Решение № 8038 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2018 г.

Решение № 8038 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 5369/05.09.2018 г., постановено по адм. д. № 5246 по описа на Административен съд С. град за 2017 г. С атакуваното решение, е отменен частично Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/09.12.2013 г. издаден от Финансовия директор на "Л. С." ЕАД, потвърден с решение № 100-829 от 16.01.2014 г. на Изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД. От постановения съдебен акт са останали недоволни и двете страни в производството, поради което го обжалват. Първата касационна жалба е подадена от Финансовия директор на Л. С. ЕАД, срещу решение № 5369/05.09.2018 г. постановено по адм. д. № 5246/2017 г. на АССГ, в частта, с която АУПДВ е отменен. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Липсва пълноценно и всестранно позоваване на събраните по делото доказателства. Решаващият състав на АССГ, при произнасянето си излиза извън рамките на указанията дадени му с решение № 6153/17.05.2017 г. по адм. д. № 5095/2016 г. по описа на ВАС. С допуснатите отново експертизи съдът, разширява недопустимо обхвата на проверката си. Неправилно е прието, че предметния обсег на проверявания период е от 01.09.2008 г. -2009 г., а в АУПДВ се отразяват лихви за фактури издадени през 2006 г. и 2007 г. Решаващият състав не е отчел обстоятелството, че фактурите за лихви се издават едва след като е налице плащане по главницата. Конкретно по фактура № 10659, плащането е осъществено на 30.12.2008 г., а на следващият ден е издадена фактурата и следователно е включена в ревизирания период. Поддържа се твърдение, че след като лихвата се установява по основание и размер в проверявания период, то тя става изискуема и ликвидна в този период и включването й в АУПВД е напълно законосъобразно. Възразява се и срещу приетото, че погасяването на дължимите такси и лихви върху тях не е извършено по правилата на чл. 169 от ДОПК, като не е отчетено изричното волеизявление на длъжника коя от дължимите суми иска да погаси. Този извод на съда противоречи на събраните по делото доказателства и установените погасявания на задълженията. На следващо място според касатора, решаващият състав не е разгледал и обсъдил всички доказателства представени и приети по делото: например не е отчетено споразумението между страните, което не е такова по чл. 171 от ДОПК. Пренебрегвайки това споразумение съдът неправилно е отнесъл сумата от 3 559 900. 83 лв. за погасяване на главници, които не са били дължими съгласно споразумението до 20.08.2018 г. Не е съобразено установеното от експертите, че записите в двете счетоводства напълно си съответстват, като този факт не е отчетен като такъв свързан със законосъобразността на АУПДВ. Касаторът излага и конкретни съображения по издадените фактури, които неправилно са отчетени от решаващият състав и сочи, че размерът на общото задължение по акта не се променя само поради грешното отнасяне на фактурите по видове такси. Въз основа на тези твърдения се иска решението, в частта, с която е отменен АУПДВ да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата срещу акта да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Оспорва подадената касационна жалба от "България Ер" АД, като я намира за неоснователна по подробни писмени съображения. Касационна жалба срещу решението на АССГ е подадена и от "България Ер" АД. Основен аргумент на обжалването поддържан от втория касатор е, че органът издал акта е некомпетентен и като е приел друго съдът е постановил неправилен съдебен акт. Според изложеното в касационната жалба не е съобразено обстоятелството, че изпълнителният директор на търговското дружество "Л. С." ЕАД, няма правомощия да възложи установяването на публични държавни вземания, каквито са летищните такси, тъй като по закон администрирането им е правомощие на въздухоплавателната администрация. Неправилно решаващият състав се е позовал на мотивите относно компетентността изложени от ВАС в решение № 6153/17.05.2017 г. постановено по адм. д. № 5095/2016 г., тъй като е налице нова нормативна уредба, която не е съобразена. Твърдението на касатора е, че след 2011 г. летищните такси, които се събират от търговско дружество каквото е "Л. С." ЕАД, нямат характер на публични държавни вземания. На последно място относно нищожността на акта се поддържа, че в Наредбата и Закона за гражданското въздухоплаване не са предвидени органи, които да издават АУПВД. Изпълнителният директор и финансовият директор на търговското дружество "Л. С." ЕАД, нямат качеството на административни органи, по смисъла на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. От представените по делото доказателства при повторното разглеждане на делото не се установява компетентност на органите по установяване на публичните държавни вземания. При издаването на акта не е спазена нито една от формите на компетентност – степенна, материална и времева. При постановяване на решението, съдът не е отчел допуснатите при издаване на АУПДВ съществени процесуални нарушения, които са наведени още при образуване на делото с жалбата до АССГ. Не е обсъдено твърдението, че не може да се установи кога е започнало производството по издаване на акта. От доказателствата по делото е видно, че размерът на задължението е определен предварително, преди започване на процедурата по издаване на АУПДВ, тъй като с решение № 5/28.11.2013 г. на Съвета на Директорите е посочен същият размер на задължението, който в последствие е посочен в акта, което е нарушение на изискването на чл. 35 и чл. 36 от АПК. При възлагане на проверките относно задълженията органът, който издава разпореждане за извършването им не може да е този, който осъществява и административния контрол в последствие. Протокол № 11/02.02.2013 г., в който се съдържат установяванията относно задълженията на "България Ер" АД, е съставен и подписан от органа издал АУПДВ. "България Ер"АД е разбрала за производството на 02.12.2013 г., когато задълженията са били вече установени. Не е отчетено обстоятелството, че актът е издаден преди изтичане на указания в уведомлението срок за представяне на възражения и доказателства, поради което адресатът не е имал възможност изобщо да участва в производството. Органът провел административната процедура не е спазил правилата на Вътрешния ред за установяване на публични държавни вземания за летищни такси, утвърден със заповед № 704 от 27.11.2013 г. на Изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД. Последният аргумент на касатора е липсата на ясна обосновка за размера на таксата спрямо стойността на видовете услуги, което води до невъзможност да се установи начина на определянето им. Начинът, по който се формира задължението, следва да отговаря на предоставяната услуга, а не е ясно каква е тя, което налага извод за незаконосъобразното им определяне. Нормативните актове не определят начина на изчисляване на таксите, а вещите лица не са установили какви са разходите за предоставянето на тези услуги от летищният оператор. В проведеното по делото открито съдебно заседание, от процесуалните представители на дружеството се прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за задълженията възникнали през 2008 г. Въз основа на горните твърдения, се иска отмяна на атакувания съдебен акт, в частта, с която жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна. В писмен отговор по делото се излагат подробно становище за неоснователност на подадената касационна жалба от Финансовия директор на "Л. С." ЕАД. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор в представено по делото писмено становище, намира подадените касационни жалби за процесуално допустими. Относно твърденията за нищожност на процесния АУПДВ изразява становище за неоснователност на изложените аргументи. Намира, че макар мотивите на отменителното решение да нямат формирана сила на пресъдено нещо относно спора за валидността на процесния акт, е налице обвързващата сила на мотивите, което ограничава рамките на съдебната проверка и предмета на съдебния контрол при новото разглеждане на делото. Ако при касационната проверка за законосъобразност на първоначалното съдебно решение на АССГ, ВАС беше установил нищожност на АУПДВ, щеше да я прогласи, но той е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане, на друго основание и с други указния, които са задължителни за изпълнение. Намира касационната жалба на "Л. С."ЕАД - за частично основателна, а подадената от "България Ер" АД за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби, подадени срещу първоинстанционното решение са процесуално допустими, поради което се дължи разглеждането им по същество. Предмет на проверка пред АССГ, е бил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/09.12.2013 г. издаден от Финансовия директор на "Л. С." ЕАД, потвърден с решение № 100-829/16.01.2014 г. на Изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД, с който за периода от 01.09.2008 г. до 30.06.2009 г. на "България Ер" АД са установени задължения за летищни такси в общ размер 19 344 498. 40 лв., от които 12 403 264. 75 лв. главница и лихви в размер на 6 917 067. 97 лв. Производството пред първоинстанционният съд е повторно, след като с решение № 6153/17.05.2017 г., постановено по адм. д. № 5095/2016 г. на ВАС, е отменено решение № 1253 от 26.02.2016 г., постановено по адм. д. № 1505/2014 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С отменителното решение е указано: "при новото разглеждане на делото, съдът следва да извърши собствена оценка на заключенията на вещите лица и да разгледа направените от жалбоподателя възражения за спазването на административно производствените правила в тяхната цялост, като обезпечи и събирането на доказателства в тази посока. ". Решаващият състав, при повторното разглеждане на делото, анализирайки установените факти, с оглед приложимите процесуални и материално правни разпоредби е приел следното: оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, като изцяло са споделени мотивите на ВАС и установената непротиворечива практика, относно компетентността на Изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД да възлага събирането на публични държавни вземания. Според аргументите на съда, при повторното разглеждане на делото извод за нищожността на процесния АУПВД, може да бъде направен единствено въз основа на нови доказателства и то събрани при условията на чл. 226, ал. 1 и ал. 2 от АПК или в изпълнение на указанията на ВАС, в отменителното решение /ако има такива/ или въз основа на писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и на доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Тъй като тази хипотеза не е налице, а въпросът относно нищожността на процесния АУПДВ е обсъден от ВАС, като не са налице основания за повторно обсъждане на твърденията за липса на компетентност у органа издал акта. Прието е също така, че процесния АУПДВ, е издаден в предвидената от закона писмена форма и съобразно изискванията на чл. 59 от АПК, като формално съдържа фактическите и правни основания. В изпълнение на указанията на ВАС, дадени в отменителното решение са обсъдени и твърденията относно наличието на съществени процесуални нарушения при издаване на АУПДВ. В решението е направен извод, че не са налице нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, които да са засегнали правото на защита на задълженото лице и да са самостоятелно основание за отмяна на акта. Макар процесния АУПДВ да е издаден един ден преди изтичане на срока определен в уведомление изх. № 100-20834 от 02.12.2013 г., за представяне на възражения и доказателства, това не е повлияло върху възможностите на "България Ер" АД да се защити. Още на 06.12.2013 г. е постъпило възражение от авиокомпанията, в което е посочено, че производството по установяване на вземането за летищни такси следва да се прекрати. В последствие не са представяни други доказателства, които да не са обсъдени при административното обжалване. Според съда, жалбоподателя обективно се е възползвал от предоставените му права по АПК, чрез депозиране на възражение преди издаването на АУПДВ и произнасянето на органа в последния ден от седмодневния срок не е нарушило правото му на защита. Като неоснователни са преценени от АССГ, твърденията за неспазване на Вътрешния ред за установяване на публични държавни вземания за летищни такси утвърден със заповед № 704 от 27.11.2013 г. на Изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД. При издаване на АУПДВ, според решаващият състав следва да бъде установена само компетентността на органа издател на акта, но не и на длъжностните лица, които са събрали и проверили данните във връзка с издаването на този акт. При произнасянето си съдът е определил предметния обсег на производството единствено до неплатените летищни такси за 2008 г. и 2009 г. и лихвите за забава върху тези такси, но не и лихвите за забава за периода преди 2008 г. Въз основа на това е приел, че е налице допуснато съществено нарушение при определяне на задълженията по т. 2.5.1 от АУПДВ, с която се установява вземане за лихви в размер на 646 735. 25 лв., за периода от 31.12.2008 г. до 20.09.2009 г. върху платени фактури, които са издадени през 2006 г. и 2007 г. В тази част процесния АУПДВ е отменен като незаконосъобразен. По отношение на останалата част от акта, не са констатирани нарушения на разпоредбите на чл. 26, ал. 1; чл. 34 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от АПК, които биха могли да доведат до незаконосъобразност на административния акт само на това основание. При извършената от съда преценка за съответствие с материалния закон на акта е прието, че са допуснати нарушения, които налагат частичната му отмяна. В мотивите на съдебното решение е обоснован извод, че неправилно са определени летищните такси по т. 2. 1 – за кацане на въздухоплавателни средства за периода от 01.09.2008 г. до 30.06.2009 г. за разликата над 2 869 281. 44 лв. до 4 466 551. 55 лв.; по т. 2. 2 в частта, с която е определено неплатено задължение за такса паркиране за периода от 01.09.2008 г. до 30.06.2009 г. за разликата над 27 291. 65 лв. до 40 464. 17 лв.; т. 2. 3 в частта, с която е определено неплатено задължение за такса пътници за периода от 01.09.2008 г. до 30.06.2009 г. за разликата над 4 709 659. 17 лв. до 7 289 815 лв.; т. 2. 4 в частта, с която е определено неплатено задължение за такса ползване на пътнически ръкав за периода от 01.09.2008 г. до 30.06.2009 г. за разликата над 413 111. 40 лв. до 606 433. 63 лв.; т. 2. 5 от акта, в която е определено задължение за предявена обща лихва по т. 7 от Наредбата за периода от 31.12.2008 г. до 20.02.2009 г. за разликата над 5 180. 44 лв. до 6 917 067. 97 лв.; т. 2. 6 се отменя изцяло, както и т. 3 от акта в частта, с която е определено неплатено задължение общо за разликата над 8 024 524. 10 лв. до 19 344 498. 40 лв. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съобразявайки това свое задължение, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ, като валидно и допустимо. Правилни са изводите на съда за това, че АУПДВ № 11/09.12.2013 г. е издаден от компетентен орган. Основанията за нищожност на АУПДВ, които "България Ер" АД поддържа и при настоящото разглеждане на делото са неоснователни. За да установи задълженията за летищни такси на "Л. С." АД, следва да са възложени административните функции по събирането им. Тази възможност се обосновава със сключения Финансов договор между Република България; Европейската инвестиционна банка и "Л. С." ЕАД /краен бенефициент/ за финансиране на проекта за реконструкция и разширение на Л. С., ратифициран със закон, приет от 38-то Народно събрание на 05.11.1997 г., обн., ДВ, бр. 104/11.11.97 г., изм. и доп., ДВ, бр. 51/03.06.03 г. Според т. 6. 09 от този договор, докато заемът не бъде погасен, заемополучателят ще предостави на крайния бенефициент правото да събира и усвоява всички такси за кацане, паркиране и обслужване на пътниците, както и други такси на Л. С. и разпоредбата на чл. 120, ал. 5, т. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, съгласно която летищните такси по ал. 1 за гражданските летища за обществено ползване - публична държавна собственост, се събират в случаите на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България - при условията, определени в него. В Международният договор и Споразумението, определят кой разполага с правото да събира и усвоява всички такси за кацане, паркиране и обслужване на пътници, но не е определен реда и органа по установяване на вземанията за летищни такси, поради което е приложим реда на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата, ако в закон не е определен органът по издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. След като на "Л. С." АД са възложени функции по администрирането на таксите, то и изпълнителния директор като ръководител на администрацията, натоварена със задължението по събиране на таксите по чл. 120, ал. 1 от ЗГВ по силата на чл. 120, ал. 5, т. 3 от ЗГВ е компетентен да определи орган за издаване на акта. Макар и нетипичен административен орган "Л. С." АД е приравнено на такъв съгласно § 1 от ДР на АПК, като са му възложени функции по събиране на летищни такси. Установяването на тези такси се извършва по реда на АПК. Неговия представител - Изпълнителният директор е компетентен съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК, да определи кое длъжностно лице да изпълнява функциите по установяване на вземания. Това е направено със заповед № 709/28.11.2013 г., като за орган издаващ АУПДВ е определен Финансовият директор на "Л. С." АД. Въз основа на вменените му функции и при изричното посочване в чл. 166, ал. 2 от ДОПК, упълномощен от административния орган длъжностно лице при спазване правилата на АПК следва да установи задълженията на "България Ер" АД произтичащи от летищни такси. Споделят се изводите на АССГ, че при повторното разглеждане на делото, след като ВАС изрично е обсъдил валидността на административния акт и е приел, че не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, не може при липса на нови доказателства да се обсъжда отново този въпрос. П. на проверката на АУПДВ е определен от решението, с което делото е върнато за ново разглеждане, а в мотивите на решение № 6153 от 17.05.2017 г., по адм. д. № 5095/2016 г. на ВАС, е указано само обсъждане на твърденията за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и излагане на собствени мотиви относно доказателствата по делото. В изпълнение на указанията на касационната инстанция първоинстанционния съд е посочил, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Допуснатите нарушения на административно производствените правила, доколкото такива се констатират, не са от категорията на съществените и не са самостоятелно основание за отмяна на процесния акт. В решението са коментирани твърденията относно издаване на АУПДВ преди изтичане на срока за възражения, обстоятелството, че първо е извършена проверка по данните в счетоводството на "Л. С." ЕАД за това налице ли са според тези данни дължими и неплатени от превозвача такси, който е обсъден на проведения Съвет на Директорите и едва след това "България Ер"АД е уведомена за започване на производство по установяване на вземането. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице нарушаване на изискването за уведомяване относно началото на производство, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя в производството по издаване на акта. Въпреки това при постановяване на съдебния акт, първоинстанционният съд не е обсъдил твърдението на жалбоподателя, което е наведено още в жалбата по повод на която е образувано производството – че задълженията са определени по общи периоди и общи суми, като липсва ясна обосновка за размера на таксата спрямо стойността на услугата. От съдържанието на АУПДВ е видно, че задълженията са установени по видове: за кацане на въздухоплавателните средства; за паркиране; пътници; ползване на пътнически ръкав и лихви. Според твърденията на органа издал акта, поддържани и в настоящото касационно производство размерът на задълженията е установен общо и няма значение за коя такса какъв размер е определен. Обстоятелството, че размерът на общото задължение не се променя, с оглед стойността на отделните такси не налага извод за законосъобразност на АУПДВ в неговата цялост. Неоснователно в касационната жалба на "Л. С." се поддържа, че към АУПДВ са приложени под опис всички доказателства, които дават информация относно видовете такси и начина на тяхното изчисляване. Вярно е, че фактическите основания за издаване на акта, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС могат да се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му, но в конкретния случай липсата на мотиви в акта не може да бъде санирана чрез прилагане на доказателства под опис към него. Недопустимо е страната, а още по малко съдът да установява конкретните факти послужили за издаване на АУПДВ и при проверката относно неговата законосъобразност да конкретизира акта, въз основа на приложени документи под опис към него. Органът издал акта се позовава и на фактурите издадени по дължимите плащания, но от съдържанието им е видно, че е фактурирана "такса кацане" или "паркинг" и т. н., без да е посочено дали тази цена е за брой кацане, дали е за определен период от време или касае само предоставените услуги в месеца за който е издадена фактурата. Актът за установяване на вземания, следва ясно и безпротиворечиво да установява дължимите летищни такси, по пера, по периоди и да съдържа описание на конкретните предоставени услуги, за които се дължат тези такси. Основанието за събиране на летищни такси е предвидено в нормативен акт, както сочи представителят на ВАП, но характера на вземането налага необходимост ясно да бъде конкретизирана предоставената услуга не само по вид, за да е ясно как е формирано задължението. Освен това актът, следва да се съдържа обсъждане на критериите, по които са формирани цените на таксите за предоставените услуги от Л. С.. От съдържанието на процесния акт е видно, че е изготвен въз основа на протокол № 11/02.11.2013 г., но този протокол не е с по-подробно съдържание и установява по начин идентичен с този по АУПДВ размерът на дължимите такси от "България Ер" ЕАД. Размерът на различните видове таксите определени с процесния АУПДВ не може да бъде предполагаем и начислените суми да се отнасят за една или друга от предоставяните услуги, стига да не се променя крайното задължение. Законосъобразното установяване на конкретните видове такси определя размерът на общото задължение. Както е прието в мотивите на решение № 3738 от 14.03.2019 г. по адм. д. № 14700/2008 г. на ВАС, летищният оператор следва да може да си възстанови пълните реални разходи по предоставянето на услуги, но от друга страна ползвателите на тези услуги следва да плащат обявени, справедливи, недискриминационни и конкурентни такси за летищни услуги. Видно от съдържанието на процесния акт, липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на съобщаване на акта да се запознае с позицията на органа относно предпоставките, наложили установяването на този размер на вземанията. Несподелимо е твърдението в касационната жалба на Финансовия директор на "Л. С." ЕАД, че авиокомпания "България Ер" АД, отдавна осъществява своята дейност, заплаща летищни такси и има знание за това как се определят същите. Това обстоятелство не освобождава от задължение органът, който установява вземането, при издаване на акта да действа по правилата на АПК. В качеството си на орган комуто съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК са възложени властнически функции Финансовият директор на "Л. С." ЕАД, е следвало да изложи конкретни и ясни мотиви за формирането на дължимите такси, а като не е сторил това е издал АУПДВ в нарушение на чл. 34 и чл. 35 от АПК, тъй като се установяват задължения общо за периода, като не е посочен начина на формиране на таксите. Липсата на яснота, конкретика и мотиви в административния акт, обосноваващи издаването му, води до неговата незаконосъобразност, защото лишава адресата му от възможността да извърши преценка относно правилното определяне на задълженията, редът и начинът по който са формирани дължимите суми, като по този начин се засяга правото му на защита. Тази липса от не може да бъде коригирана с приложените документи под опис към АУПДВ и издадените фактури, а освен това лишава съда от възможността да извърши преценка относно законосъобразността на определените задължения и начина по който е формиран размерът на дължимите летищни такси. Относно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, по отношение на летищните такси, дължими за 2008 г., направено в открито съдебно заседание на 06.03.2019 г., решаващият състав намира, че е основателно за задълженията възникнали през 2008 г., но тъй като са налице основания АУПДВ да бъде отменен и без позоваването на изтекла абсолютна погасителна давност, то възражението не следва да бъде обсъждано подробно, с оглед установените в ЗГВ и НТИЛОПАО правила за плащане на таксите. Следва да бъде отбелязано, че установяването на задълженията за летищни такси в общ размер без яснота за кой период какви такси се дължат, препятства и обсъждането на възражението за изтекла абсолютна погасителна давност. От горните мотиви се налага извод за незаконосъобразност на издадения АУПДВ № 11/09.12.2013 г. Въз основа на горното, настоящият състав на ВАС, осмо отделение намира, че подадената жалба от "Л. С." АД срещу решението на АССГ в отменителната му част неоснователна и не следва да бъде уважена. Решението, в тази част е правилно като краен резултат, макар и по съображения различни от изложените от първоинстанционния съд и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на "България Ер" АД, срещу решението в частта, с която жалбата на дружеството е отхвърлена е основателна, като се налага извод за наличие на допуснати от органа по установяване на публичното държавно вземане съществени нарушения на административно производствените правила и нарушение на материалния закон. В тази част, решението следва да бъде отменено, като вместо него се постанови отмяна на задълженията по АУПДВ. При този изход на делото в полза на "България Ер" АД, следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството, за които са представени доказателства, че са заплатени в размер на 122 810 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение