Решение № 3386 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5449/2019 г.

Решение № 3386 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5449/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)–Б., срещу Решение № 425/01.03.2019 г. на Административен съд Б., постановено по адм. дело № 651/2018 г., с което е отменена негова Заповед №РД-09-1095/16.07.2018 г., в частта й по т. 1, с която на Многопрофилна болница за активно лечение "Пулс" АД (МБАЛ "Пулс" АД), с ЕИК ********* е наложена за нарушение по чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 280, чл. 285, ал. 1, чл. 288, т. 6, б. "б" от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. (НРД за МД за 2017 г.), финансова неустойка в размер на 200 лева и е осъдена РЗОК–Б. да заплати разноски в размер на 690, 17 лева. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Доводите на жалбоподателя са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че проверката на МБАЛ "Пулс" АД, гр. Б. относно изпълнение на индивидуален договор за предоставяне на медицинска помощ, била извършена от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съответно Арбитражната комисия отговаряла на изискването на чл. 75, ал. 3 ЗЗО и чл. 273, ал. 5 от Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НС на НЗОК). Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебни разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът–Многопрофилна болница за активно лечение "Пулс" АД, чрез адв. Щерева оспорва касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което моли за оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебно–деловодни разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и правилно е приложил относимия материален закон. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния административен съд е Заповед №РД-09-1095/16.07.2018 г. на директора на РЗОК–Б., издадена на основание чл. 74, ал. 5 и чл. 76, ал. 2 ЗЗО във вр. с чл. 401 и чл. 402 от НРД за МД за 2017 г., с която на МБАЛ "Пулс" АД, в частта по т. 1 от заповедта, за нарушение на чл. 30, т. 1 и т. 2, чл. 280 и чл. 285, ал. 1, чл. 288, т. 6, буква "б" от НРД за МД за 2017 г., е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лева. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съображенията на съда за констатираната незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК се изразяват в следното: Възложената със Заповед №РД-09-547/20.03.2018 г. на директора на РЗОК–Б. проверка на лечебното заведение, следвало да бъде извършена от контрольори с медицинско образование, които имат придобита образователно-квалификационна степен "магистър по медицина" (лекар). Този извод съдът извежда от анализа на чл. 5, ал. 2 от Инструкция №РД-16-31/23.02.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол, утвърдена от управителя на НЗОК. Според текста, осъществяващите контрол върху изпълнителите на медицинска помощ за съответствие с изискванията за качество по чл. 59 в от ЗЗО длъжностни лица, е необходимо задължително да са лекари. Позовава се и на приложимия чл. 285, ал. 1 от НРД за МД 2017 г., който в дефиницията за медицинските дейности, подлежащи на изпълнение по съответната клинична пътека, включва и изискване те да се извършват от медицински специалисти. Съдът намира, че в противоречие с така цитираните норми на ЗЗО и НРД, съответно на Инструкцията, в състава на проверяващия МБАЛ "Пулс" АД екип, участва само един лекар и едно длъжностно лице, за което е установено, че не притежава медицинско образование. Съдът приема, че по този начин органът е нарушил законовите изисквания при издаване на административния акт и по аргумент от чл. 72, ал. 2 ЗЗО. Административният съд извежда второ съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е свързано с наличие на незаконен състав на Арбитражната комисия, която е разгледала и се е произнесла по възражението на болницата. Съдът е преценил, че е налице нарушение на чл. 273, ал. 5 от Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година на НС на НЗОК, защото един от членовете на комисията не е лекар, съответно нито един от останалите петима лекари, и от двете квоти, не е със специалност "Пневмология и фтизиатрия", независимо, че в предложения списък на членове от БЛС и от квотата на РЗОК, има съответния специалист. В допълнение съдът изтъква, че заповедта, с която е сформирана Арбитражната комисия, не е връчена на МБАЛ "Пулс" АД. Соченото е възприето като нарушение на правото на защита на изпълнителя на медицинска помощ, защото е бил в невъзможност да го упражни на основание чл. 417, ал. 2 от НРД за МД за 2017 г. и да поиска отвод на член от комисията, сформирана в противоречие с цитираната правна норма. Решението на Административен съд Б. е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора доказателства по делото. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт, в обжалваната част, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Неправилно касационният жалбоподател поддържа, че след като в изпълнение на 382, ал. 2 от НРД за МД за 2017 г., директорът на РЗОК-Б. упражнява контрол върху дейността на контрольорите, във връзка с проверката по изпълнение на договора, то в този случай, същите отговарят на изискванията за компетентност по чл. 72, ал. 2 и ал. 3 ЗЗО. По делото е установено, че между МБАЛ "Пулс" АД и НЗОК е сключен договор № 010633/31.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, включително и относно клинична пътека (КП) № 39 "Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18-годишна възраст". Изпълнението му е било обект на проверка от страна на РЗОК-Б., за която се установи, че е проведена в противоречие с чл. 391, ал. 3 от НРД за МД за 2017 г. досежно компетентността на посочените проверяващи длъжностни лица. След анализ на относимата правна уредба, Върховният административен съд приема, че условията и редът за контрол по изпълнението на договора за оказване на медицинска помощ, трябва да отговарят на изискването за законосъобразност, от гледна точка на компетентността на съответните лица, на които е възложено да го осъществяват. Този извод е в съответствие с изискванията в чл. 59 в ЗЗО за качество на медицинската помощ, предоставяна от изпълнителите по чл. 58 ЗЗО. На основание чл. 391, ал. 3 от НРД МД 2017 г. (сега отм.) длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, които нямат образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар), нямат правомощията по чл. 73, ал. 1, т. 7 ЗЗО, а именно да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с нормативните критерии за достъпност и качество на медицинската помощ, съответно да установяват фактите във връзка с оказаната по индивидуалния договор медицинска помощ. Административният съд правилно е анализирал състава на Арбитражната комисия, която е разгледала подаденото от МБАЛ "Пулс" АД възражение. Обосновано е приел, че за участващите в нея петима лекари, не е доказано, че притежават специалност по "Пневмология и фтизиатрия" в съответствие с необходимите дейности по ДЛА на КП № 39, съответно едно от лицата, посочено като член на Арбитражната комисия не е с медицинско образование. Съдът позовавайки се на доказателствата по делото законосъобразно е счел, че решението на Арбитражна комисия, с което е отхвърлено възражението на болницата, е постановено в ненадлежен и несъответстващ на нормативните изисквания състав. Според текста на чл. 417, ал. 2 от НРД за МД за 2017 г. изпълнителят на медицински дейности, какъвто се явява МБАЛ "Пулс" АД, по силата на създадената облигационна връзка с НЗОК, има право да поиска отвод на член по надлежния законов ред. Това право на болницата е било нарушено от страна на административния орган, което в случая е довело до ограничаване правото на защита в административното производство по издаване на заповедта за налагане на санкции. С оглед на така изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че нарушенията на уредбата на административнопроизводствените правила в производството по издаване на индивидуалния административен акт, позволяват да се направи заключение, че същите са съществени и заповедта е незаконосъобразна, поради наличие на основанието по чл. 146, т. 3 АПК. Достигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, за което не се установиха сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, платено по банков път. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение