Решение № 7648 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12706/2019 г.

Решение № 7648 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12706/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по две касационни жалби, подадени съответно от началника на отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при Община Несебър, чрез юрк. Великова и от "Зеда Тур" АД, чрез адв. Пеков, срещу Решение № 957 от 23.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3451/2018 г. по описа на Административен съд – Б., с което по жалба на дружеството е изменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ- 646 от 12.10.2016 г., издаден от старши експерт в отдел "МДТ" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел "МДТ" при Община Несебър, с който в тежест на "Зеда Тур" АД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2013, 2014 и 2015 г. в размер по 3 704.59 лв за всяка година като установените задължения са намалени до размера на 2 397.09 лв. за всяка година, а жалбата на дружеството против АУЗД е отхвърлена в останалата й част. В касационната жалба на началника на отдел "МДТ" при Община Несебър се твърди, че решението, в частта му, с която са отменени част от установените задължения за ДНИ е неправилно. Съдът неправилно е приел, че видът и конструкцията на процесната сграда е М1, съобразно данните, съдържащи се в декларацията по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Касаторът счита, че от представения нотариален акт за имота се установява, че конструкцията на сградата е МЗ. Твърди, че заключението на вещото лице изцяло подкрепя този извод. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационната жалба - "Зеда Тур" АД оспорва жалбата. Претендира разноски. В касационната жалба на "Зеда Тур" АД се твърди, че решението, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че административният съд не е изпълнил задължителните указания на отменителното решение на Върховния административен съд, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Игнорирана е липсата на мотиви на оспорения административен акт и несвоевременното саниране на този порок. Първоинстанционният съд неправилно определил коефицента за местоположение (Км) на имота, който според касатора следва да се определи по колона 7 от таблица № 3 към чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ. В тази връзка, не са обсъдени възраженията на дружеството против Заповед № 1163/22.12.2004 г. на кмета на общината и Решение № 273 по протокол № 10/10.12.2004 г. на Общинския съвет – Несебър. Заповедта на кмета е издадена без правно основание и затова – нищожна, евентуално – унищожаема. Решението на общинския съвет е прието при нарушение на процесуалните правила; не е изпратено на областния управител, нито е доведено до знанието на населението, както изисква чл. 22 ЗМСМА. Решението на общинския съвет е издадено без фактически основания и противоречи на закона. Иска се съдебното решението да бъде отменено в обжалваната част и да се присъдят разноски. Ответникът по тази жалба - началникът на отдел "МДТ" при Община Несебър оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по същество-неоснователни, поради следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция след отменително Решение № 16261 от 27.12.2018 г. по адм. дело № 11254/2018 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 1296 от 29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1941/2017 г. по описа на Административен съд – Б. и делото е върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав С отменителното решение на ВАС са дадени следните задължителни укузания по тълкуването и прилагането на закона: =Първоинстанционният съд следва да изясни дали издателят на АУЗД, при изчисляване на данъчната оценка е използвал коефициент за конструкция на сградата М1, така както е декларирано от дружеството в таблица 3 на декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 26.04.2011 г., или е използвал коефициент, отговарящ на конструкция МЗ, така както е установен видът на сградата на място от вещото лице при извършения оглед във връзка с изготвяне на експертното заключение. Ако е ползван вторият променен служебно от административния орган коефициент, то тогава следва да се съберат доказателства за основанието и реда за служебна промяна на декларирано обстоятелство, както и да се направи преценка дали е спазен процесуалният ред за това. Способите за установяване на задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски са уредени в ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. =При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да разгледа възраженията на задълженото лице, в това число по отношение на заповедта на кмета и решението на Общинския съвет за определяне на зоната на недвижимите имоти, като съобрази, че те са влезли в сила административни актове, и да се произнесе по отношение на размера на дължимия данък от "Зеда тур"-АД. Пред първоинстанционния съд не е било спорно, че с декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ № 0363 от 05.10.2001 г. и декларация по чл. 14 ЗМДТ № 69318 от 26.04.2011 г., дружеството-адресат на АУЗД е декларирало придобит недвижим имот, представляващ земя и сграда с местонахождение в к. к. "Слънчев бряг", община Несебър, к-с "Морска звезда", като за декларираните земя и сграда са били открити отделни партиди. С процесния АУЗД на дружеството са установени задълженията за данък върху недвижим имот, както следва: ДНИ за 2013 г., 2014 и 2015 г. в посочения размер като и са начислени съответните лихви. В акта са отразени и какви плащания е направило дружеството за погасяване на задълженията. Задълженията касаят собствения на дружеството недвижим имот - сграда, декларирана с горните декларации по ЗМДТ, като сградата била декларирана с конструкция М1. По касационната жалба на началника на отдел "МДТ" при Община Несебър Жалбата е неоснователна. За да отмени частично установените с АУЗД задължения, първоинстанционният съд е приел, че данъкът е бил определен не съобразно данните по декларацията на задълженото лице, а съобразно преценката на органа по приходите, но без да е извършена процедура по коригиране на данните в декларацията. Съдът е приел, че коефициент МЗ е приложен фактически, без наличието на процедура по коригиране на декларираните данни. Прието е, че след като органът не е приложил процедурата по чл. 103 ДОПК определянето на задълженията при коефициент МЗ е незаконосъобразно и задълженията следва да се установят при декларирания коефициент - М1. Приетото от първоинстанционния съд е в изпълнение на първото от посочените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона на отменителното решение на ВАС. С. чл. 103, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят на декларацията се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3. Като е установил, че административният орган е определил данъка съобразно коефициент за конструкция на сградата МЗ, различен от декларирания от данъчно-задълженото лице, но без да изпълни описаната процедура, първоинстанционният съд обосновано е приел, че част от установените задължения е определена незаконосъобразно. По касационната жалба на "Зеда Тур" АД: Жалбата е неоснователна. За да отхвърли жалбата против останалата част на АУЗД, първоинстанцинният съд е приел за неоснователно възражението на дружеството за неправилно прилагане на коефициент за местоположение по чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2 ЗМДТ. Възражението за прилагане на Км от колона 7 на таблица № 3 е прието за неоснователно, доколкото тази хипотеза е приложима в случаите, когато не са определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони по аргумент от чл. 6, ал. 1, т. 1, изр. 2 от Приложение № 2. Съдът е обсъдил представените по делото решение № 273 по протокол № 10 от 10.12.2004 г. на Общински съвет - Несебър и Заповед № 1163 от 22.12.2004 г. на кмета на Община Несебър, град Н., включително к. к. Слънчев бряг, е групиран като населено място в I (първа) категория, 1- ва група. Счел е, че административните актове са влезли в сила и следва да бъдат зачетени. Въз основа на горепосочените актове административният съд е приел, че коефициентът за местоположение следва да бъде този по колона 1 на таблица № 3, редът наименован I, 1 група, където коефициентът е 49,1, който е бил приложен и от органа по приходите (л. 15, 16, 17), съотв. увеличен с 40% на основание т. 2 към таблицата - това се потвърждава от първата съдебно - техническа експертиза, която е достигнала до същите стойности. Въз основа на изложените мотиви, съдът е приел, че в случая органът по приходите е следвало да изчисли данъчната оценка, като приложи коефициент за конструкция М 1, като останалите компоненти, формиращи данъчната основа, са правилни. За да определи процесните задължения съдът се е позовал на първата съдебно-техническа експертиза (СТЕ), в която е променил стойността на първия компонент БС (базисна данъчна стойност на 1 кв. м. в левове), която стойност се определя съгл. чл. 5, ал. 1 от Приложение № 2 в зависимост от конструкцията и вида на обекта в случая съдът е приел, че това следва да бъде конструкция М 1. След промяна на БС от 18.70 лв. /кв. м., съответстващи на конструкция МЗ, на 12.10 лв., като се запазват всички останали стойности, е прието, че данъчната основа е 1 997 574.51 лв. и същата стойност следва да се вземе за данъчна основа, защото е по-висока от декларираната отчетна стойност – 207 486 лв. По делото не е било спорно, че ставката за облагане с ДНИ е 1,2%о, поради което съдът е приел, че задължението за всяка една от процесиите години по акта - 2013 г., 2014 г., 2015 г. е в размер на 2 397.09 лв. Съобразно тази стойност съдът е измени оспореният АУЗД, като го е потвърдил до посочения размер. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът игнорирал липсата на мотиви в оспорения административен акт. Обосновано съдът е приел, че представената подробна обяснителна записка санира посочения порок на акта, като по делото не е установено представянето й да е станало след изпращане на жалбата до горестоящия административен орган. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ са посочени в чл. 10, ал. 1, 2 и 3 ЗМДТ, а случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на ДНИ са лимитативно изброени в чл. 24, ал. 1, т. 1 – т. 19 ЗМДТ. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 с. з. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. По аргумент от чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2 ЗМДТ (в приложимата за случая ред. ДВ бр. 98/2010 г. в сила от 01.01.2011 г.), коефициентът за местоположение /Км/ се определя по таблица № 3 или 4 и местонахождението на сградата. Алинея седма от същата разпоредба предвижда, че границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на Общинския съвет, а до приемане на решението се прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината. При този нормативен регламент, правилно АС- Б. е съобразил стабилитета на Решение № 273 по протокол № 10/10.12.2004 г. на Общински съвет – Несебър и на Заповед № 1163/22.12.2004 г. на Кмета на Община Несебър, определящи к. к. "Слънчев бряг" като населено място от I-ва категория, 1-ва група. Неоснователни са доводите на касатора, че решаващият състав е следвало да осъществи косвен съдебен контрол за действителността на тези актове и да игнорира правните им последици. Действително, дефинираният в решение № 78/12.07.1973 г. по гр. дело № 58/73 г. на ОСГК на ВС институт на косвения съдебен контрол, като правомощие в рамките на задължението за преценка на правопораждащите факти, дава възможност на съда да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменя или отменя, да приеме съществуването или не на определени правоотношения. Този институт обаче намира приложение само в гражданския процес, имащ за предмет граждански правоотношения, спрямо които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение. Именно необходимостта за установяване на относимите към гражданскоправния спор факти е мотивирала законодателя за приемането на изричната правна норма на чл. 17 ГПК. Аналогична разпоредба в процесуалните закони в областта на административното право не е налице, тъй като възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна - чл. 149, ал. 5 АПК, но до упражняване на правото на оспорването им и обявяването им за нищожни, стабилитетът на административните актове следва да бъде зачитан. В посочения смисъл са били и задължителните указания на отменителното решение на ВАС. З., като е съобразил правното действие на решението на Общински съвет - Несебър и посочената заповед на Кмета на Община Несебър и е приел, че според декларираното местоположение на имотите, същите попадат в населено място от I-ва категория, 1-ва група, първоинстанционният съд обосновано е кредитирал заключението на вещото лице по първата СТЕ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, предл. първо Върховният административен съд, състав на осмо отделение