Решение № 3630 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4790/2015 г.

Решение № 3630 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4790/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ангел Шербетов, в качеството му на управител на "ШЕРБЕТОВ М" ООД, ЕИК 811184189 със седалище и адрес на управление гр. Гоце Делчев, срещу Решение № 328 от 13.03.2015 г., постановено по адм. дело № 6/2015 г. от Административен съд Благоевград . В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград (БДЗБР) не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 74/1.12.2014 г., издаден от Директора на БДЗБР - Благоевград, с който е установено по основание и размер задължение на търговското дружество за заплащане на годишна такса, за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г., в размер на 5 518. 80 лева, без начислените лихви върху сумата въз основа на Разрешително за водовземане на минерална вода № 01610260/17.09.2009 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, с което му е предоставено право за водовземане от минерална вода от находище "Огняново - Гърмен" № 53 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 на Закона за водите (ЗВ), водовземно съоръжение - Каптиран естествен извор № 17 "Тасков гьол", с обект на водоснабдяване хотелски комплекс в поземлен имот № 53326.500.63 по картата на землището на с. Огняново, общ. Гърмен, обл. Благоевград с разрешен дебит 0,5 л/сек, температура на водата - 39 градуса и разрешен годишен воден обем 15768 куб. м/годишно. За да отхвърли оспорването, като неоснователно, съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по ЗВ, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението, на основанията посочени в нормата на чл. 218 АПК, е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" и ал. 3 от ЗВ, се заплащат такси за водовземане от минерални води, като таксата се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът на тяхното изчисляване се определя с Тарифа на Министерския съвет, съгласно текста на чл. 194, ал. 6 от същия закон. За процесния период 1.01.2013 до 31.12.2013 г., за който е установено задължението на "ШЕРБЕТОВ М" ООД таксите за водовземане се определят от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила на 1.01.2012 г., изм. бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., (Тарифата). Съгласно чл. 8, ал. 1 от Тарифата, таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води ... се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблиците по чл. 10 (изчислена в лв./куб. м), а W - размерът на разрешения годишен воден обем в куб. м. Според чл. 10, ал. 3 единичният размер на таксата за водовземане от минерални води се определя по изведените критерии - цел на използване на минералната вода (за питейно-битово водоснабдяване; лечебни цели и рехабилитация и всички други цели) и нейната температура (под и равна на 30 градуса; по-висока от 30 градуса, но под 50 градуса и над 50 градуса). В процесното разрешително за водовземане от минерална вода от 2009 г., ползващо търговското дружество, категорията мин. вода е "първа", съгласно чл. 3, ал. 2 от Тарифата; при температура 39 градуса; целта - "за отдих"; обекта на водоснабдяване - хотелски комплекс. Именно при съобразяване на посочените нормативни правила е определено задължението на ответника по касация за 2012 г. (15 768 куб. м - разрешен годишен воден обем - умножен със сумата от 0.35 лв/куб. м. - "за всички други цели" = 5 518. 80 лева годишна такса). Таксата за водовземане от минерални води се дължи за всяка година от издаденото разрешение, а заплащането й не зависи от това дали водоползването е реализирано или не. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 таксата за водовземане се дължи за правото на използване на водите. Това право е придобито от "ШЕРБЕТОВ М" ООД, гр. Гоце Делчев с Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610260 от 17.09.2009 г. Като начален срок в него е посочено - 30 календарни дни след датата на разрешителното, а като краен 20 години от началния срок. Съгласно т. 23 от условията при които е разрешено водоползването, неговият титуляр следва ежегодно да заплаща такса за водовземане за разрешения обем, като същата се дължи считано от началния срок на разрешителното, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифата на Министерския съвет по чл. 194 от ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата. Видно от доказателствата по делото, разрешителното не е оспорено от адресата му, изцяло, или относно отделни негови части, не е изменено, отменено или действието му прекратено. Спирането на производството по произнасяне на административния орган по исканията за изменение на разрешителното не оказват влияние на настоящия казус и не са аргумент в полза на тезата на ответника по касация. Законът за водите не борави с понятието "спиране" действието на разрешителното за водовземане, а само с понятията "изменение" и "прекратяване на действието" му. Пред настоящата инстанция също е представено (както и по АД № 15636/2014 г. по описа на ВАС, трето отделение) решение № 5 от 17.02.2015 г. на кмета на Община Гърмен, с което се отнема разрешително № 01610260/17.09.2009 г. за водовземане на минерална вода, за което не се установява да е влязло в сила. Това доказателства, както вече е прието е неотносимо към периода, касаещ задължението на търговското дружество, определено с оспорения пред съда АУПДВ. Следователно, изводите на решаващият съд, че с АУПДВ правилно, с оглед разпоредбите на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 3 от Тарифата, е определен размера на дължимата за водоползване такса за посочения в него период, са правилни и законосъобразни, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение