Решение № 9530 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14964/2011 г.

Решение № 9530 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14964/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София срещу решение от 15.09.2011 г., постановено по адм. д. № 919/2007 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, с което по жалба на "Анбока" ООД е отменен ДРА № 453/25.07.03 г., издаден от главен данъчен инспектор при ДП "Оборище" при ТДД - София, мълчаливо потвърден по реда на чл. 121, ал. 4 ДПК (отм.) от Регионален данъчен директор - София относно непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 109, ал. 11, вр. ал. 12, т. 3, 5, 6 и 7 ДПК (отм.) в общ размер на 1 034 789,49 лв. по фактури, издадени от "Вертикал" ЕООД и "Про - Консулт" ЕООД, представляващ доначислен ДДС в размер на 905 403,19 лв. за данъчен период 1.09. - 30.11.2000 г. и съответно начислени лихви в размер на 723 480,07 лв. Съдът се е позовал на изтекла абсолютна погасителна давност. Присъдени са разноски по делото в полза на "АНБОКА " ООД в размер на 2 400 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Касаторът иска отмяна на решението на СГС и отхвърляне на жалбата срещу ДРА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Анбока " ООД, гр. София, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение в настоящия състав след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни отменителни основания приема за установено следното: Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение по адм. д. № 4004/2006 г. Върховният административен съд в производство по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС (отм.) по касационна жалба на ДД "ОУИ" - София е отменил решение от 7.02.06 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 247/04 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, със задължителни указания - да се произнесе по валидността на оспорения ДРА, съобразно представените пред касационната инстанция 3 броя влезли в сила ДРА за същите данъчни периоди. ВАС е приел, че при постановяване на решението си съдът е допуснал процесуално нарушение което е съществено и се изразява в това, че съдът е пренебрегнал и не е обсъдил възраженията за нищожност на обжалвания ДРА и не е събрал в тази връзка поисканите от жалбоподателя писмени доказателства - влезлите в сила ДРА за същите данъчни периоди. ВАС е приел, че СГС е следвало да започне проверката за законосъобразността на ДРА именно от действителността на обжалвания ДРА. В тази връзка са дадените задължителни указания от ВАС в отменителното решение, които съдът е следвало да изпълни при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото съдът е събирал доказателства във връзка с указанията на ВАС, но отново не се е произнесъл по възражението за нищожност на ДРА. Съдът е приел, че към 1.01.2011 г. тези задължения се погасяват с абсолютна погасителна давност, съобразно чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) и ги е обявил за погасени по давност. Съдът е изложил неправилни мотиви по тълкуване и прилагане на относимите разпоредби от ДПК (отм.) и действащия ДОПК. Няма данни предварителното изпълнение на ДРА, което е по закон, да е спряно. Поради това, че давността е свързана с изпълнението на непогасени задължения, в случая предварителното изпълнение на ДРА води до извод за липса на непогасени задължения и неприложимост на института на давността. Съдът макар и лаконично, е изложил мотиви по съществото на спора. Съдът не се е произнесъл по възражението за нищожност на ДРА, поради наличие на издадени и влезли в сила ДРА за същите данъчни периоди, с възстановени данъчни задължения и не е изпълнил указанията на Върховния административен съд в отменителното решение. Видно от представените по делото 3 броя ДРА се установява: С ДРА № ДП 01-0978/9.11.2000 г. за данъчен период м. 09.2000 г. изцяло е възстановен ДДС в размер на 584 246, 02 лв.; с ДРА № ДП-01-1047/23.11.2000 г. за данъчен период м. 10.2000 г. изцяло е възстановен ДДС в размер на 437 848,04 лв.; с ДРА № ДП-1110/18.12.2000 г. за данъчен период м. 11.2000 г. изцяло е възстановен ДДС в размер на 914 240,33 лв. Като позитивни за ДЗЛ актове, същите не са обжалвани и са влезли в сила. Съгласно депозиран доклад на данъчен експерт в отдел "Инспекторат" при РДД - София с вх. № 93-01-0027/10.09.2011 г. и въз основа на направен със същия анализ на установени данни за данъчни периоди, включително и процесните три данъчни периоди - м. 09., м. 10 и м. 11.2000 г. и предложение да се прецени необходимостта от преоблагане на "Анбока" ООД, регионалният данъчен директор при РДД - София е възложил извършването на ревизия за изменение на установени данъчни задължения по реда на чл. 116, вр. чл. 115 ДОПК. По така възложената ревизия, издаденият ДРА № 54/5.07.2001 г. е бил отменен с решение № 480/17.03.2003 г. на РДД - София и е указано да се извърши нова ревизия. Новата ревизия е възложена със заповед № 200 от 25.03.2003 г. и № 453/25.06.2003 г. по реда на чл. 107 ДПК (отм.), издадени от началник сектор "Данъчни ревизии" в ДП "Оборище" ТДД - София. Процесуалните разпоредби, относими към отмяната на влязъл в сила данъчен акт, изискват издаденият впоследствие ДРА за същите данъчни периоди да е въз основа на издадена заповед за възлагане на данъчна ревизия при изрично посочване на основанието по чл. 115 ДПК (отм.) и от органа по чл. 116, ал. 2 от ДПК (отм.) - регионалният данъчен директор, а не както е в случая от началник сектор "Данъчни ревизии" при ТДД-София. При липса на материална компетентност на органа, възложил данъчната ревизия, следва ненадлежно възлагане и извършване на данъчната ревизия, съответно издаване на ДРА, което обуславя нищожност на оспорения ДРА за съответните повтарящи се данъчни периоди - м. 09, м. 10 и м. 11.2000 г., поради което процесният ДРА е нищожен ЗА и следва да бъде обявен за такъв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,