Решение № 233 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5294/2007 г.

Решение № 233 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5294/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Разградския окръжен съд от 18.07.2007 г. по гр. д. № 167/2007, с което е отменено решението на Разградския районен съд от 26.02.2007 г. по гр. д. № 1078/2004, като е допусната делба при равни квоти. Недоволен от решението е касаторът Г. Р. М., койирил Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като по отношение на жилището счита, че неправилно съдът не е разграничил извършването на грубия строеж на сградата от довършването й и не е отчел трансформацията на цената на правото на строеж и вложените материали от старата постройка, както и обстоятелството че предоставените от баща му средства не са заем и не са върнати. По отношение на движимите вещи касаторът счита, че неправилно е признат равен принос, въпреки че не е установена придобивната им стойност и не са отчетени доказателствата, че някои от тях са му подарени. Ответницата по жалбата Ц. П. М. я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че вложените в придобиването на имота средства са общи, както се установява и от влязлото в сила решение, с което е уважен иска на бащата на ищеца за връщане на дадените в заем суми за строежа, а по отношение на движимите вещи презумпцията за равен принос не е оборена. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че имотът с построената в него паянтова жилищна сграда е придобит от ответника заедно с баща му преди сключването на брака между страните. След сключването на брака с годните материали от старата сграда на стойност 665 лева и други материали е построена двуетажна масивна сграда, на чийто втори етаж се намира процесното жилище. За извършването на строежа на цялата сграда ответникът и баща му са ползвали заем от ДСК всеки по 5.000 лева и други заети средства, като придобивната стойност на делбеното жилище е 7.860 лева в която цена не е включено правото на строеж за 135 лева. Бащата на ответника е осъдил страните да му върнат заетите от него средства за строежа на жилището в размер на 14.839 лева. Движимите вещи са придобити от страните по време на брака и не е оборена презумпцията, че приносът на страните е равен. От правна страна съдът е приел, че делбата следва да бъде допусната при равни квоти, тъй като жилището е придобито изцяло със заети средства (от ДСК и от бащата на ответника), а по отношение на движимите вещи не е оборена презумпцията за равен принос Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че делбеното имущество е придобито по време на брака. Също правилно съдът е приел, че делбата на движимите вещи следва да бъде допусната при равни квоти, тъй като по делото не са представени доказателства, изключващи равния принос на бившите съпрузи. Също правилно въззивният съд е приел, че за придобиването на жилището са ползвани заети средства от ДСК и от бащата на ответника. Без правно значение е, дали заетите от бащата на ответника средства са върнати от съпрузите, или не са върнати, тъй като придобитото със заети средства става съпружеска имуществена общност, а погасяването на задължението поражда други отношения между страните. В нарушение на материалния закон обаче въззивният съд е приел, че влагането на материалите от старата сграда в строежа на новата, както и цената на правото на строеж на процесното жилище нямат отношение към размера на дяловете. При липсата на други доказателства, правилно въззивният съд е приел, че придобивната стойност на жилището е неговата оценка по приложимата към 1977 г. Тарифа за цените на недвижимите имоти от 1973 г. в размер на 7860 лева, но към тази сума следва да бъде добавена и цената на правото на строеж размер на 135 лева, тъй като правото на строеж е част от цената на жилището. Също в нарушение на материалния закон въззивният съд не отчел трансформацията на предбрачно имущество на ответника в размер на 332,50 лева за половината от материалите от старата сграда, вложени в новия строеж. Видно от изложеното обжалваното решение за движимите вещи е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила в тази част. По отношение на квотите от делбеното жилище решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в тази част, като делбата бъде допусната при квоти 3.530/7.995 за ищцата и 4.465/7.995 за ответника. Разноски в касационното производство не се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение