Решение № 3349 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9751/2019 г.

Решение № 3349 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9751/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Ж. Димова, в качеството й на процесуален представител на "Доктор Г. Богданова – Амбулатория за първична медицинска помощ" с местонахождение на лечебното заведение в гр. С., срещу решение № 129 от 1.07.2019 г., постановено по адм. д. № 231/2018 г. по описа на Административен съд – С., в частта му, с която писмена покана изх. № 29-05-108 от 6.07.2018 г. е била изменена за сумата 1109. 57 лв. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или постановяване на решение по съществото на спора, с което писмената покана да бъде отменена в посочената й част. Претендират се и разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. С., чрез юрисконсулт Денчева, в писмен отговор от 28.01.2020 г., поддържа теза за законосъобразност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд, в посочената му част, е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 129 от 1.07.2019 г., постановено по адм. д. № 231/2018 г., Административен съд – С., е изменил писмена покана изх. № 29-05-108 от 6.07.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С. от сумата 1129. 57 лв. на сумата 1109. 57 лв. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо. При постановяване на съдебния акт не са допуснати твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е разяснил делото изцяло, като е събрал всички относими към спора доказателства, включително и тези, които жалбоподателят е поискал. В касационната жалба и в молбата от 5.02.2020 г., с характер на писмената защита, не е посочено какви конкретни указания е следвало да бъдат дадени на Амбулаторията и как недаването на тези указания е рефлектирало върху правото на защита на лечебното заведение. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, в тежест на жалбоподателя е било да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Изводите на съда относно фактическата обстановка кореспондират със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. В мотивите към съдебния акт се съдържат изчерпателни отговори на всички оплаквания на жалбоподателя срещу издадения административен акт, като оплакванията се поддържат и пред касационната инстанция. На основание чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд обсъжда посочените в жалбата пороци на съдебния акт. Решаващият състав на Административен съд - С. е проследил процедурата по издаване на процесната писмена покана и е направил правилен извод, че са спазени всички съществени административнопроизводствени правила. Твърдението на касатора, че не е била съобразена липсата на мотиви в административния акт, не кореспондира със съдържанието на писмената покана, която препраща към заповед № РД-09-580 от 22.06.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С. за възлагане на проверката, протокол № РД-13-01-94 от 28.06.2018 г., с характер на констативен и протокол за неоснователно получени суми № РД-13-01-95 от 28.06.2018 г. В тази връзка не е съобразено и Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Правилно първоинстанционният съд е приел, че правоотношенията между страните за първото тримесечие на 2018 г. са се уреждали от договор № 200236 от 2.05.2017 г. Съгласно чл. 58 от цитирания, същият е сключен за срока на действие на НРД за медицинските дейности за 2017 г. и е в сила до приемането на нов или при промяна на действащия НРД. Националният рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г., обн. ДВ. бр. 28 от 29.03.2018 г., е в сила от 01.04.2018 г. Тезата на касатора, че при извършване на процесните медицински дейности е бил приложим договор № 200236 от 2.05.2018 г., не кореспондира с нормите на § 2, § 3, т. 1 и § 8 от Преходни и Заключителни разпоредби на НРД за медицинските дейности за 2018 г., поради което не се споделя от съда. От заповед № РД-09-580 от 22.06.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С., издадена на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗО, чл. 93 и § 10 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., се установява, че е възложена тематична проверка на лечебното заведение "Доктор Г. Богданова – Амбулатория за първична медицинска помощ" по изпълнението на определения брой назначени СМД и стойността на назначените МДД от изпълнителя на медицинска помощ за първото тримесечие на 2018 г. В тази заповед липсва позоваване на писмо вх. № 35-00-838 от 18.06.2018 г. - лист 22 от делото. Видно от протокол № РД-13-01-94 от 28.06.2018 г., с характер на констативен, контрольорът от РЗОК - С. е статуирал в посочените предели на заповедта. Казаното се отнася и до съдържанието на протокол за неоснователно получени суми № РД-13-01-95 от 28.06.2018 г. При това съдържание на заповедта и протоколите, в писмената покана също няма позоваване на писмо вх. № 35-00-838 от 18.06.2018 г. В писмената покана, в заповедта и в протоколите, като фактическо основание за проверката и реализиране на отговорността на лечебното заведение, не е посочено, че същите се предприемат поради изчерпан по съответните параграфи тримесечен бюджет за 2018 г. за брой СМД и стойност на МДД на национално ниво. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Предвид изложеното, административният орган не е следвало да доказва изчерпан бюджет. Защитната теза на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, която се поддържа и пред касационната инстанция, а именно че отговорността на Амбулаторията може да бъде ангажирана само при изчерпан по съответните параграфи тримесечен бюджет за 2018 г. за брой СМД и стойност на МДД на национално ниво, не може да бъде споделена. Действително в нормата на чл. 204, ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. е посочено, че контрол върху надвишения брой СМД и стойност на МДД от изпълнителите на ПИМП и СИМП се извършва при изчерпване на определения по съответните параграфи тримесечен бюджет за брой СМД и стойност на МДД на национално ниво. В ал. 3 от същия текст е пояснено, че в резултат на осъществен контрол по ал. 2 възстановените от изпълнителите на извънболнична медицинска помощ неоснователно получени суми за превишени брой СМД и стойност на МДД се използват от НЗОК/РЗОК за промени във възложените им брой СМД и стойност на МДД. Следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 204, ал. 2 се съдържа в Раздел VII Методики за закупуване на дейностите в извънболничната медицинска помощ, подраздел Методика за закупуване на медицинските дейности в първичната извънболнична помощ от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. В тази връзка следва да бъде съобразено, че нормите на чл. 72 – чл. 76 а ЗЗО не съдържат ограничение контролът върху надвишения брой СМД и стойност на МДД от изпълнителите на ПИМП и СИМП да се извършва само при изчерпване на определения по съответните параграфи тримесечен бюджет за брой СМД и стойност на МДД на национално ниво. Казаното се отнася и до Г. двадесета от цитирания рамков договор, регламентираща условията и реда за контрол по изпълнението на договорите за оказване на медицинска помощ. Същата нормативна уредба се съдържа съответно в чл. 202, ал. 2 и 3 от Раздел VII Методики за закупуване на дейностите в извънболничната медицинска помощ, подраздел Методика за закупуване на медицинските дейности в специализираната извънболнична помощ от Рамковия договор за 2018 г. Разпоредбите на Г. двадесета от този рамков договор също не съдържат посоченото по-горе ограничение. При систематичното тълкуване на текстовете на чл. 204, ал. 2 и на чл. 202, ал. 2 в цитираните рамкови договори, както и при съвместното им тълкуване със съдържанието на глави двадесета от тях, както и на нормите на чл. 72 – чл. 76 а ЗЗО, се налага изводът, че чл. 204, ал. 2 и чл. 202, ал. 2 уреждат специфични случаи на контрол, чиято хипотеза не е предмет на спора, предвид посоченото по-горе фактическо основание на административния акт. Цитираната от касатора норма на чл. 49, ал. 3 от договор № 200236 от 2.05.2017 г. следва да бъде тълкувана и прилагана съвместно с тази на чл. 48, към която изрично препраща. В алинеи първа и втора на чл. 48 изрично е посочено следното: "До изчерпване на определения общ брой СМД и стойност на МДД възложителя може да разпределя и преразпределя допълнителен брой СМД и стойност на МДД на изпълнителя, при заявена необходимост с мотивирано искане преди изтичане на съответното тримесечие. Разпределението и преразпределението по ал. 1 се осъществява в рамките на определените средства в бюджетните сметки за съответното тримесечие на РЗОК за здравноосигурителни плащания за СИМП и МДД, след разрешение от управителя на НЗОК, при спазване на ЗБНЗОК за 2017 г. ". Казаното налага извод, че допълнителен брой СМД и стойност на МДД могат да бъдат определени само от Касата и то след мотивирано искане на изпълнителя, направено преди изтичане на съответното тримесечие. В случая, при изчисление на надвишените от лечебното заведение брой СМД и стойност на МДД са съобразени допълнително отпуснатите такива по двустранно подписани протоколи, съгласно молба вх. № 29-05-56 от 7.03.2018 г. В последната дори не е посочено от какъв брой СМД и стойност на МДД се нуждае допълнително Амбулаторията, за да осъществява лечението на своите пациенти. Съдът е изложил и съответни мотиви по приложението на нормата на чл. 15 от Правилата за реда за определяне на броя на назначените специализирани медицински дейности и стойността на назначените медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, като е направил правилен извод, че неусвоеният остатък от бюджета за съответното тримесечие не дава право на изпълнителите на извънболнична помощ да назначават СМД и МДД извън определените им с двустранните протоколи. Освен това, в случая надвишенията се отнасят за І тримесечие на 2018 г., а съгласно чл. 48, ал. 3 от договор № 200236 от 2.05.2017 г., неусвоените брой СМД и стойност на МДД за ІV тримесечие на 2017 г. са изключени от последващо усвояване. След като изпълнителят на извънболнична медицинска помощ не е поискал по надлежния ред допълнително възлагане на определените му брой на назначените специализирани медицински дейности и стойност на назначените медико-диагностични дейности, то въпросът дали има неусвоен остатък бюджета за съответното тримесечие, е правно ирелевантен. Липсва правно основание първоначално да се издават направления, без предварително искане до Касата и нейното съгласие, а след това да се черпят права от посоченото неправомерно поведение. По първоинстанционното дело е било безспорно установено, че през І тримесечие на 2018 г. лечебното заведение "Доктор Г. Богданова – Амбулатория за първична медицинска помощ" е допуснало превишение на медицинските направления за бл. МЗ-НЗОК № 3 с 54 броя на обща стойност 1080 лв., а за бл. МЗ-НЗОК № 4 - с 29. 57 лв. При изчисленията са съобразени допълнително отпуснатите с протокол № РС-І 236-1 от 9.03.2018 г. и протокол № РС-І 236-2 от 9.03.2018 г. брой СМД и стойност на МДД, както и допустимите превишения от 10% и от 15%, съгласно чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Правилата. Касаторът пренебрегва обстоятелствата, че е нарушил текстовете на чл. 46 и чл. 47, ал. 3 и 4 от договор № 200236 от 2.05.2017 г., поради което и на основание чл. 49, ал. 1 от посочения договор, дължи на възложителя възстановяване на сумата 1109. 57 лв. Процедурата е проведена по реда на чл. 76 а ЗЗО. Нормите на чл. 46, ал. 2 и 3 на договора от 2.05.2017 г. изрично сочат тримесечно определяне на брой СМД и стойност на МДД, а не годишно. Цитираната от касатора разпоредба на чл. 22, ал. 2 ЗЗО, в която е казано, че годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, са неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година, не води до друг резултат. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необосноваността като касационно основание не опорочава фактическите констатации на съда, поради допуснати от него процесуални нарушения. Тя обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от категорията на посочените не са били допуснати при постановяване на оспорения съдебен акт. Така изложените мотиви налагат изводи за липса на визираните касационни основания, поради което оспореното решение се оставя в сила. Разноски в полза на касатора не се присъждат, предвид изхода на спора. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, "Доктор Г. Богданова – Амбулатория за първична медицинска помощ", с местонахождение на лечебното заведение в гр. С., дължи на РЗОК - С. сумата 100 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,