Решение № 12116 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5888/2013 г.

Решение № 12116 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5888/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Станислав Методиев Владимиров от гр. София срещу решение № 683 от 01.02.2013 г. по адм. дело № 9792/2012 г. на Административен съд София-град, като са изложени доводи за неговата необоснованост, неправилност и незаконосъобразност. От ответника по касационната жалба - Началника на трето РУ при СДВР не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата и приема за установено следното: С обжалваното решение на Административен съд - София град е отхвърлено като неоснователно оспорването на Станислав Методиев Владимиров от гр. София срещу отказ с регистрационен № 412 от 18.09.2012 г. на началника на трето РУ при Столична дирекция на вътрешните работи за издаване /подновяване/ на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие. За да постанови съдебния си акт съдът е обсъдил всички относими за настоящото производство доказателства и е наложен обоснования извод за законосъобразност на постановения отказ на административния орган да издаде исканото разрешение, съответен на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Материалният закон правилно е приложен. Цитираната правна норма предвижда забрана за издаване на разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешението. Тежестта на доказване на някое от изброените в законовата норма основание е на жалбоподателя, но видно от данните по делото, той не е доказал потенциална опасност, налагаща административния орган да направи преценка за необходимостта за издаване на разрешението, в какъвто смисъл са и оплакванията на касатора. Относно твърдението на жалбоподателя за служебна необходимост от ползване на оръжието, то искането за това би могло да бъде заявено и аргументирано не от физическото лице, както е в случая, а от името на търговското дружество, където работи жалбоподателя, но видно от данните по делото не се касае за тази хипотеза, което обстоятелство също е обсъдено от първоинстанционния съд. Фактът, че жалбоподателят е управител на компания, представляваща поделение на концерн в Германия и доводът, че служебните му задължения налагат да носи конфиденциални документи и служебни парични средства също не обосновават извода за непосредствена и пряка необходимост и не са сред законовите основания за издаване или подновяване на разрешението за носене и употреба на оръжие. Първоинстанционният съд след задълбочен анализ на относимите факти правилно е приложил материалния закон, а изложените оплаквания в касационната жалба се излагат отново пред настоящата инстанция, но не опровергават извода до който е стигнал съда. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение приема, че не са налице касационните основания изложени в жалбата, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение