Решение № 15572 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6512/2020 г.

Решение № 15572 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6512/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община (СО) – район "Люлин", чрез процесуалния му представител юрк. Колев, срещу решение № 7765 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 2498/2019 г. на Административен съд София – град, 38 състав, с което по жалба на Л. Кирякова, В. Христов, И. Кръстев, Г. Христова, А. Христова е отменена заповед № РЛН – 17 – РД – 09 – 177 от 27.02.2017 г. на Кмета на СО – район "Люлин", с която на основание чл. Чл. 193, ал. 3 и 4 от ЗУТ е учредено на Министерство на регионалното развитие и благоустройството – Агенция "Пътна инфраструктура" (ПРРБ - АПИ) ограничено вещно право върху засегнати части с площ от 0, 116 дка от ПИ идентификатор № 68134.4355.17, предвиден за изграждане на обект на техническата инфраструктура – за обслужване на път II 18 "Софийски околовръстен път – западна дъга", който имот е посочен като собственост на наследниците на Х. Коев и за който с протокол от 13.04.2016 г. е определена цена за възмездно учредяване на сервитута 4940 лв., както и с която заповед е отменена заповед № РЛН16 – РД09 – 718 от 09.09.2016 г. на Кмета на община Люлин. С решението административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението, както и Столична община е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че оспорената заповед е издадена на валидно основание чл. 193, ал. 3 и 4 от АПК. Посочва и че отменената с оспорената заповед предходна такава № РЛН16 – РД09 – 718 от 09.09.2016 г. на Кмета на община Люлин е отменена съгласно решение № 672 от 14.08.2012 г. на Министерски съвет по т. 1 във връзка с т. 3, като посочва, че тази заповед не е била вписана и в службата по вписвания. Посочва и че жалбоподателите пред първата инстанция могат да потърсят и да получат от АПИ полагащото им се обезщетение. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Л. Кирякова, В. Христов, И. Кръстев, Г. Христова, А. Христова, чрез процесуалния им представител адв. Русинова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендират разноски. Ответникът Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител юрк. Начков, изразява становище за основателност на касационната жалба и неправилност на решението. Претендира разноски. Ответникът В. Дукова посочва, че не може да изрази становище по касационната жалба. Ответниците В. Драганова, С. Бъчварова, Д. Соколова, С. Балканджиева, А. Йорданов, С. Стоянова, Н. Маринова, Й. Иванова, Т. Десева, М. Генкова, С. Йорданова, В. Варадинова, Л. Василев, В. Манолов, Ф. Илиева, Й. Илиев, Р. Маринков, Г. Маринков и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискването за писмена форма, но при допуснати нарушения на чл. 59, т. 4 от АПК при липса на посочени фактически основания за издаването й, както и допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Приел е, че при издаване на заповедта не е определен правилно кръга на правоимащите лица като незаконосъобразно са изключени по – голямата част от наследниците на Х. Коев, който е починал преди издаването й и преди да има право на обезщетение за учредения сервитут. Приел е, че в случая правото на обезщетение е преминало върху наследниците, като незаконосъобразно кръгът е сведен само до низходящите на една от дъщерите на Коев, като те изключват останалите наследници, които са им равни по степен. Приел е и нарушение от категорията на съществените при издаване на заповедта досежно приетата с нея отмяна на предходна заповед № РЛН16 – РД09 – 718 от 09.09.2016 г. със същия предмет без за това да са изложени фактически и правни основания, обосноваващи отмяната й, като е посочил, че тази непълнота препятства съдът да осъществи контрол за законосъобразност на тази част от оспорената в това производство заповед, с която е отменена предходната. Изложил е и мотиви, че тази предходна заповед не е била съобщена на всичките си адресати и не е влезнала в сила, поради което при изпращане на преписката за ново произнасяне на административния орган е дал указания да се предотврати възможността за съществуването на два акта между едни и същи страни с един и същи предмет по реда на глава седма от АПК. Достигнал е до извод и за материална незаконосъобразност на оспорената в това производство заповед, тъй като е посочил, че не са били налице предпоставките по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ за издаването й. Приел е, че това е така, тъй като за издаване на заповед чл. 193, ал. 3 от ЗУТ законът предпоставя изискване да не е постигнато съгласие между собствениците на обслужвания и служещия имот и друго техническо решение да е невъзможно. Посочил е, че в случая не се установява от представените доказателства МРРБ и АПИ въобще да са направили опит за доброволно учредяване на сервитута, като дори не са налице такива твърдения. Поради това е приел, че заповедта е издадена и в противоречие с изискванията на посочената разпоредба на ЗУТ. При тези установявания е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта, отменил я е и е върнал административната преписка за ново произнасяне при дадени указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, издадена в противоречие с чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, съгласно която "Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината". Видно от цитираното действително разпоредбата императивно изисква преди пристъпване към издаването на заповед по посочената разпоредба за административно учредяване на сервитута, да не е постигнато съгласие за доброволното му учредяване между страните. Правилно и в съответствие на доказателствата съдът е приел, че това условие не е изпълнена, което води до извод за противоречие на заповедта с изискванията на закона. Неоснователно е възражението на касатора, че заповедта е законосъобразна, тъй като съдържа посочено валидно правно основание по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ. Само посочването на правното основание не е достатъчно, а следва същата да отговаря и да са изпълнени материално правните предпоставки в съответствие с посоченото право основание. Правилен е извода на съда и за незаконосъобразност на заповедта досежно включената в нея отмяна на предходна заповед със същия предмет и страни, а именно отмяна на заповед № РЛН 16 – РД09 – 718 от 09.09.2016 г. Правилно съдът е приел, че в оспорената в това производство заповед не се съдържат нито прави, нито фактически основания за отмяна на тази заповед от 2016 г., което препятства съдът да извърши контрол за законосъобразност на тази отмяна на предходната заповед. Изложените мотиви за отмяна на заповедта от 2016 г. в касационната жалба не могат да бъдат приети, тъй като е недопустимо съдържанието на административния акт да бъде допълвано и мотивирано и то чак в касационната инстанция. В тази връзка правилно съдът е дал указания в оспореното решение, че преди ново произнасяне на административния орган следва да предприеме действия по предотвратяване на възможността за съществуването на два акта с един и същи предмет и едно и също съдържания. В тази връзка правилно съдът е приел, че заповедта от 09.09.2016 г. не е била съобщена на всичките си адресати и като такава не е влезнала в сила. Поради това следва да бъде довършена процедурата й по съобщаване на всички заинтересовани от нея лица, наследниците на Х. Коев, след което в случай, че те или някой от тях упражни правото си на жалба срещу тази заповед от 2016 г., административният орган в случай, че все още счита, че тази заповед следва да бъде отменена може да упражни правото си на отзив по чл. 91 от АПК в посочения в тази разпоредба срок и да отмени тази заповед и да издаде нова със съответния кръг правоимащи лица, както му е указано в оспореното съдебно решение. В случай, че след приключване на процедурата по съобщаване на заповедта от 2016 г. никой от адресатите й не упражни правото си на жалба и заповедта от 2016 г. влезне в сила, правилно в оспореното решение е указано, че административният орган може да я отмени по реда на глава Седма на АПК – чл. 99 и следващите от АПК по посочените в тази разпоредба срокове и предпоставки. Правилно съдът е указал, че при изпълнение на тези условия следва да се пристъпи към ново произнасяне след изпълнение на условията по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ за издаване на нова заповед. Оспореното решение е правилно и в частта на присъдените разноски, тъй като при постановяването му съдът е съобразил, че същите така както са присъдени са определени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК, тъй като постановяването на оспореното решение е при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВАС. При това положение правилно съдът се е произнесъл за разноските по водене на делото във всички инстанции и съответно е приел, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора са неоснователни исканията за присъждане на разноски от касатора и ответника о касация АПИ.