подчинена на спазване на данъчното законодателство или пък други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. В тази връзка следва да се посочи, че в мотивите относно продължителността на срока приходният орган не е посочил наличието на разлика в касовата наличност. В този смисъл при издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В процесния случай административният орган е издал индивидуален административен акт, без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. Следователно, като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, АС - Ловеч е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго, с което административният акт да бъде отменен. При този изход на спора, Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски съобразно представен списък (стр. 20) в общ размер на 370 лева, представляващи заплатена държавна такса за касационното производство. Неоснователно е възражението на ответника за присъждане на разноски с оглед изхода на делото и претенцията на касатора единствено за държавната такса. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,