Решение № 1628 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6848/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ3), чрез процесуалния представител юрк. С. Гачев, срещу Решение 67 от 17.05.2023 г., постановено по адм. дело 148 по описа на Административен съд Ямбол (АС Ямбол) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/3252 от 24.01.2020 г., издаден от настоящия касационен жалбоподател. Наред с това, ДФ3 е осъден да заплати на Био Посеви 2015 ЕООД разноски по делото в размер на 5650,00 лв. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда за липса на мотиви в процесния АУПДВ. Твърди пропуски на АС - Ямбол при преценката на събраните доказателства. Поддържа становище, че не са съобразени констатациите на проверяващите екипи, които касаят два отделни проекта, по два сключени договора, като относимо посочва единствено състоянието на трайното насаждение по сключения договор. Счита, че съдът неправилно е приел, че актът е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в пороци при извършената проверка на място от Изпълнителна агенция "Сертификационен одит на средствата от Европейския земеделски фонд" (ИА "СОСЕЗФ"), при наличието на които Разплащателната агенция (РА) да отговаря. Допълва, че относимите разпоредби за извършена проверка от РА не се приложими за ИА "СОСЕЗФ". Оспорва извода за извършено нарушение на чл. 35 АПК. Позовава се на основното заключение на приетата съдебна експертиза в частта, в която вещото лице сочи, че се наблюдава изсъхнал тревостой с различна височина като последица на липса на оран. Акцентира, че при извършената проверка на място се установяват факти, досежно уведомяването и присъствието на представител на дружеството - жалбоподател, който не е искал да подпише присъствения лист. По подробно изложените в касационната жалба съображения касационният жалбоподател иска отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. По делото е представено писмено становище, с което моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът "Био Посеви 2015" ЕООД, чрез адв. С. Енчева, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд. По същество на оспорването моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ 01-2600/3252 от 24.01.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 20а, ал. 2, във вр. с чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, т. 4.5, предл. второ, във вр. с т. 8. 3 от Договор 201626 от 20.04.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2014 - 2018 г., на Био Посеви 2015" ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 195297,85 лв. От фактическа страна е установено, че дружеството е подало заявление за подпомагане по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на винаро-лозарския сектор. Със Заповед 03-РД/2312 от 26.07.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 20, т. 2 и т. З, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП и чл. 13, ал. 9 от Наредба 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Мярка Преструктуриране и конверсия на лозя от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г. (Наредба 2 от 04.04.2014 г.), и във връзка със Заповед 03-РД/1475 от 13.05.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, заявлението на дружеството било одобрено за дейностите Засаждане с разрешения за засаждане, с които се преобразуват права от Националния резерв и Изграждане на хидромелиоративни съоръжения системи за капково напояване върху площ от 8,6850 ха с размер на финансовата помощ 349279,28 лв. На 28.07.2016 г. е сключен Договор 2016163 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярката. На 19.08.2016 г. от дружеството е подадено заявление за авансово плащане по сключения договор, одобрено до 80% от пълния размер на първоначално одобрената финансова помощ в размер на 150000,00 лв., като на 28.06.2018 г. от страна на "Био Посеви 2015" ЕООД е подадено заявление за окончателно плащане по сключения договор в размер на 199279,28 лв. След извършената проверка на място от Дирекция Технически инспекторат за времето от 23.07.2018 г. и съставяне на контролен лист за кадастрален имот е издадена Заповед 03-РД/3429 от 28.08.2018 г., с която е одобрено изплащане на финансова помощ по заявлението в размер на 195297,85 лв. и е отказано изплащане на сума в размер на 3981,43 лв. Оторизираната сума в размер на 195297,85 лв. е изплатена на дружеството на 04.09.2018 г. С Писмо с изх. 01-2600/3252 от 10.06.2019 г., на основание чл. 26, ал. 1 АПК, "Био Посеви 2015" ЕООД е уведомено, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ във връзка с направена констатация по подадено заявление за окончателно плащане по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя". Същото е издадено във връзка с получен доклад от ИА "СОСЕЗФ" на проекти по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г. по мярка "Престрктуриране и конверсия на лозя". Дружеството е уведомено, че при извършена проверка на място от страна на ИА "СОСЕЗФ" е констатирано, че живите лози в парцелите са под 60 на сто, т. е. земеделските парцели, заявени за подпомагане за дейностите "Засаждане с разрешения за засаждане, с които се преобразуват права от Националния резерв" и "Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - система за капково напояване" по Договор 2016163/28.07.2016 г., не са в добро агротехническо състояние, съгласно легалното определение на това понятие, дадено с § 1, т. 6 от ДР на Наредба 2 от 04.04.2014 г., следователно - недопустими за подпомагане на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от тази наредба. Въз основа на изложеното е обоснован извод, че дейностите, предвидени в договора, са били недопустими за подпомагане и реално получените средства по този договор са изплатени в разрез с българското и европейско законодателство. След отхвърляне на възражението, подадено от страна дружеството, е издаден процесният АУПДВ 01-2600/3252 от 24.01.2020 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, с който на "Био Посеви 2015" ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 195297,85 лв. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия. Изложил е мотиви, че същият не съдържа всички изискуеми реквизити съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а именно описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти за произнасянето на органа и които обосновават съдържанието на обективираното в акта волеизявление. От съдържанието на акта не било установено по безспорен и несъмнен начин какви точно фактически обстоятелства приема за установени органът в конкретния случай и съответно кои разпоредби счита за нарушени. След като е анализирал клаузите на Договор 2016163/28.07.2016 г. (т. 4. 5, т. 8. 3 и т. 4. 25), съдът е приел, че съгласно тях, а и правилото на чл. 30, ал. 1 от Наредба 2 от 04.04.2014 г., ползвателят на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" е длъжен да спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние съгласно Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) 922/72, (ЕИО) 234/79, (ЕО) 1037/2001 и (ЕО) 1234/2007 на Съвета (ОВ, L 347/671 от 20.12.2013 г.), заповедта на министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл. 42 ЗПЗП, както и законоустановените изисквания за управление по смисъла на Приложение II на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20.12.2013 г.) в срок до края на петата календарна година, следваща годината на окончателно изплащане на финансовата помощ, в рамките на своето стопанство. Аналогично т. 8. 3 възпроизвежда правилото, съдържащо се в ал. 4.25 на същия - в случай че ползвателят на финансова помощ не спазва или не е привел своето стопанство в съответствие с изискванията по ал. 4.25, той дължи връщане на изплатената финансова помощ частично или изцяло в зависимост от тежестта, степента, продължителността и системността на неизпълнението, установени чрез проверка на ДФЗ. Съдът е съобразил, че обстоятелствената част на оспорения акт, препраща към издадения от ИА "СОСЕЗФ" доклад. Счел е, че в случая приложеният в административната преписка Доклад за нередност 3 от 30.01.2020 г. не следва да бъде ценен, тъй като същият е съставен след издаването на АУПДВ 01-2600/3252 от 24.01.2020 г. Приел е, че при издаването на оспорения акт от страна на административния орган е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяната му. В тази връзка изложил съображения, че в нарушение на чл. 30, ал. 3 от Наредба 2 от 04.04.2014 г. при издаването на акта не са изпълнени визираните в разпоредбата изисквания, в резултат на което допуснато нарушение е нарушено правото на защита на страната, което последният не е могъл да реализира в пълен обем в административното производство. На следващо място съдът отчел, че по делото липсват данни дружеството да е било поканено да присъства на извършената от агенцията проверка, като нямало информация съставеният доклад да е подписан от негов представител съгласно Присъствен лист за ПнМ на УРН 659184, в който в графата присъствали лица от страна на бенефициента не е вписано да е присъствал нито той, нито негов надлежно оправомощен представител, което обстоятелство било потвърдено от свидетелските показания по делото. Горното, според съда, наложило извод за нарушение и на чл. 41, т. 2 от Регламент (ЕС) 809/2014 г. на Комисията. В заключение съдът приел, че в случая административният орган е допуснал нарушение и на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата, залегнал в разпоредбата на чл. 35 АПК, като е издал процесния АУПДВ без да обсъди направените от страна на дружеството в хода на административното производство възражения. След извършен анализ на представените доказателства съдът обосновал извод, че при посочване на фактическите основания за издаване на оспорения АУПДВ е използван формален подход, което довело до пълна липса на основания, тъй като не ставало ясно за кои заявени за подпомагане от дружеството имоти са установени обстоятелства по неизпълнение на договора, което според съда е наложило извод, че посочената в оспорения АУПДВ сума от 195297, 85 лв. не е обоснована по основание и размер. Съдът е обсъдил експертните заключения, наред с данните и доказателствата (вкл. снимков материал) от извършената от органите на Технически инспекторат към ДФЗ проверка на място (ПнМ) преди окончателно плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, данните и събраните доказателства при извършената ПнМ в периода 07.01.2019 г. 09.01.2019 г. от одитиращия орган; представените от бенефициера писмени доказателства пред ДФЗ и е приел, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон, поради което е постановил неговата отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Несподелими са съображенията на първоинстанционния съд, че спорният АУПДВ не съдържа фактическите обстоятелства, дали основание на административния орган да го издаде. Допуснатата неточност в титулната част на акта, която следва от погрешното посочване на номер и дата на договора, сключен между ДФЗ и Био посеви 2015 ЕООД следва да се счита отстранена предвид коректното неколкократно позоваване понадолу в текста на АУПДВ на Договор 2016163 от 28.07.2016 г. относим към подпомагане на дейностите Засаждане с права от Национален резерв и Изграждане на хидромелиоративни съоръжения система за капково напояване относно заявените земеделски парцели за подпомагане по този договор. Ясно и недвусмислено от съдържанието на спорния акт се извеждат фактическите основания да бъде издаден във връзка с получен в ДФЗ годишен доклад от ИАСОСЕЗФ. Конкретно е посочено, че при извършена проверка на място от страна на ИАСОСЕЗФ е констатирано, че земеделските парцели, заявени за подпомагане за посочените дейности не отговарят на определението за добро агротехническо състояние съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба 2 от 04.04.2014 г. те били недопустими за подпомагане по мярката, тъй като живите лози в насажденията са под 60 на сто и не покриват минималните изисквания. Направеното позоваване на изготвения от ИАСОСЕЗФ доклад въз основа на извършената проверка е във връзка с приетото, че дейностите, предвидени в Договор 2016163 от 28.07.2016 г. не са извършени в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба 2 от 04.04.2014 г. и реално получените средства по този договор са изплатени в разрез с българското и европейско законодателство, както и това, че ДФЗ неправомерно е изплатил финансова помощ в размер на 195297,85 лв. Въпреки така приетото от настоящия съд, крайният правен извод на съда за незаконосъобразност на спорния АУПДВ е правилен - обоснован на приобщените по делото доказателства и в съответствие със закона. Въз основа на анализ на доказателствената съвкупност и при съобразяване съдържанието на представеното по делото извлечение от посочения годишен доклад на ИАСОСЕЗФ, чиито констатации съставляват фактическото основание за издаването на акта, не се установяват материалноправните предпоставки за това. Съдържанието на доклада, представен по делото, е неотносимо към подпомагането на земеделския парцел по Договор 2016163 от 28.07.2016 г. и констатации досежно състоянието на лозовите насаждения в заявения от Био посеви 2015 ЕООД парцел 57652-0-133, включен в предмета на договора, няма (освен еднократно споменаване на УРН на бенефициера и сумата, които са извън контекста на дължимите относими установявания). Такива не се съдържат и в приложените към него и представени по делото снимки, присъствен лист и контролен лист, приети по делото като доказателства в съдебното заседание на 10.10.2022 г. в АС - Ямбол. Предвид изрично посоченото в доклада, констатациите са относно бенефициер с УРН 659184 за земеделски парцели 57652-0-100 и 57652-0-131. Видно е от доказателствата към преписката, че процесният земеделски имот е този с 57652-0-133 и впрочем, именно с него са били свързани всички поставени въпроси към вещото лице, изготвило заключенията на допуснатите по делото основна и допълнителна съдебни агротехнически експертизи, констатациите в тях, както и показанията на разпитания по делото свидетел В. Петров. Приобщеният по делото Доклад за нередност 3 от 30.01.2020 г. (Приложение 9), който съдържа констатации относно този земеделски имот е неотносим, доколкото не съставлява фактическо основание за издаване на АУПДВ носи последваща дата и последният не препраща към него. С Определение 247 от 03.06.2022 г. първоинстанционният съд е дал конкретно указание във връзка с разпределението на доказателствената тежест до административния орган за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт. Нещо повече, в съдебното заседание на 12.09.2022 г. съдът е разпоредил изискването от ИАСОСЕЗФ на заверено копие от пълния доклад, касаещ 2018 г., ведно с приложените към него протоколи, снимков материал и други. При така констатираната доказателствена липса и изпълнение на процесуалното задължение на съда по чл. 170, ал. 1 АПК и чл. 163, ал. 3 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, неустановяване на предпоставките за издаване на оспорения АУПДВ следва да намери израз в неговата отмяна. Доколкото като краен резултат именно това е сторил първоинстанционният съд, решението му като валидно, допустимо и правилно по резултата си следва да остане в сила. При така приетото от настоящия съд доводите на касационния жалбоподател, основани на обсъждане заключението на приетата основна съдебна експертиза и по същество на спора се явяват неотносими за правилното решаване на въпроса относно правилността на обжалваното съдебно решение и не следва да се обсъждат. По изложените съображения, като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, АС Ямбол е постановил правилен по резултата си съдебен акт, който не страда от релевираните касационни пороци и следва да остане в сила. При този изход на спора в полза на ДФЗ не се следва присъждането на разноски, а на ответника по касация се дължат разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 5000,00 лв. за касационната инстанция съобразно направеното искане и представените доказателства за заплащането му. Договореното и заплатено възнаграждение в случая не е прекомерно, с оглед разпоредбите на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение