Решение № 865 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8203/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нова плод ЕООД, чрез адв. Димитрова, срещу Решение 8378/12.06.2024 г., постановено по адм. дело 3315/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-С2820-0129936/20.03.2024 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдът не е съобразил Решението на Съда на ЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, постановено при фактическа обстановка аналогична с тази в настоящото производство. В случая, спрямо дружеството с влязло в сила наказателно постановление е наложена имуществена санкция за процесното административно нарушение, която е кумулирана със санкцията, приложена със спорната заповед, което представлява прекомерно наказание за едно и също нарушение и обуславя отмяна на ПАМ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата против процесната заповед. Ответникът началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е била ЗПАМ ФК-С2820-0129936/20.03.2024 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във връзка с чл. 187, ал. 4, изр. 3 и ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС на Нова плод ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството павилион за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. София, метростанция Обеля, и забрана за достъп до него за срок от един месец. Установено е, че при проверка, извършена на 05.02.2024 г., е направена контролна покупка на стойност 24,00 лв., за която не е издаден фискален бон от инсталираното в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. За проверката е съставен Протокол сер. АА 0129936, подписан без възражения от продавач в обекта. Нарушението е квалифицирано като повторно по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ДОПК, тъй като е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на наказателно постановление от 11.08.2023 г. за аналогично нарушение, имуществената санкция по което е заплатена от дружеството. Първоинстанционният съд е формирал извод за законосъобразност на спорната заповед като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Прието е, че извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е безспорно установено, поради което за приходните органи е възникнало задължение, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във връзка с чл. 187, ал. 4 ЗДДС, да наложат ПАМ, обективирана в спорната заповед. Изложени са съображения, че доколкото административното и административнонаказателното производство са самостоятелни, ирелевантен за спора е фактът дали за процесното нарушение има издадено наказателно постановление. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По делото е безспорно установено, че дружеството е осъществило, в условията на повторност, нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на фискален бон при извършена продажба в стопанисван от същото търговски обект. Принципно правилно административният съд е приел, че в този случай и съобразно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е наложил на търговеца процесната ПАМ. В спорната заповед е констатирано, че за процесното административно нарушение е издадено Наказателно постановление 761321-F755579/13.03.2024 г., с което на Нова плод ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв., като по делото не са налице данни, а и не се твърди, че същото е обжалвано и не е влязло в сила. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за ирелевантност на посочения юридически факт спрямо спорното правоотношение. В тази насока съдът не е съобразил задължителното тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, съгласно което чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т. 56 от решението СЕС посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В разглеждания случай, както се посочи, е безспорно установено, че за осъщественото от дружеството нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС са му наложени две отделни мерки, всяка от които с отежняващо правната му сфера действие - имуществена санкция и ПАМ "запечатване на търговски обект". Налице е кумулиране на негативни за лицето мерки, наложени с два самостоятелни акта, които подлежат на обжалване по различен ред, което не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение и обуславя извод за материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. С оглед изложеното, като е приел, че оспорената заповед съответства на материалния закон, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановена отмяна на административния акт. Касационният жалбоподател не е претендирал разноски, поради което такива не следват да се присъждат с решението. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,