Решение № 4788 от 18.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на А1 България ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, подадена чрез юрк. Захариев против решение 5451 от 24.09.2021 г., постановено по адм. дело 14316/2019г. по описа на Административен съд Софияград. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът началник на РДНСК София не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против заповед ДК-19-С-9 от 05.12.2019 г. на началника на РДНСК София, с която на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е забранено ползването на невъведен в експлоатация по установения ред строеж от трета категория, съставляващ Базова станция на А1 България ЕАД, изградена върху покрива на съществуваща двуетажна административна сграда в УПИ II-17,кв.14,м. III-та извънградска част по плана на гр.София. Решението е подробно мотивирано от фактическа и правна страна , като след обсъждане на приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза е прието, че се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 ДР ЗУТ- монтирани антени на мачта, чрез извършеното захващане и укрепване към конструкцията на сградата. Изложени са мотиви с оглед въведеното възражение досежно категорията на строежа ,като е прието, че той попада в приложното поле на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "з" ЗУТ във връзка с чл. 8, т. 2 от Наредба 21/11.05.2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения- трета категория. Прието е в тази връзка, че заповедта е издадена от компетентния орган и отговаря на изискванията на чл.59 АПК, тъй като фактически е обосновано наличието на предпоставките на чл.178 ЗУТ за забрана ползването на строежа, чието комплексно изграждане е след 2001г. и не попада в режим на търпимост както по §16, така и по §127, ал.1 от ЗУТ. Обжалваното решение е обосновано и законосъобразно. Мотивите на административният съд се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2,предл.последно от АПК. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, предвид категорията на строежа, която правилно е определена в административното производство / трета категория/ с оглед описанието на процесния строеж в заповедта, което изцяло се потвърждава от съдебно техническата експертиза. Доводът на касатора, че се касае за преместваем обект, тъй като са монтирани единствено антени на съществуваща мачта, е в противоречие с доказателствата по делото - Констативен протокол С11-716/19.04.2012 г. на РДНСК - Югозападен район ,съгласно който е предприето премахване на обекта по заповед ДК-19-С-302/27.07.2011 г. на приемно-предавателното устройство/ антените/,но не и мачтата.В тази връзка обосновано е прието, че строежът е изграден през 2009 г. /мачтата/, като впоследствие са монтирани антените. В тази насока са и твърденията в касационната жалба, а именно, че антените са монтирани на съществуваща мачта. Дори и да се приеме,че мачтата е била премахната в изпълнение на заповед ДК-19-С-302/27.07.2011 г. и в последствие е изградена нова такава, то това обстоятелство отново не обосновава търпимост на строежа по §16 или §127, ал.1 ЗУТ, респ. строежа не се ползва от защита за забрана на ползването му. Обоснован е и изводът на административния съд, че е налице идентичностмежду строежа, предмет на заповед ДК-19-С-302/27.07.2011 г. и установения в настоящето производство строеж, но само по отношение на предназначението и местоположението му, но не и по отношение на техническите характеристики ,т.е. не е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Правилен и съответен на доказателствата по делото е и решаващият правен извод на съда за законосъобразност на процесната заповед, поради липса на допуснати нарушения на процедурата от категорията на съществените. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано извършването на строежа, невъвеждането му в експлоатация и неговото ползване, като тези констатации не са оборени в съдебното производство.Както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата не се представя доказателство за въвеждане в експлоатация на процесния строеж по чл.177 ЗУТ. Следователно са налице кумулативните условия по чл. 178, ал.5 ЗУТ за издаване на процесната заповед. Доводите на касатора, че базовата станция не се ползва са неоснователни, тъй като не е оборена доказателствената сила на съставения констативен акт, констатациите в който се потвърждават от заключението на съдебно-техническата експертиза. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,