Решение № 11988 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1891/2016 г.

Решение № 11988 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1891/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община Г. против решение № 598/29.12.2015 г. по адм. д. № 320/2015 г. по описа на Административен съд - П. с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът ПК "О.", представляван от адв. Карапанчев, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процасуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е проведено по оспорване на ПК "О." срещу заповед № РД 09-120/07.04.2015 г., с която кметът на община Г., на основание § 17, ал. 1 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията /ПРЗУТ/ вр. с чл. 195 и чл. 196 от същия закон е наредил премахване чрез демонтаж на преместваем обект-поставяем павилион, сладкарница със стар идентификатор 18099.401.1427.1 / нов 18099.401.2363.1/ по кадастралната карта на гр. Г., в имот с идентификатор 18099.401.2363, УПИ I, кв. 14, частна общинска собственост, състоящ се от основна сграда с площ 66 кв. м. с метална носеща и покривна конструкция и стени от плоскости и спомагателно помещение - склад с площ 31,90 кв. м. с носеща метална и покривна конструкция и външни тухлени стени. С обжалваното решение оспорването е уважено с отмяна на заповедта като незаконосъобразна по съображения относно липсата на предпоставките на правната норма, въведена като правно основание за издаване на административния акт. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Разпоредбата на § 17, ал. 1, ПРЗУТ касае заварените от този закон строежи с временен устойствен статут, изградени по отменената / ДВ бр. 6/1998 г./ ал. 4 на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/ върху земя държавна или общинска собственост като предвижда, че извън случаите по чл. 195 и чл. 196 тези постройки могат да бъдат запазени с решение на областния управител или на общинския съвет до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план и, че се премахват по реда на чл. 195 и чл. 196 след възникване на инвестиционна инициатива за реализиране предвижданията на подробния устройствен план. Процесният строеж е извършен въз основа на Строително разрешение № 5/07.04.1978 г., т. е по време, преди разпоредбата на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ да е била част от действащото право. Ето защо премахването й не би могло да бъда законосъобразно разпоредено на основанието по § 17, ал. 1 ПРЗУТ. Доводите в касационната жалба, че обектът представлява сглобяем павилион, монтиран без отстъпено право на строеж, извън факта, че са взаимноизключващи се, са в подкрепа на решаващия извод на съда за незаконосъобрзност на обжалваната заповед, тъй като с тях предмета на делото се измества на друга правна плоскост. Позоваването на разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ е без основание, тъй като по преписката липсва каквото и да е било действие в посока спазване на процедурата по чл. 196 ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски като своевременно заявена и надлежно доказана с договор за правна защита и съдействие от 26.09.2016 г. следва да бъде уважена в размер на заплатеното от страната по този договор адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Мотивиран от горното, Върховният администратнивен съд, на основание чл. 221, ал. 2 АПК