Решение № 1410 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12014/2014 г.

Решение № 1410 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12014/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Ловеч против решение № 56/23.06.2014 г. на Административен съд Ловеч по адм. дело № 316/2013 г. С него се отменя решение № 42 от 28.10.2013 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата на Мария Петрова Герганова от с. Орешак Ловешка област срещу разпореждане № 17/02.10.2013 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО за неправилно изплатено парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО за периода от 14.05.2010 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответницата Мария Петрова Герганова взема становище в писмен вид за недопустимост на жалбата поради просрочие, алтернативно за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Мария Петрова Герганова срещу цитираните решение и разпореждане. С последното се разпорежда да възстанови недобросъвестно получени суми за периода от 14.05.2010 г. до 06.09.2010 г. представляващо парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО в размер на 907,59 лева главница и 511,71 лева лихви. Съдът от доказателствата по делото е установил от фактическа страна, че Петя Димитрова Герганова е майка на малолетното дете Димитър Свиленов Панайотов, родено на 30.09.2008 г. и е била в трудовоправни отношения със "Ст. Вълев" ЕООД гр. Троян от 26.05.2008 г. до 1.05.2010 г. С декларация заявление от 28.09.2009 г. до директора на РУСО Ловеч тя е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 164 КТ считано от 28.09.2009 г. Към заявлението е приложена заповед от работодателя с разрешение да ползва отпуск за отглеждане на дете на основание чл. 164 КТ, считано от 28.09.2009 г. до 30.09.2010 г. Установено е също така, че на 12.05.2010 г. майката Петя Герганова е сключила трудов договор с "ОКТОПОД - М" ЕООД гр. Варна считано от 13.05.2010 г. Установено е също така, че жалбоподателката Мария Петрова Герганова е баба на детето Димитър и е в трудовоправни отношения с ЕТ "Румяна Александрова" ЕООД гр. Троян за времето от 10.01.2008 г. до 7.09.2010 г. Тя със заявление декларация до директора на РУСО Ловеч от 1.05.2010 г. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 КСО, считано от 1.05.2010 г. като е декларирала, че ползва отпуск за отглеждане на дете по чл. 164 КТ. Към декларацията е приложена и заповед от нейния работодател за разрешаване на отпуска, считано от 1.05.2010 г. Установено е, че с декларация от 5.09.2010 г. жалбоподателката е декларирала, че започва работа, считано от 7.09.2010 г. към която е приложена заповед от работодателя й, че прекратява отпуска за отглеждане на дете, считано от 7.09.2010 г. Установено е също така, че бабата на детето - жалбоподателката Мария Герганова е имала разрешен неплатен отпуск от 1.05.2010 г. до 31.05.2010 г., който със заповед от 13.05.2010 г. е прекратен, считано от 14.05.2010 г. и е разрешен отпуск по чл. 164 КТ считано от 14.05.2010 г. до 30.09.2010 г. Тази заповед е издадена от работодателя въз основа на молба от жалбоподателката която представила декларация от 13.05.2010 г. по чл. 164, ал. 1 и 3 и чл. 165, ал. 1 КТ. С тази декларация майката дала съгласие, а бабата приела да ползва допълнителен платен отпуск за отглеждане на детето, считано от 14.05.2010 г. до 30.09.2010 г. С обжалваното разпореждане е разпоредено възстановяване на сумите получени неоснователно за периода 14.05.2010 г. до 6.09.2010 г. Мотивите за това са, че трудовият договор на майката е прекратен от фирмата осигурител "Ст. Вълев" ЕООД, считано от 1.05.2010 г. и по този начин тя губи правото на обезщетение и не може да го прехвърли на бабата - чл. 46, ал. 7, т. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРПО/. Също така, че бабата не е подала в тридневен срок декларация за промяна на обстоятелствата. Съдът е приел въз основа на събраните доказателства че административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила и не е проявил активност за установяване на фактите от значение за разрешаване на случая. Не е била проявена активност за установяване на трудовоправното отношение на бабата и майката в спорния период за който е относима преценката за добросъвестност в поведението на жалбоподателката при получаване на паричното обезщетение. При тези фактически и прави съображения е отменено решението и разпореждането. Решението е правилно. Съществените доводи в касационната жалба се свеждат до обстоятелството, че майката на детето е била с прекъснато осигуряване за периода от 1.05.2010 г. до 14.05.2010 г. и при възникване на трудовото правоотношение с друг работодател считано от 14.05.2010 г. тя няма разрешение от този работодател за ползване на отпуск за отглеждане на дете, който отпуск да прехвърли на бабата на детето, от което следва, че и бабата няма право на парично обезщетение и като не е декларирала тези обстоятелства тя недобросъвестно е получила сумите за спорния период. Тези доводи са неоснователни. Съдът е извел обосновани на доказателствата изводи относно правното положение на жалбоподателката, която за процесния период от 14.05.2010 г. до 6.09.2010 г. е била в разрешен отпуск по чл. 164 КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Този отпуск е разрешен от работодателя й в хипотезата на чл. 164, ал. 3 КТ когато със съгласието на майката се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. Съдът е взел предвид декларацията от 13.05.2010 г. подписана от майката и бабата на детето при формиране на изводите си относно добросъвестността в поведението на жалбоподателката. От обективна страна с прекратяване на трудовото правоотношение на майката следват и последиците от това, но в настоящият случай не може да се изведе извод за недобросъвестно поведение от жалбоподателката поради което тя да е получила неоснователно сумите представляващи парично обезщетение. От обективна страна и майката и бабата са били в трудовоправни отношения, а отпускът на бабата е разрешен при условията на чл. 164, ал. 3 КТ. Отпускът на майката по чл. 164 КТ не може да бъде отказан от работодателя от една страна - чл. 46, ал. 1 НРВПО, и от друга за бабата са били налице всички материални предпоставки за получаване на обезщетението по чл. 54 КСО наред с които е била налице и декларацията от 13.05.2010 г. При тези съображения съдът е извел обосновани изводи от фактическа и правна страна и е постановил правилно решение което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният съд шесто отделение