Решение № 1439 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8413/2018 г.

Решение № 1439 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8413/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Иванова от гр. [населено място], чрез адв. И. Иванов като процесуален представител, против решение № 458 от 28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3229/2017 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № РД-17-1486/16.10.2017 г. на кмета на район "Централен" при община П. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Район "Централен" – О. П., чрез пълномощника си юрк. Сухоруков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед № РД-17-1486/16.10.2017 г., с която е отнето разрешение за ползване № 01-02-0143(1)/18.02.2014 г. на имот - общинска собственост за разполагане на преместваем обект за местодомуване на леко МПС – гараж № 1 и разрешение за поставяне на преместваемия обект № 086/01.03.2014 г., издадени в полза на М. Иванова. По делото е установено, че имотът, в който е поставен преместваемият обект, е общинска собственост, както и че за него е налице инвестиционно намерение. Издадено е разрешение за строеж № 25 от 03.02.2015 г. на главния архитект на община П. относно изграждането на обект по Проект "П. през 2014 – 2020 г. – Интелигентен, устойчив, желан европейски град", за благоустрояване и озеленяване, рехабилитация и социализация, изграждане на детски площадки и на спортни площадки в междублокови пространства в УПИ I- комплексно жилищно строителство, УПИ III - комплексно жилищно строителство, търговия, услуги, клубове и зеленина в кв. 443, УПИ VII – комплексно жилищно строителство, търговия и зеленина в кв. 440 по плана на Първа градска част – север, гр. П. Приложена е и план- схема относно строежа на предвидените съоръжения за обществено ползване, вкл. гаражни клетки. Въз основа на тези данни кметът на район "Централен", община П. е обосновал наличието на обществена нужда и с оспорената заповед е отнел издадените в полза на жалбоподателката разрешения за поставяне и ползване. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Изложил е съображения за изпълнение на условията на чл. 22 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община П., както и на т. 9. 3 от разрешението за ползване и т. 6. 3 от разрешението за поставяне, които предвиждат отнемането им при възникването на обществени нужди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и правилно е установил относимите за спора факти и обстоятелства. Въз основа на тях е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно е заключението, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие със закона е изводът, че заповедта е постановена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 80 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) разрешението за ползване на общинско място се отнема, когато обществени нужди налагат това. Аналогичен е и текстът на чл. 22 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община П., който също предвижда отнемане на издаденото разрешение за ползване на общински терен при възникнали обществени нужди. Това обстоятелство е основание за отнемане и на разрешението за поставяне на преместваем обект съгласно чл. 45а от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община П. Законосъобразно е заключението на съда, че изискванията на посочените разпоредби са изпълнени и заповедта за отнемане на разрешенията е издадена след установяване на обществени нужди - нови инвестиционни намерения на община П. за общинския имот, описан в заповедта, които налагат това. Наличието на обществени нужди е самостоятелно основание за отнемане на разрешенията за ползване на общинско място и за поставяне на преместваеми обекти върху общински терен независимо от обстоятелството, че срокът им не е изтекъл. Ето защо, доводите на жалбоподателката, че разрешенията не могат да бъдат отнети преди изтичане на срока, за който са издадени, са неоснователни. Здравословното състояние на лицето, ползващо общинския имот, също не е въведено като изискване при преценката за наличието на предпоставките по чл. 80 ЗМДТ, на които законодателят е придал приоритет. Възраженията в касационната жалба, че не е налице обществена необходимост, която да е основание за издаване на заповедта, не се споделят от настоящия състав. В случая са установени нови инвестиционни намерения за общинския имот, в който е разположен обекта, предмет на издадените разрешения. Проектът е за благоустрояване на общинския терен и е възложен от неговия собственик в съответствие с правомощията по чл. 11 от Закона за общинската собственост. Целта на предприетото от община П. мероприятие е да се отговори на обществените потребности и е в защита на обществени интереси, на които не може да бъде противопоставен личният интерес на жалбоподателката. Доводите в касационната жалба относно присъденото с решението юрисконсултско възнаграждение, редуцирано в размер на 100 лева с определение № 868 от 03.05.2018 г., както и относно спирането на принудителните действия по изпълнението на оспорената заповед с определение № 1189 от 13.06.2018 г., касаят влезли в сила съдебни актове по същото дело и са в полза на жалбоподателката, поради което не подлежат на обсъждане. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане, в полза на община П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,