Решение № 8699 от 20.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ИД на ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 50 от 09.03.2023 г., постановено по адм. д. 798/2022 г. по описа на Административен съд-Велико Търново(АС-Велико Търново), с което по жалба на Т. Тодоров е отменена негова заповед 800/16.11.2022 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по касация - Т. Тодоров оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Съображения излага в писмен отговор и в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактическите установявания от АО както и формираните от него правни изводи, но при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с неговата цел. Съдът е счел, че АО не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство, не му е дал възможност да прави възражения и да сочи доказателства, както и не е връчил на жалбоподателя новата длъжностна характеристика от 01.03.2022г. АС-Велико Търново е приел, че промяната на професионалната област по длъжностна характеристика, изисквана за заемане на длъжността касателно въведените изисквания за притежаване от служителя на дигитална компетентност, изцяло зависи от органа по назначаването и не е обективна невъзможност по см. на чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл. Според съда в случая не е налице нова фактическа обстановка, същата не поражда обективна невъзможност да се изпълнява предвидената в длъжностната характеристика дейност, доколкото е налице атестация на жалбоподателя, от която е видно, че същият има такава дигитална компетентност, като промяната в длъжностната характеристика зависи от волята на страните, а именно от тази на органа по назначаването. Съдът е приел, че с оспорената заповед е нарушено произтичащото от влязлото в сила съдебно решение на АС-Велико Търново за отмяна на предишно прекратяване на служебните правоотношения право на служителя да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди незаконното му уволнение, макар и формално да е издадена заповед за възстановяване, но веднага на същата дата служителят е освободен от тази длъжност на ново несъществуващо основание. Решението е правилно. В процесния случай Т. Тодоров е заемал по служебно правоотношение длъжността директор в Областна дирекция на ДФЗ-Велико Търново. Със Заповед 134/2.02.2022г. на ИД на ДФЗ държавния служител e бил уволнен дисциплинарно. Заповедта е отменена с влязло в сила на 31.10.2022г. решение 123 от 05.05.2022г., постановено по административно дело 121/2022г. на АС-Велико Търново. Със Заповед 799/16.11.2022г. ИД на ДФЗ е възстановил служителя на заеманата преди уволнението длъжност, като с процесната заповед 800/16.11.2022 г. в същия ден е прекратено служебното му правоотношение, на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Като основание за прекратяването е посочено, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения-не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативни актове- /т.II-11 от Приложение 1 към чл.3, ал.1 от НДХДСЛ и чл.15, ал.2 НУРОИСДА, и в утвърдената длъжностна характеристика от 01.03.2022г. за длъжността директор в областна дирекция в ДФЗ не притежава изискуемата дигитална компетентност съгласно т.11 от раздел необходими компетентности, необходима за ефективно изпълнение на длъжността. За да е осъществен фактическия състав на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл трябва да е възникнала нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля. В конкретния казус посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, защото включеното в длъжностната характеристика за длъжността директор в Областна дирекция на ДФЗ изискване за дигитална компетентност в раздел XI Необходими компетентности, не е обстоятелство, създаващо нова фактическа обстановка по смисъла на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Посоченото изискване за заемане на длъжността е въведено с длъжностната характеристика, утвърдена от главен секретар на ДФ Земеделие на 01.03.2022г., т.е. не е налице обективна причина, довела до промяна във фактическото положение, а промяната е последица от волеизявление на органа по назначаване (чл.10, т.8 от Устройствения правилник на ДФЗ). Процесните изменения в длъжностната характеристика, не са свързани с обективен фактор, а са предприети по волята, преценката и съобразно правомощията на органа по назначаването, поради което не могат да обосноват обективна невъзможност за служителя да изпълнява задълженията си. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Промяната в изискванията за заемане на процесната длъжност в частта Необходими компетентности са изцяло резултат на субективен елемент, изразен в упражнената воля от страна на органа по назначаване. Предвид изложеното верен е извода на съда за противоречие на акта с приложимите материалноправни разпоредби. Споделя се и заключението на първостепенния съд за противоречие на оспорения акт с целта на закона. При съпоставка на съдържанието и хронологията на издаване на оспорения акт с останалите доказателства по делото са налага извода за превратно упражняване от АО на правомощията за прекратяване на служебното правоотношение в случая с единствената цел елиминиране на конкретния държавен служител, която цел не преследва най-доброто функциониране на процесната обществена служба, т.е. на целта, заложена от законодателя, а на други цели, които предвид обективните факти по делото са незаконосъобразни. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Велико Търново е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Заключението на първостепенния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед кореспондира със събраните по делото доказателства и е формирано след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното, решението на АС-Велико Търново като постановено при липса на отменителното основание по чл. 209, т. 3, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и претенцията за разноски, в полза на адвокат Ц. Дончева в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА следва да се определи възнаграждение в размер на 1000 лева при неуважено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, и съобразно минималния предвиден размер в чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за една съдебна инстанция, за заплащането на което трябва да се осъди ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение