Решение № 1604 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10721/2010 г.

Решение № 1604 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10721/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Народно читалище "Развитие" - гр. Дряново, против решение № 65 от 09.06.2010 г. по адм. дело № 88 от 2009 г. на Административния съд - Габрово, като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, с искане за присъждане на разноски. Ответната страна - кметът на община Дряново, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и провери обжалваното решение в съответствие с разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че подадената от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК касационна жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Народно читалище "Развитие" - гр. Дряново, против заповед № 147 от 30.03.2009 г. на кмета на община Дряново. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган и в съответствие с материалноправните норми на чл. 12, ал. 3 и 5 във връзка с чл. 19 от общинската Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Изложени са съображения, че без правно значение за законосъобразността на заповедта е фактът, че решение № 213 от 28.01.2009 г. на ОбС - Дряново, е обявено по съдебен ред за нищожно, тъй като същото не представлява правно основание за издаване на заповедта. Решението е неправилно. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е заповед № 147 от 30.03.2009 г. на кмета на община Дряново, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 11 и чл. 12, ал. 3 от ЗОС и чл. 12, ал. 5 и чл. 19 от общинската наредба във връзка с решение № 213 от 28.01.2009 г. на ОбС - Дряново, е предоставен безвъзмездно в управление на Народно читалище "Развитие" - гр. Дряново, описаният недвижим имот - публична общинска собственост (културен дом) за срок от 5 години, като от предоставеното управление са изключени отделни помещения. Незаконосъобразни и неверни са правните съждения на съда относно фактическия състав за учредяване на правото на ползване върху имоти - общинска собственост, уреден в разпоредбите на чл. 39, ал. 3 и 6 ЗОС, а именно: решение на общинския съвет за учредяване на безвъзмездно право на ползване, въз основа на което кметът на общината издава заповед и сключва договор. Следователно взетото решение на общинския съвет се явява правно и фактическо основание за издаването на заповедта на кмета на общината. Съжденията на съда относно правната същност на решението на общинския съвет като елемент от сложния фактически състав за възникване на правото на ползване по реда на посочените разпоредби на ЗОС са незаконосъобразни. В разглеждания случай правното и фактическото основание за издаване на оспорената заповед е именно посоченото решение № 213 от 28.01.2009 г. на ОбС - Дряново. Същото е обявено за нищожно с влязло в сила решение № 61 от 07.05.2009 г. по адм. дело № 36 от 2009 г. на Административния съд - Габрово. Този факт обуславя и незаконосъобразността на оспорената заповед № 147 от 30.03.2009 г., тъй като е издадена при липса на правно и фактическо основание, предвидено в разпоредбите на чл. 39, ал. 3 и 6 ЗОС. Като е приел противното, съдът е постановил незаконосъобразно решение. Незаконосъобразни и неверни са изводите на съда, че с решение № 302 от 22.07.2002 г. на ОбС - Дряново, не било предоставено вещно право на ползване в полза на читалището жалбоподател съгласно § 4 от Закона за народните читалища (ЗНЧ), предишен § 3 по ЗДС или ЗОС. Видно от приложеното решение № 302 от 22.07.2002 г. на ОбС - Дряново, в полза на читалището жалбоподател е отстъпено право на безвъзмездно ползване върху имот - публична общинска собственост - културен дом в цялост, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 12, ал. 2 ЗОС и § 3, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗНЧ. Съгласно сега действащия § 4 (предишен § 3 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) от ПЗР на ЗНЧ на народните читалища по реда на ЗДС и ЗОС безвъзмездно се отстъпва право на ползване върху сградите и други недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди. От данните по делото се установява, че именно на основание предишния § 3, сегашен § 4, от ПЗР на ЗНЧ общинският съвет е учредил безвъзмездно право на ползване, което съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ се погасява с прекратяване на читалището, в какъвто смисъл е и чл. 59, ал. 2 от Закона за собствеността. Следователно в случая читалището жалбоподател не е прекратено, поради което не е погасено правото на ползване върху същата сграда. Този извод се обуславя от специалния характер на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗНЧ. Не е предвиден ред за отнемане на предоставено по § 4 от ПЗР на ЗНЧ право на ползване, което е израз на законодателна воля за преференции на читалищата като специфични български културно-просветни институции, чрез които се осъществява държавна културна политика. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да се отмени и поради изясненост на спора от фактическа страна да се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед. При този изход на делото следва да се уважи своевременно направеното искане от читалището жалбоподател за присъждане на разноските пред настоящата инстанция и на тези пред първоинстанционния съд, за което също е направено своевременно искане. Видно от данните по делото, жалбоподателят е направил разноски пред първоинстанционния съд общо в размер на 310 лв., от които 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. за държавна такса, а за настоящата инстанция разноски от 5 лв. - държавна такса. Така направените разноски за двете инстанции в размер на 315 лв. следва да се изплатят от община Дряново. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,